Труман Капоти и „Хладнокръвно“

Райко Байчев

Висок е 1,60. Гласът му е писклив и тънък. Открит хомосексуалист. Облича се екстравагантно и със стил. Суетен като тинейджърка. Обича да клюкарства и голяма част от хай обществото в САЩ пропищява от острия му език. Бохем е, и когато реши, става център на компанията. Но това е едната страна на писателя Труман Капоти. Другата е самотата.
Родителите му се развеждат, когато е на четири. Отгледан е от роднини на майка си. Детството му е трудно и търси спасение в литературата още от малко момче – от петгодишен се размотава с бележник, речник и химикалка. На десет печели конкурс за детски разказ. На 11 започва да пише по три часа на ден. „Както съучениците ми ходеха на уроци по цигулка или пиано и свиреха с часове – аз пишех по толкова“, спомня си по-късно.
Пробивът идва с романа „Други гласове, други стаи“ – а Капоти е само на 24 години. Снимката на задната корица предизвиква мини скандал: Капоти – тогава младо, русоляво момче, е легнал и гледа дръзко камерата на фотоапарата. Истинският успех се случва 10 години по-късно – със „Закуска в Тифани“. Историята на 20-годишната Холи Голайтли веднага се превръща във филм. Екранизацията става класика. Главната роля изиграва красивата Одри Хепбърн. През 2006-а емблематичната й черна рокля от филма е продадена за 800 000 долара. Заедно с успеха от „Закусва в Тифани“ през 1958-а Капоти прави интервю с Марлон Брандо – разговорът му с актьора е на четвърто място в класацията на „Гардиън“ за 20-те най-велики интервюта на ХХ век. Капоти се среща с Брандо в хотелската му стая в Япония, където се разкрива напълно. Говори за неспособността си да се влюби. За самотата и липсата на приятели. За това, че големият успех тежи колкото големия провал. Брандо казва така : „Колкото по-чувствителен си, толкова по-сигурно е, че хората ще бъдат жестоки към теб.“ След излизането на интервюто Брандо е бесен на Капоти. Капоти не е спестил нищо. Той просто умее да изтръгва най-съкровеното от хората. Обикновените журналисти получават отговори. Капоти получава изповеди. Интересното за него е, че не ползва диктофон. Помни 94% от разговорите и интервютата. Знае, че хората са склонни да споделят повече, когато пред очите им не мига червената лампичка на диктофона.
Един ден се натъква на кратка колонка в „Ню Йорк Таймс“. Там пише следното: „Богат фермер, жена му и двете им деца бяха открити мъртви в дома им днес. Убити са с пушка от близко разстояние, докато са били вързани и със запушена уста. Следи от борба няма и нищо не е откраднато. Телефонните жици са били срязани.“ Малко повече от триста букви. „Хладнокръвно“ – големият роман на Капоти, започва точно от тази колонка. Капоти се среща с убийците – Пери Смит и Дик Хикок. Дик е агресивен, буен, а Пери – тих и затворен. Оказва се, че Пери е убил цялото семейство. А в същото време пише стихове и свири на китара. Капоти става много близък с Пери и открива, че той е страшно чувствителен. Убиецът му разказва целия си живот. Тъмното детство. Побоите от баща му. Обърканата си сексуалност. Самият Капоти има много подобни спомени. „Имам чувството, че аз и Пери сме отраснали в една и съща къща, но той е минал през задната врата, а аз през предната“, казва писателят. Започва да разбира Пери все по-добре; разбира механизмите, които са се задействали, за да убие.
Капоти събира материала за „Хладнокръвно“ цели шест години. Среща се с абсолютно всеки човек, познавал Пери и Дик – роднини, приятели, случайни хора. Обикаля по местата, през които са минавали те. Събира мненията на психолози. Говори със следователите, макар, че самия той се е превърнал в много повече от следовател. Суровият му материал за книгата е 6000 страници. През това време Дик и Пери получават смъртни присъди. Преди присъдата Пери целува Капоти за сбогом, а Капоти припада. По време на екзекуциите не успява да издържи и излиза от залата. А после, на седмата година от началото на всичко, успява да напише „Хладнокръвно“. Книгата става бестселър, само през първата година са продадени 6 млн. бройки. Капоти е на върха на успеха, но в същото време се чувства изцеден. „Никога няма да разберете какво ми причини „Хладнокръвно“. Разкъса ме до мозъка на костите. За малко да ме убие. Дори си мисля, че уби част от мен“, казва Капоти.
„Хладнокръвно“ не е книга, която забавлява. „Хладнокръвно“ е мрачен роман, който променя мисленето. След нея мозъкът ти започва да смила света по различен начин. Капоти прибавя ново зъбчато колело в главата ти и имаш чувството, че до преди да я прочетеш, си бил осакатен. Едноизмерен. Плосък. Дори глупав. След „Хладнокръвно“ новините за убийствата във вестниците не са същите. Мъжът, убил жената, жената, заклала детето, детето, заклало детето, няма да ги наречеш „изверги“ или „чудовища“. Знаеш, че зад ножа, разфасовал труп и ръцете, пакетирали тяло в хладилника, стои някаква мрачна история, стои зло, трупано с години, стои някаква среда, която е инжектирала тонове агресия в убиеца. Той е трупал в себе си всичко и накрая го е излъчил. Убиецът като преносвач на зло.
Капоти не успява да напише друг роман до края на живота си. Издава разкази и репортажи. Става постоянен клиент на клиники за алкохолици. Взема и наркотици. Черният му дроб става на каша. Появява се в токшоуто на Стенли Сийгъл – по време на интервюто е пиян и казва, че обмисля самоубийство. Рядко успява да си върне предишната жизненост. Смесва хапчета, алкохол и наркотици и умира на петдесет и девет години в Калифорния.

Faction

С „Хладнокръвно“ Капоти слага началото на нов стил в литературата – Non-fiction novel (документален роман). Идеята на non-fiction novel може да се обобщи така: проучи историята като журналист и я разкажи като писател. За това навлиза и думата faction (между fact и fiction). В началото идеята на Капоти среща отпор. Журналистите казват „това не е журналистика“, писателите казват „това не е литература“. След успеха на „Хладнокръвно“ обаче и най-яростните критици на Капоти (например Норман Мейлър) прописват non-fiction.

Цитати :

Провалът е подправката, която придава вкус на успеха.
Обичам да говоря по телевизията неща, за които не си струва да се пише.
За всяка година, прекарана в Калифорния, губиш по една точка от коефициента си за интелигентност.
Най-много сълзи се проливат от сбъднатите мечти.
Истинският гняв, като истинското уиски, има нужда от дълга ферментация.
Вярвам в ножицата повече, отколкото в молива.
Това не е писане. Това е печатане на машина. (За Джак Керуак)
Хубавото на мастурбацията е, че не трябва да се чудиш какво да обличаш преди това.

Станете почитател на Класа