Васил Найденов: Дадох на държавата милиони, тя ме остави без пенсия


Васил Найденов е засегнат заради проверката, която НАП огласи, за данъците на известните музиканти. Поп идолът обясни специално за „Класа” защо българинът заобикаля закона и кои са най-големите проблеми в съсловието.


- Господин Найденов, вие сте сред първите български певци, които НАП реши да проверява. Как гледате на тази проверка?
- Нямам нищо против, че се прави проверка, законите са, за да се спазват. Но първо нека ни отговорят къде потънаха парите за пенсии на три поколения артисти, които работихме години наред към ДО „Музика”. България ни е длъжница. След като пяхме кой 20, кой 30, а някои и повече години, вместо да бъдем пенсионирани като щатни служители, каквито се водехме, се оказахме без право на пенсия. Оставам с усещането, че нашата мила родина е научена само да получава, но не и да дава. А процесът трябва да е взаимен. Държавниците много бързо забравиха, че такива като мен пълнеха години наред летни театри, спортни зали, стадиони. Концертите ни бяха като на конвейер, като кинопрожекции. В хазната са влезли милиони левове от тъй наречената естрада, поп музиката и рок музиката. Тези пари потънаха мистериозно в дебрите на пенсионните фондове по много странен начин и следата им се загуби между Министерството на културата (МК) и ДО „Музика”. Този въпрос съм го повдигал милион пъти и никой до ден днешен не е реагирал – нито една парламентарна група, независимо от цвета й, не го е направила. В момента мои колеги, които вече не пеят, са без никакви доходи, докарани до просешка тояга, защото държавата им открадна парите.

- Кои по-известни български изпълнители са без пенсии и разчитат само на концертната си дейност?
- Маргарита Хранова, „Щурците”, просто всички от нашето поколение. Единствено Емил Димитров бе пенсиониран като оперен хорист само месеци преди да почине. Това си беше чиста проба гавра с Емо, който беше знакова фигура в нашата естрада! Получи подаяние - пенсия на оперен хорист, втора категория. Убеден съм, че той си отиде много огорчен.

- Не сте ли мислили да поискате среща със сегашния министър на културата и да обсъдите с него тези проблеми? Може би все пак ще се намери някакво справедливо решение.
- Вежди Рашидов е мой приятел. И предишния министър го познавам, при по-предишния, по време на Ема Москова, пък бях дори член на Националния съвет за музика към министерството. Този проблем съм го поставял много пъти. Вече съм обезверен, явно има някаква политика на геноцид от страна на държавата към нашето поколение артисти.

- Да се върнем към НАП. Защо агенцията започна своите проверки точно от вас?
- Нищо лошо няма, че НАП проверява певците. Не се правя нито на огорчен, нито на ощипан, защото това не е ново за мен. Но смятам, че тази институция, преди да е приключила проверката и да е видяла резултатите, не може да изхвърля в общественото пространство каквато и да е информация. Бях обявен за мултимилионер, цялата жълта преса ме оплю. Кой ще е отговорен, ако след всичко, изписано за мен, в къщата ми влязат крадци, за да търсят диаманти, пари и ценни вещи? А ако бъде отвлечен мой роднина или близък само защото някой си е позволил да волнодумства по мой адрес? Тогава НАП ли ще поеме отговорността? Никоя институция не може да разгласява вътрешна информация, докато не е доказано, че има някакво престъпление, че е погазен законът. Да не говорим, че проверката тръгна в най-силните месеци за артистите – ноември, декември, когато имаме най-много участия в годината. Как смятате, дали тези организатори, които са решили да ме поканят, няма сега да развалят договорите си с мен? Обществена тайна е, че никой не обича да работи с хора, които ги разследват. Според мен това е несполучлив опит за държавност. Може би в циганския катун има повече правила, отколкото в нашата държава. Проверката е по-скоро показна, отколкото сериозна. Но хората не са абдали. Дори днес, когато бях в болницата на преглед, от жената, която миеше пода в коридора, до професора, който ме прие, всички бяха наясно с каква цел се прави това.

