Неотдавнашната декларация на президента на Съединените щати, че е време да се признае израелският суверенитет над Голанските възвишения, предизвика силно отхвърляне от Русия, Иран, Турция и Арабската лига, съставена от 22 държави, които осъждат израелската окупация на територията на Сирия. Ето ключовите точки на този териториален конфликт:
Оспорваната от Тел Авив и Дамаск територия, е планински район с площ от 1800 квадратни километра, разположен в южната част на Сирия и северен Израел. По-голямата част от него е разположена на височина над 1000 метра над морското равнище и е стратегическа зона, в която има петролно поле с потенциален обем над трилион барела, но преди всичко представлява важен източник на вода за Израел.
Изчислено е, че запасите от прясна вода на Голанските възвишения, чиито многобройни потоци и реки се вливат в река Йордан и Тибериадското езеро, съставляват една трета от водоснабдяването на Израел. Оспорваната територия също се радва на плодородна земя, подходяща за земеделие, в която могат да се отглеждат плодове и други култури.
Понастоящем Голанските възвишения са разделени на три части: една под контрола на сирийското правителство, друга под контрола на Израел и област между тези две части, под контрола на Силите за наблюдение на ООН, чиято цел е да поддържат мира в региона и избягване на въоръжени конфронтации.
Оценките на територията, която Израел контролира, са различни. Според правителството на Сирия това са около 1500 квадратни километра, докато израелското правителство твърди, че са 1200 квадратни километра. Силите на мисията на ООН заемат територия от около 235 квадратни километра.
Сегашният статус на Голанските възвишения е резултат от изхода на Шестдневната война, която противопостави Израел на коалиция от арабски страни, включващи Сирия, Египет, Йордания и Ирак, между 5 и 10 юни 1967 година.
Пред усилената подготовка за война на арабските страни, Израел започна превантивна атака, която унищожи египетските военновъздушни сили на техните летища и по-късно унищожи въздушните сили и на други държави, оставяйки коалицията без авиационна подкрепа. В резултат на това Израел разшири своята територия и в допълнение към Западния бряг, Ивицата Газа и Синайския полуостров, зае Голанските възвишения, които от 1946 г. са част от сирийската провинция Кунейтра.
Съветът за сигурност на ООН призова същата година „израелските въоръжени сили да се оттеглят от териториите, които са окупирали по време на неотдавнашния конфликт" в резолюция 242, която понастоящем се счита за ключова в уреждането на арабско-израелския конфликт.
През 1973 г. Египет и Сирия предприеха опит за възстановяване на изгубените територии и така отприщиха нова арабско-израелска война, известна като войната на празника Йом Кипур. Израел я спечели и през май 1974 г. подписа споразумение за разделяне на войските със Сирия. Тогава Израел върна част от Голанските възвишения на Сирия в условия на демилитаризация и в района се установи присъствие на силите на ООН.
През 1981 г. израелският парламент (Кнесет) обяви суверенитета на Израел на окупираната територия, като ратифицира закона за Голанските възвишения. Фактическото присъединяване беше счетено за невалидно от Съвета за сигурност на ООН в неговата резолюция 497 от 17 декември 1981 г.
Преди израелската окупация на Голанските възвишения, според различни агенции на сирийското правителство, между 130 000 и 140 000 сирийци са били разселени и понастоящем не могат да се върнат.
