След няколко години изследователска работа в Teyú Cuaré (Аржентина), Даниел Шавелсон и Ана Игарета публикуваха през 2017 г. книгата "Археология на нацистко убежище в Аржентина". Двамата изследователи от Националния съвет за научно-технически изследвания (CONICET), са намерили малка сграда в средата на джунглата, която привлекла вниманието им.
Тази 3х3 - метрова къща е построена по много различен начин от руините на йезуитите, които могат да се видят наоколо; по-скоро има съвременни черти от двадесети век. Към това се добавят местните истории, че там имало скрити високопоставени хора от нацисткия режим.
Изследователят обясни, че за първи път са видяли убежището през 2001 г., когато е работил по раставрацията на йезуитски руини и му е отнело една година, докато осъзнае, че са изправени пред много важна констатация. Това става с откриването на първата група от монети, заровени под цимента.
Откритието на кутия от консерва в дебела каменна стена със снимки на Хитлер и Мусолини и други предмети е изяснило ситуацията.
Открити са изрезки от вестници, германска монета от 50 Райхспфенига от 1942 г., две словашки крони от 1940 г., югославски динари от 1938 г и монета аржентинско сентаво от 1939 г.
Скривалището било много затулено под земята, между скалите, където нищо не се вижда.
Един от основните митове, циркулиращи сред местните жители е, че в къщата е живял Мартин Борман, частния секретар на Адолф Хитлер. Има дори някои признаци, които навеждат на подобен извод. Още в началото на изследването местните медии са вдигнали шум, че е намерено "нацистко съкровище".
"Истината е, че имахме проблеми. Не трябваше да се преувеличава, но местните вестници настояваха за съкровища, опитите с хора на Менгеле и други аберации и сензации, които да продават", каза Шавелсон. В един момент "дори полицията пристигна да вземе съкровището, каквото нямаше" добави изследователят.
Решението на изследователския екип обаче е да "пренебрегва клюките и да търси материални доказателства".
"Всичко сочи към датата 1945 година до средата на ХХ век, като има и вероятност да е било построено от местна нацистка група като място за убежище, което видимо се е използвало известно време, неизвестно от кого."
Версията за Борман не е потвърдена с доказателства, а и през тези години високопоставените нацисти бежанци в страната са живели свободно, без да се налага да се крият.
Истината изисква още изследвания и доказателства.
