Това е единайстата по ред самостоятелна изложба на художника. Чакъров има редица участия в общите изложби на СБХ, както и в мащабни експозиции на български художници зад граница. Творчеството му е дълбоко проникнато от българския дух, самобитно и ярко, типично за неоспоримите таланти.
За себе си казва, че се е учил от най-добрите, цитирайки майстора на акварела Константин Щъркелов. “Акварелът е най-точната оценка за един художник”, казва авторът и признава, че все още като малко дете се радва на признанието да го наредят до Светлин Русев и Свилен Блажев.
Несбъднатата мечта на Чакъров да бъде приет в Художествената академия все още си остава болезнена тема за него, която го връща назад в миналото. Може би именно тази липса на академично образование е причината творецът да използва свободата на четката с лекота, а картините му да останат неповлияни от чужди стилове и идеи. Широкият диапазон от художествени похвати, с които той смело работи, бликат от всяко произведение.
За Чакъров са близки карикатурата, шаржът, дори ироничният автопортрет. Пресъздадените лица, сюжети и ситуации, спомени и мечти присъстват в цялото му творчество, което му е скъпо: “С много мъка са правени картините ми, много е мъчно за един художник да се раздели с творчеството си дори когато се ласкае, че то се харесва на публиката.“ Самоковската природа, пейзажът от Рила, къщите в старинния град, приятелите – това са основните теми в творчеството на художника Васил Чакъров. Заглавията на картините му са така прости, а същевременно толкова много говорят: “Нощен хляб”, “Самоковски ъгъл”, “Ровници”. Навсякъде присъства подписът „ЧАК“. “Едно време, като рисувах карикатури за вестниците “Стършел” и “Самоковска комуна”, никъде не ми пишеха името. Затова се принудих да се подписвам с това ЧАК на всяка картина. Оттам тръгна всичко”, разказва той.
Личният архив на Васил Чакъров изобилства от произведения на Майстора, Златю Бояджиев, Никола Танев, Илия Бешков, Александър Божинов, Александър Добринов и Константин Щъркелов. Карикатури, плакати, портрети и много публикации от вестници. През 2007-а, когато подреждал голяма авторска експозиция в самоковската галерия, решил да покаже и автографите, които притежава – върху книги и картини личат подписите на проф. Вера Динова-Русева, Пресклав Кършовски, Димитър Казаков-Нерон. Васил Чакъров благоговее пред големите самоковски художници, на първо място – легендата Наум Хаджимладенов. Притежава негови оригинали, както и огромен архив от публикации за големия майстор. Преди да разрушат къщата на бай Наум, нарочно отишъл да я нарисува, та да остане за поколенията. Радва се, че неотдавна сложили паметен знак за Наум Хаджимладенов.
„Не се разделям с четката и платното. А откакто получих наградата „Захарий Зожграф“, все ме спират хората по улиците да ме поздравяват. Драго ми е, защото аз самият съм част от Самоков“, казва художникът.
