Интернет действа като пространство с мощното ехо: пуснете карфица на пода и ще ви се стори, че е избухнала бомба. По-рано този месец бомбата беше новината, че "Моята борба" внезапно е станала бестселър. Според публикации в "Тайм", "Ей Би Си нюз", "Фокс нюз" и много други новинарски уебсайтове едно електронно издание на Хитлеровия трактат с цена 99 цента се изстрелва нагоре в класациите на "Амазон" и "Ай тюнс".

Историци и говорители на еврейската общност бяха призовани да дадат тревожни коментари; бяха направени сравнения с "50 нюанса на сивото". Това беше достатъчно да ни накара да се зачудим дали, ако следващия път надзърнем в нечий "Киндъл" в метрото, няма да установим, че човекът се е задълбочил в тирадите на Хитлер срещу договора от Версай.

Ако погледнем обаче по-внимателно новинарските публикации, става ясно, че те всъщност не съобщават нищо. Всички те просто парафразират едно и също есе на Крис Фараони, публикувано най-напред в уебсайта "Вокатив". А доказателствата на Фараони за предполагаемия ръст на продажбите на "Моята борба" са, в най-добрия случай, недостатъчни.

"Фюрерът на "Киндъл": "Моята борба" на върха на класациите на "Амазон", обявява заглавието. Но въпросната класация се оказва "Пропаганда и политическа психология", където в момента, когато пиша този текст, "Моята борба" е на второ място. Става дума за подраздел на класацията на "Амазон" "Политика и управление", която на свой ред е подраздел на класацията "Политически и социални науки".

Колко продажби са нужни в действителност, за да може една книга да се изкачи с няколко места нагоре в под-подраздел на "Амазон"? Никой не знае, тъй като алгоритъмът за класацията, използван от компанията за продажба на книги, е таен. Но е ясно, че "Моята борба" е доста надолу в общата класация от заглавия на "Амазон", така че няколко продажби могат значително да подобрят мястото й. (Изданието за "Киндъл" на тази книга с цена 99 цента в момента се намира на 11 855-то място сред всички платени електронни книги.) За стотина сваляния на книгата ли говорим? За десет, които действително са регистрирани за един кратък период от време? Може би за по-малко.

Картината се усложнява допълнително от факта, че "Моята борба" се намира лесно онлайн за без пари. Неонацистите могат да я намерят в "Стормфронт", а всички останали могат да прочетат извадки от нея в "Еврейска виртуална библиотека". Пълно факсимиле на английското издание от 1941 г. може да бъде намерено в сайта archive.org.

Интересно е, че на корицата на това издание, появило се дълго преди Америка да се включи във войната срещу Хитлер, фигурират не само имената на автора и преводача, но и на десет "редакционни спонсори". Тези литературни и академични светила изглежда не са имали нищо общо с истинската подготовка за издаването на книгата; имената им са там само, за да насърчат читателя. Дори през 1941 г. зловредната слава на "Моята борба" е карала уважавани хора да почувстват нужда от официално разрешение да се сдобият с екземпляр.

Колко хора тогава четат "Моята борба" през 2014 г? Отговорът е, че е невъзможно да се установи и няма действителни основания да се смята, че в момента са повече, отколкото преди шест месеца или шест години. Да, интернет улеснява намирането на книгата - точно както улеснява намирането на порнография, филмирани убийства и видеозаписи на хора, хранещи се с екскременти.

Не е новина, че човешкото въображение се привлича от забраненото или че уединението на компютърния екран ни дава възможност да прекрачваме всякакви граници, които в реалния живот остават неприкосновени. Не бива и да се изненадваме, че по света има хора, които се възхищават на Хитлер и мразят евреите - в крайна сметка те самите непрекъснато ни го казват. (Просто погледнете коментарната секция към която и да било от новинарските публикации за "Моята борба".)

Като превръщаме "Моята борба" в тотем на злото, само заглавието на който ни кара да започнем да се стряскаме от сенките, ние само подсилваме мрачната й привлекателност. В наше време никой няма да стане нацист или антисемит заради четене на Хитлер. Впрочем, като вземем предвид колко нескопосано е написана книгата, е трудно да си представим, че много от хората, които са свалили "Моята борба" ще я дочетат до край.

Притежаването на тази книга, физически или виртуално, е начин да се изразят нечии убеждения, а не да се изучи политиката. И тъй като тази политика е едновременно отвратителна и - в по-широкия контекст на нещата - пределно маргинална, най-доброто, което можем да направим с "Моята борба", е да продължим да я пренебрегваме. Освен ако, разбира се, тя някога не стане истински бестселър. В този случай ще трябва да се справяме с много по-сериозни проблеми от литературните.

ПО БТА