- С каква цел?
- Ние сме популярни личности, каква по-голяма показност, ако започне да се спряга името на НАП с това на Лили Иванова например?
Но народът ни обича, обичаше ни и ще продължи да ни обича. Въпреки всичките помии, които се изливат върху мен и Лили Иванова през годините. Моите песни продължават да се изпълняват вече от трето поколение музиканти, а това ми стига.
Може би приживе звучи нескромно да го кажа, но действително се гордея много, че преди шестдесетата ми годишнина съм обичан от хората. Явно новите ни държавници се заблуждават, че както холивудските звезди получават милиони, то и нашите звезди са толкова богати. Само че са в голяма грешка, сбъркали са географската ширина. Ние никога не сме били Холивуд, няма и да бъдем.
Само съжалявам, че останах да живея в тази страна. През толкова години работа какво ли не съм виждал и чувал за себе си - че съм педераст, че съм наркоман, сега ме изкараха и крадец. Вече нищо не е в състояние да ме учуди. Цялата тази простотия е безкрайна.

- Българинът обича ли да заобикаля закона и оправдавате ли хората, които не искат да живеят по правилата?
- У нас ще продължи да има стремеж да се заобиколя законът, докато цялата правна система не заработи нормално. Средностатистическият нашенец си казва: „Щом големите на деня крадат с милиони и не ги наказват, защо и аз да не се опитам да надхитря държавата!“ Ако държавата иска да спазваме законите, те трябва да важат за всички независимо от общественото положение.

- Все пак данъците трябва да се плащат.
- Естествено, че трябва! Но веднага ще задам стария въпрос: „Като плащах толкова данъци, къде са моите права?“ Плащал съм ергенски данък по 15 процента, плащах данък на Съюза за музикални дейци, без да съм член на тази организация, и още колко…

- След време българската музика ще бъде ли реабилитирана и пускана по БГ станциите?

- По този въпрос съм говорил със сегашния министър на културата. Може би ще направим една работна среща, но не съм голям оптимист. Вежди е много добронамерен и това му прави чест, но не знам дали ще му стигнат силите да разрови всичко, натрупвано с години в държавата.

- В работната група кои музиканти ще влязат?
- Със сигурност Богдана Карадочева, ще има и по-млади колеги, защото те се сблъскват със същия проблем. Страхувам се обаче, че цялата работа отново ще завърши със сладки благопожелания.

- Миро от „Каризма“ ще е тазгодишният представител на България за „Евровизия“. В конкурса участва и Лили Иванова. С какво той е по-добър от примата на българската естрада?
- Миро сам го каза неотдавна по телевизията, че първото впечатление е, че има състезание, а всъщност никога не е имало такова. И за това носят вина организаторите. Смях се много. Не може да участваш някъде, без да е поискано съгласието ти. Никой от нас, включително и Лили, не е питан дали е искал да се състезава. Питани са композитори, аранжори, текстописци. Няма да го коментирам. Бях кандидат за първата „Евровизия“ заедно с момичетата от „Трик”, с Роберта, с Орлин Горанов. Имахме общ проект. Бяхме остро критикувани, че нашето място не е там, защото сме стари и нямаме право да изместваме младите изпълнители. Но тогава поне сами бяхме заявили желание за участие.
А що се отнася до Миро, моите уважения към него, за мен той е един много добър изпълнител и му желая успех на конкурса.

- Идва Коледа. Как се отнасяте към благотворителните акции?
- Много пъти съм правил дарения, много пъти съм участвал в „Българската Коледа“ под патронажа на президента, пял съм с Лили Иванова на благотворителни концерти в Народния театър, също и с Роберта. Но преди години бях много разочарован, когато разбрах, че спечелените пари не са отишли при нуждаещите се. Дирята им се губеше някъде по пътя. Може би е много по-добре да занесеш няколко одеяла и топли дрехи на социални домове или да направиш някакво дарение на църквата.

- Какви проекти замисляте за 2010 година?
- Обмислям вариант да направя голям концерт в НДК, но все още не съм го решил на 100 процента.

- За Новата година какво бихте си пожелали?
- Всичките ми приятели, умните и интелигентни българи да бъдат здрави и да имат сили да издържат на безсмисленото състезание, наречено оцеляване в България. Защото, ако човек започне да се вживява, или ще отиде в лудницата, или ще извади пистолет и ще стреля напосоки, или ще стигне до съдебни процеси. А съдебната система и пресата да станат по-европейски. И малко повече да сме българи, но истински българи.

Интервюто взе Долорес Витанова

Станете почитател на Класа