Нашата част от Вселената е създадена за живот

Един от най-противоречивите въпроси в космологията е защо фундаменталните природни константи изглеждат „настроени“ за поддържането на живота. Една от тези фундаментални константи е константата на фината структура, обикновено обозначавана като алфа. Тя характеризира силата на електромагнитното взаимодействие и е равна на около 1/137.0359.
Ако алфа обаче беше само с 4% по-голяма или по-малка, звездите нямаше да могат да произвеждат въглерод и кислород, което от своя страна не би позволило съществуването на живот, какъвто го познаваме.
Резултатите от ново проучване показват, че константата алфа, изглежда, е варирала в различните райони на Вселената преди милиарди години, като е била малко по-ниска в Северното полукълбо и малко по-висока в Южното, съобщи „Физорг“. Един от възможните вълнуващи изводи на това откритие е, че константата на фината структура е постоянно варираща в пространството и, изглежда, е „фино настроена“ за живот в нашия квартал от Вселената.
Физиците Джон Уеб от Университета на Нов Южен Уелс и неговите колеги от технологичния университет „Суинбърн“ в Мелбърн и от Кембриджския университет са използвали данни от два телескопа, за да установят пространствената зависимост на константата на фината структура. Те използвали обърнатия на север телескоп Keck в Мануа Кеа, Хаваи, и обърнатия на юг Very Large Telescope в Чили и наблюдавали над 100 квазара – изключително ярки и отдалечени галактики, захранвани от масивни черни дупки в центъра им. Като измерили спектъра на квазарите, учените успели да съберат данни за честотата на електромагнитното лъчение на квазарите отпреди 10 млрд. години. Докато светлината е пътувала в пространството, част от нея е била абсорбирана от много стари газови облаци. Техният състав може да помогне на учените да установят параметрите на константата на фината структура в определени райони на Вселената по онова време. С помощта на данните от двата телескопа учените установили, че преди 10 млрд. години алфа, изглежда, е била по-силна на юг и по-слаба на север.
“След като измерихме алфа в около 300 отдалечени галактики, стана ясно, че магическото число, което ни показва силата на електромагнитното взаимодействие, не е едно и също навсякъде другаде“, обясни проф. Уеб. „Ако законите на физиката са просто „местни закони“ и в обозримата част от Вселената те благоприятстват наличието на живот, в други по-отдалечени райони вероятно съществуват други закони, които възпрепятстват възникването на живота, какъвто го познаваме“, смята още той.

Станете почитател на Класа