Иво Папазов-Ибряма е сред най-бележитите световни джазмени. Свири триумфално на сцени и фестивали в Париж, Залцбург, Краков, Будапеща, Рудолщат, Стокхолм, Бруклинската музикална академия в Ню Йорк, джаз-клуба "Рони Скотс" в Лондон и много други. Партнира си с идоли като Джони Грифин, Ектор Зазу, Окай Темиз, Глен Велез, Сергей Старостин и др. С неговия оркестър „Тракия" са неразделни. Записват уникалните албуми "Orpheus Ascending" (1989) и "Balkanology" (1991) за Hannibal Records. Ибряма прави шеметни турнета в САЩ, Канада и Великобритания. Самостоятелният му албум "Панаир" е номиниран за наградите на Би Би Си за световна музика. Неотразимият кларнетист печели Наградата на публиката на World Music Audience Award 2005, а британският вестник "Индипендънт" го нарича "свръхестествен гений на кларнета". Ибряма е носител и на много национални отличия. През 2011 г. е награден с орден "Св. Св. Кирил и Методий" /огърлие/ за особено значими заслуги в областта на културата и музикалното изкуство.

Но... като всеки гений, и Ибряма си е и „малко луд". Странностите му заформят неговия портрет като: як чешит, апап-аргюнлия, луд ловджия, голям купонджия, тежка гемия, щур чудак, тих добряк, пишкин зевзек, див артист, музикален терорист и... мъжкар с огромно сърце. „Абе, народен човек!", както и сам се определя.

Папазов, който през март след дълго мълчание ще извади 20-ия си по ред албум с авторски парчета, вдига завесата над своите „1001" чудатости единствено пред репортер на народното издание.

Въпреки че е обиколил почти целия свят, попитате ли Иво Папазов какви са най-големите и запомнящи се забележителности, каква е историята на местата, в които многократно е бил, ще ви отговори простичко: „Откъде да знам?! Аз не излизам от хотела! Там си стоя. Хич и не ходя навън по улици и музеи, да обикалям насам-натам. Чат-пат влизам в някои магазини само. От летището - право в хотела. После по залите за концерти и пак - обратно в хотела. И оттам - пак на летището за у нас. Това е! Обичам да си стоя в стаята, не да обикалям. С момчетата от оркестъра ми най-обичаме да си направим в някоя от стаите трапеза. Вадим мезенцата, дето си ги носим от къщи, вадим нашенската ракийка, хапваме, пийваме и удряме по едни карти. Играем бриджбелот. Обаче

те ми се сърдят все, че съм лъжел

че съм вадил все яки терци. Ама, к'во да правя, като ми вървят картите, а...!? Това обичам! Така разпускам!".

А колкото до разпускането, прави го и с риболов, и с лов. Излиза само за глигани. Но пък месото на убитото животно не яде! Свинско не кусва. Виж, прави барбекю от него за приятели. Върти на скарата кебапчета и кюфтета от убитото животно, като събира дружинката у дома си след лова. Хем им готви, хем им свири. Вдъхновява ги музикално за поредната „хирургическа интервенция" над отстреляния добитък. Пада щур купон. Ходи на лов с три пушки и десет кучета. „Обикалят го като везир, в очите го гледат. И веждите си да мръдне Ибряма, кучетата му знаят какво иска", разказват пред „ШОУ" авери от дружинката му. И добавят: „Но Иво не налита много-много на мръвка, пък на свинското –хич!". „Много обича постничкото. Любимата му супичка е от най-простите. Мре за доматена чорбица с фиденце" - допълва съпругата му Мария Карафезиева, която е жената на живота му, майка на синовете му и певицата на оркестъра му, откърмила синовете си /вече големи мъже/ по сцените и сватбите, на които е пяла.

А колкото до рибарлъка, с един от синовете си – Христо, Ибряма си има „тайно местенце" - язовир, чието име пази в дълбока тайна, за да не се навъдят бракониери и изобщо – твърде много мераклии. Та, на този водоем заклетият въдичар редовно хваща огромни щуки и сомове. С Христо се снимат на джиесемите си с тях и... на минутата ги пускат обратно във водата. „Ние със сина сме европейци отдавна по тая линия, да знаеш. Аз и не обичам риба. Не ям речна риба изобщо, ама обичам да я ловя и да я пускам. Да знае, че съм я уловил и да е благодарна, че съм й дал свободата! /смее се, б.а./ Правя го за тръпката само. Риба морска по мога да кусна, ама речна - не, не, никога! Питай Мария дали един път поне съм й донесъл вкъщи речна риба след риболов? - Никога!Никога!", нарежда Ибряма и отново кара събеседника да се кокори многозначително около поредната му странност: ни свинско яде, но убива глиганите; ни риба яде, но я лови, пък и я пуска обратно във водата...?!

Ибряма е и голям кучкар. В дома му - огромна къща с просторен двор в старозагорското село Богомилово, където живее с челядта си, ги е навъдил всякакви породи - от пазачи и гончета до цели четири броя дребни и пъргави дакели. Именно един от дакелите е „любимецът на тати". Нарича го Джоки. Като бебе го гледа, от ръцете си не го пуска, щом си е вкъщи. Ако пък е на турне някъде, кучето ляга болно.

