Холандски учени са открили гени, чиито носители имат много големи шансове да станат столетници, дори и да не се придържат към здравословен начин на живот, съобщи „Таймс“.
Гените, изглежда, защитават хората от вредните ефекти на тютюнопушенето и нездравословния начин на хранене, като освен това забавят появяването на свързаните с възрастта заболявания като рак и сърдечни болести с до три десетилетия.
Не съществува единствен ген обаче, който да е извор на младостта. Тайната на дълголетието вероятно се крие в притежаването на точната „комбинация“ от гени, сочи проучване, в което са участвали столетници и техните семейства. Подобни комбинации обаче са изключително редки – едва един на 10 000 души доживява до 100 години. „Хората, които живеят по-дълго, нямат по-малко гени на заболяванията или на стареенето“, посочва Елине Слахбом от Университета в Лайден, Холандия. В нейното проучване са участвали 3500 холандци на 90-годишна възраст. Според нея тези хора притежават други гени, които не позволяват заболяванията да бъдат отключени. „Дълголетието е наследствено и е силно свързано с генетиката“, твърди още Слахбом. Тя и нейните колеги наскоро публикуваха изследване, което показва как физиологията на членовете на дълголетните семейства се различава от тази на обикновените хора. Скоро се очаква да бъдат публикувани и други изследвания, които показват генетичната причина за тези различия.
“Хората, които живеят по-дълго, преработват мазнините и глюкозата по различен начин, кожата им старее по-бавно и по-рядко страдат от сърдечни заболявания, диабет и високо кръвно налягане“, твърди Слахбом. По думите й всички тези фактори са под строг генетичен контрол.
Така наречените матусаилски гени, наречени на името на Матусаил – библейски герой, живял до 969 години, включват гена ADIPOQ, който е открит при около 30% от хората над 100-годишна възраст. Гените CETP и ApoC3 се срещат при близо 20% от столетниците. Изследванията показват още, че миниатюрни мутации в състава на определени гени могат рязко да увеличат продължителността на живота. Въпреки това други фактори, като спада на инфекциозните заболявания, са важен фактор за увеличаването на броя на столетниците.
Човешкият геном съдържа около 28 000 гени, които се контролират от малък брой така наречени регулаторни гени. Д-р Дейвид Джемс, изследовател на дълголетието в Лондонския университетски колеж, смята, че терапиите за забавяне на стареенето скоро ще бъдат широко разпространени.
“Ако знаем кои гени контролират дълголетието, можем да открием кои протеини произвеждат те и как да им въздействаме с лекарства. Така забавянето на стареенето става възможно. Трябва да спрем да разглеждаме стареенето като естествен процес. Ако можем да намерим начин да го забавим, ние сме морално задължени да го направим“, твърди д-р Джемс.