Правителството във Варшава не желае нацистките концентрационни лагери да бъдат наричани „полски". И отхвърля всякаква вина за колаборационизъм на поляци с германския окупатор.

Това беше едно от най-важните решения в кариерата на Анджей Дуда. Законът за Холокоста вълнува не само хората в Полша, той привлече вниманието и на света. Полският президент реши да постави подписа си под него, за да "защити доброто име на Полша и на поляците". Но в същото време той показва, че взима под внимание и опасенията на критиците, според които законът иска да "запуши устата на жертвите на Холокоста". Затова Дуда реши да го подложи на проверка от Конституционния съд. Но законът все пак ще влезе в сила, след като бъде обнародван. А ако съдът оспори някои текстове, съответните параграфи ще бъдат извадени от него.

Входът на лагера "Аушвиц Биркенау" в Полша

Концентрационните лагери не са "полски"

Законът предвижда санкции за действия и изказвания, които според управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС), представляват "фалшифициране на историята". В закона се предвижда затвор до три години за всеки, „който публично и без да зачита фактите приписва на полския народ или полската държава отговорността или част от отговорността за нацистките престъпления по време на Третия райх".

В нацисткия лагер Собибор, на територията на днешна Полша, са избити близо 250.000 души, повечето - евреи

Целта на полското правителство е да не допусне германските концентрационни лагери да бъдат наричани "полски" - нещо, което редовно се случва в чуждестранните медии. От 2004 година полското Външно министерство води отчет за такива случаи. Само през втората половина на 2017 година са регистрирани 20 примера.

Критиците на закона обаче смятат, че той може да бъде използван за фалшифициране на историята. Например да се премълчават доказани случаи на сътрудничество между поляци и нацисти, с цел избягване на наказателно преследване. Целият спор отдавна взриви рамките на чисто историческия дебат и вече се води и на терена на дипломацията. Израелски и американски политици разкритикуваха закона, което доведе до обтягане на отношенията на Полша с Израел и САЩ.

Медийната офанзива на премиера

За да запази доброто име на страната, полският премиер Матеуш Моравецки реши да започне медийна офанзива. Речта му по държавната телевизия беше преведена на английски и разпространена в социалните мрежи. Освен това той покани група израелски журналисти да посетят Полша и организира посещение на полски и чужди журналисти в един музей, документирал съдбата на Виктория и Йозеф Улма от село Маркова в Южна Полша. По време на нацистката окупация двамата укривали в къщата си осем свои съседи-евреи, но били предадени от жител на селото, след което германските войници избили всички евреи и цялото семейство Улма, включително и шестте им деца.

Преди Втората световна война в Полша е имало около 3,5 милиона евреи. Над 90 процента от тях са избити в нацистките концентрационни лагери, някои от които на територията на окупираната от нацистите Полша. "Никой от оцелелите в Холокоста евреи не би се справил сам без помощ от местното, полско население", твърди Моравецки.

Полски герои в Яд Вашем

През 1995 година Виктория и Йозеф Улма посмъртно получават почетната титла „праведник на света", присъждана от израелската държава на хора, рискували собствения си живот, за да помагат на евреи по времето на Холокоста. Чисто символично, на всеки удостоен с почетното звание се пада по едно засадено дръвче в мемориала „Яд Вашем". От 26 513 души, получили досега титлата, 6 706 са поляци - най-много от всички други народи.

По думите на полския премиер обаче, истинският брой на поляците, които са помагали и спасявали евреи, е значително по-голям. Неотдавна той си спечели много критики заради изказването, че в „Яд Вашем" липсвало най-важното дърво - това, засадено в чест на Полша. Израел обаче удостоява със званието само конкретни хора, но не и държави. Но не само заради това някои историци обвиняват полското правителство в едностранчиво тълкуване на историята, което може да бъде взето и за фалшифициране на историята.

Възпоменание на жертвите от Аушвиц (Освиенцим) с участието на полския премиер Моравецки

Видни полски дейци на културата се опасяват, че новият полски закон, който съдържа твърде общи формулировки, би могъл да се използва за санкции срещу тях, както и срещу журналисти и в този смисъл да се превърне в нещо като нова държавна цензура.

Към критиците на закона спада и американският историк от еврейски произход Ян Томаш Грос, чиято книга "Съседите", издадена през 2000 година, предизвика истински фурор. Тя разказва за еврейския погром в село Йедвабне, извършен предимно от поляци. Новият закон ще даде възможност на полските съдии "да подвеждат под отговорност всеки евреин, надживял нацистката окупация на страната", ако например разказва за страданията, които е преживял на територията на Полша, казва Грос. С новия закон правителството на "Право и справедливост" всъщност иска "да скрие истината за Холокоста", гласи тежкото му обвинение към управляващите.