Голямото застудяване може да е знак за пауза в глобалното затопляне

Арктическите условия, които доведоха цяла Европа до парализа през последните седмици, може да са началото на „пауза“ в глобалното затопляне, смятат учени, цитирани от в. „Дейли телеграф“.
Светът може да се подготви за кратък период на по-ниски температури, вместо за затопляне като резултат от цикличните промени в океанските течения през следващите 20 и 30 години, предвиждат учените. Изследвания на професор Моджиб Латиф, един от водещите световни климатолози, поставя под въпрос широко разпространеното твърдение, че глобалните температури се очаква да се повишат рязко през следващите години. Проф. Латиф от института „Лайбниц“ към университета „Кил“ в Германия, смята, че студеният период ще бъде само временно прекъсване на климатичните промени. На конференция на ООН през септември той заяви, че промените в океанските течения, известни като „Северноатлантическо колебание“, може да доминират над глобалното затопляне, причинено от човешка дейност, през следващите няколко десетилетия.
От друга страна обаче, той смята, че тези колебания могат да се окажат отговорни за повишението на температурите през последните 30 години. „Затоплянето, на което бяхме свидетели от 1980 до 2000 г. и през по-ранни периоди на миналия век, бе до голяма степен причинено от тези цикли, вероятно дори до 50%“, каза проф. Латиф. По думите му сега процесите се обръщат и затова зимните периоди като този, на който сме свидетели в момента, ще се случват все по-често, а летата вероятно ще бъдат по-хладни, което може да продължи две или повече десетилетия. Рязкото топене на ледниците ще се забави, смята още проф. Латиф. Според него обаче тази пауза е само временна и няма да спре глобалното затопляне.


Беринговият проток бил ключов фактор за атмосферните промени в миналото

Беринговият проток, който е широк едва 80 км, е сериозен фактор по отношение на климата на Земята, смятат учените. Според изследване, публикувано в „Нейчър джеосайънс“, плиткият проток между Северния Пасифик и Северния ледовит океан е играл много важна роля при климатичните колебания по време на последните ледникови периоди. В зависимост от това, дали е бил отворен или затворен, протокът драматично променял разпределението на топлината по цялата планета. Когато нивата на моретата спадали достатъчно, за да спрат притока на вода от Тихия океан към Северния ледовит океан, Северният Атлантик реагирал, като температурата му се повишавала. Тази топлина била достатъчна, за да разтопи ледената покривка и временно да спре заледяването на Северното полукълбо.
Учените смятат, че промените в земната орбита около Слънцето са задействали циклични увеличавания и намалявания на ледниците по време на плейстоцена – периода, започнал преди 2,58 млн. години и приключил преди около 10 хил. години.
Когато слънчевата светлина към Северното полукълбо през летните месеци намалява, снегът не се топи и отразява по-голямата част от слънчевата енергия обратно в атмосферата, охлаждайки допълнително региона. Така ледниците се увеличават и се разпространяват на юг, отнемайки допълнителни количества вода. В сравнение с днешните времена морското ниво по време на плейстоцена е било с близо 120 метра по-ниско. Въпреки намаленото количество слънчева светлина в региона части от Гренландия и Северна Америка се затопляли с близо 5 градуса по Целзий. Този цикъл се повтарял на всеки няколко хиляди години. Авторите на изследването смятат, че Беринговият проток е бил ключов фактор в този феномен. Когато морското ниво спадало достатъчно, пространството между Северна Америка и Азия оставало над водата, което спирало притока между Северния Пасифик и Северния ледовит океан. Така водите от Северния Пасифик се вливали в Северния Атлантик. Водата в Тихия океан обаче е много „по-лека“ в сравнение със солената вода от Атлантическия океан. Вливането на прясна вода от Северния Атлантик пречело на процеса, който е от ключово значение за разпределянето на топлината на планетата.
В Северния Атлантик топлата вода се транспортирала на север от екваториалните региони. Засиленото океанско течение затопляло Северния ледовит океан, което довеждало до топене на ледената покривка и до повторно наводняване на територията между Аляска и Русия. Подновената връзка между океаните пък позволявала на водата от Тихия океан да се смесва с тази от Атлантическия океан, намалявайки течението от тропиците и позволявайки на ледниците отново да започнат да се увеличават.

Станете почитател на Класа