Не хапва нищичко, докато Ибряма не се върне

Само ходи и търси някоя негова дреха да я докопа. Увива се с нея и ръмжи. Спи с дрехата му. А зърне ли отворен коша за пране - скача вътре. Вади със зъби и хвърля навън само дрехите на Ибряма - гащи, потници, фланелки, ризи, панталони... Примъква ги и си прави „леговище" с тях. Ръмжи, скимти, гърчи се. Болен става Джоки. Никой вкъщи не може да посегне да прибере примъкната в леговището му дреха на Ибряма. И често Мария е принудена да изпере мъжа си, едва когато той се завърне от турнето. Чак тогава дакелът се успокоява, защото „тати" го взема в ръцете си и не го пуска.

Чешитът Папазов, освен на кларнет, умее да докарва джаз парчета и от други още четири „био-инструмента". Това са стеблата на житен клас, на лук, на върба и... на... тръба. „Как става ли? Ами много просто!", отсича музикантът виртуоз. Разбрал го случайно: „Клеча на брега на една река, за риба съм, и гледам един чобанин зарязва овцете си и иде към мен. Вика ми: „Познах те, ти си Иво Папазов! И като си толкоз голям музикант, ха сега да видим мож'ли свири на ей туй нещо?". Подава ми една тръба, на която си направил сам дупки и мяза нещо като на кавал. Вземам я, бъфкам (демек, духам, ама тъй си викам на духането). Тон не излиза! Пак бъфкам. Трудно се получава. Ядосах се. Викам му: „Чакай, бе човек!".

Зарязах въдиците и хукнах. Наблизо имаше житен блок. Хващам един висок клас и го късам. Ама много внимателно го изтеглям и още по-фино му правя шест дупчици по стебълцето. Отгоре го свих като мундщук и я подкарах свирнята. Познай как звучи! И чобанинът се шашна, като чу, че тоновете, дето излизат, мязат досущ на звука на гайда. И като я подкарахме двамата, той с тръбата, дето свири като кавал, аз с "гайдата"!... Цял концерт си направихме на полето. Свиря и на лук. Стеблото му вземам. Като избуее дето му викат "мъжкото" на лука и върже отгоре топката семе, хващам и пинизчийски вадя вътрешното. Обработвам го, както още татко навремето ме е учил /от него знам да свиря на този "инструмент"/.

Долепям го до устните си и почвам да бъфкам. Знай'ш ли к'во излиза като звук? - Излиза мелодията на славей! Все едно славей пее! Да, да! Истински славей все едно пее! И от върбови клонки с мерак си правя свирки. От леската на върбата стават, бавничко, с почукване оттук-оттам, оттук-оттам, вадя стеблото на върбовата клонка и от леската остава свирката", смее се Ибряма. Който го може, всякак го може! По неговата свирка играят, но той по чуждата – не! Никога! - категорични са и Ибряма, и жена му, и музикантите му, които редовно побърква от работохолизма си. Джанлати ги „до откат" и, докато на него не му хареса изпълнението, не ги пуска „въздух да поемат" по репетициите.

Коронен номер от странностите на Иво Папазов обаче е страстта му към шапките и луксозните обувки. Признава, че където стъпи, все чепици купува. И шапки. И докато обувките си ги взема просто заради единия кеф, ей тъй да си ги има вкъщи, защото му харесва да си ги вади и от време на време да си ги гледа само, то шапките са най-вече да си ги носи. От луксозните чепици има над стотина чифта чистак-нови. От тях има и такива, които са само пробвани в магазина, други пък изобщо не са мерени, защото още като ги купува, знае, че не са неговият номер и не му стават, но пък му харесва фасона им и затова си ги купува. Поне двайсет чифта изобщо не са „излизали" навън от дома му. Трупа ги с години. Кашони е събрал с чисто нови луксозни обувки! Иначе

ходи само с един чифт обувки навсякъде!

Носи ги, докато замязат на изтърбушена жаба. А шапките? О-о-о, където му стъпи кракът „на килограм" купува, стига да му харесат моделите. Тях ги носи. Сменя ги. Натрупал е над 150 чисто нови капели, с етикетите още, и още 50 – „в оборот".

А започне ли пък да се вълнува за нещо, ноктите си изгризва. Гризе до кръв. Не се усеща. Заради голямото напрежение по концертите. Готов е на каторжен труд - камъни да носи, дупки да копае, тонове пръст да хвърля, пясък с лопата да вади - само това напрежение да го няма! Нокти не са му останали вече, издълбани са от зъбите му.

Над 1001 са, дето се вика, странностите на Ибряма, ама си е чисто народен човек, с голямо сърце. Самата Нешка Робева свидетелства за това. Веднъж Папазов приема да спаси неин спектакъл. Пристига с целия си оркестър и не стига, че се съдира от свирене часове наред и дори композира на място точно това, което Нешка иска от него като музика, ами накрая отказва да вземе пари за труда си, за оркестъра си. Усмихва й се, маха с ръка и вика: "Абе, душа, аз от тебе ли ще печеля, бе?! Нищо, нищо не ми дължиш!" - обръща гръб и тръгва.
Ей от такъв рядък сой е гениалният музикант и чешит Ибряма!