В интервю дни преди местните избори в неделя турският лидер заяви, че изградената през VI век сграда може отново да стане джамия

Турският президент Реджеп Ердоган с думите си за "Света София" обиди не само християните, но и целия свят, каза гръцкият външен министър Йоргос Катругалос пред атинския в. Катемерини.

Първият дипломат на Атина изрази остро несъгласие с предложението на държавния глава на съседната си държава. "Тази сграда не е само бивш православен християнски храм. "Света София" принадлежи на цялото човечество. Тя е призната от ЮНЕСКО (организацията на ООН за образование, наука и култура) за част от световното културно и историческо наследство. Поради това думите на Ердоган обидиха не само християните, но и целия свят", заяви той.

Турският лидер в интервю дни преди местните избори в неделя заяви, че изградената през VI век сграда може отново да стане джамия.

"Света София" е функционирала като мюсюлмански храм от османското превземане на Константинопол (29 май 1453 г.) до 1935 г., когато е била превърната в музей от основателя на съвременната турска република Мустафа Кемал Ататюрк.

Накратко за катедралата "Св. София" (от сайта pravoslavieto.com)

Катедралата "Св. София" в Истанбул Хагия София (Hagia Sophia) e главната катедрала в Константинопол (Цариград), наречена на Божията премъдрост (Св. София). Създадена е от св. равноапостолен Константин Велики (завършена в 360 г.). Разширена и възобновена от император Юстиниан Велики през 537 г. След падането на Константинопол под турско робство през 1453, Хагия София била превърната в джамия.

Юстиниановият храм "Св. София" е и до днес най-забележителният, най-величественият паметник на християнската архитектура от византийски стил през най-цветущия му период на развитие.

Храмът "Св. София" е най-внушителният паметник на Византийското изкуство. Изграден е от двама гениални архитекти - Антимий (Anthemios) от Тралес и Исидор (Isidoros) от Милет през 532-537 година. Строена по време на разцвета на византийското изкуство при Юстиниан (527-565), църквата е част от дворцовия императорски комплекс. Ето защо е градена като най-голямата "парадна зала на двореца". Нейните строители се справят безпогрешно с изискванията на владетеля.

Юстиниан желае църквата да бъде по-голяма от Соломоновия храм в Йерусалим и същевременно да демонстрира превъзходството на Цариград над останалият християнски и езически свят. Размерите на храма са внушителни - дължина с предверията - 120 метра, ширина - 72 метра, височина на купола - 60 метра и диаметър 30 метра. Тук архитектите съчетават двата най-използвани модела за строеж на църкви във Византия до това време - централно-куполния и базиликален.

Централният кораб представлява огромна зала с дължина 70 метра и ширина 33 метра, силно осветена от извисяващия се към небето свод с 40 прозореца, разположени в основата на купола.

Двете странични галерии са отделени от централния кораб със 110 изящни мраморни колони, които дават възможност пространството да не се разделя и благодарение на страничните прозорци да се постигне равномерно осветяване на църквата.

Украсата на "Хагия София" поразява със своето изящество и разкош. От всички краища на процъфтяващата по това време Византийска империя набавили разноцветни мрамори, скъпоценни камъни и злато, които, преработени от изкусните столични майстори, засияли във вътрешността на храма. Стените били покрити със стенописи и традиционните за това време златни мозайки, пресъздаващи библейски сцени.

Иконостасът се издигал върху 12 златни колони, а иконите са били обковани със злато. С подобен обков са били евангелията и другите църковни книги. Църковната утвар предстявлявала върха на приложното изкуство във Византия от това време. Едни от най-забележителните елементи от украсата на храма са шестте хиляди полюлея и свещници, които осветявали огромното вътрешно пространство и създават неповторима тайнственост на църковното богослужение.

При завземането на Цариград през 1096 и 1204 г. кръстоносците плячкосали огромните богатства на "Св. София".

След покоряването на Византийската империя през 1453 г., новите завоеватели премахнали иконостаса и амвоните, замазали фреските и мозайките и превърнали Великата църква в джамия; вътре изписали сури от Корана, а отвън издигнали четири високи минарета.

След обявяването на Турция за република и преместването на столицата в Анкара, с личната инициатива на Кемал Ататюрк храмът "Св. София" е превърнат в музей. През са проведени системни реставрационни работи.

В горната галерия са разкрити мозайки на Исус Христос, Св. Богородица, ктиторски портрети на византийски императори и съпругите им.

Над входните врати са запазени фигурите на основателя на новата столица на Римската империя - св. Константин, изобразен с макет на града, главния ктитор на храма император Юстиниян I, държащ макет на църквата, а над царските двери - на св. Богородица с Младенеца.

На страничната абсида реставраторите с трепет открили и изображения на св. архангел Михаил и светии.

От Османския период в катедралата-музей са съхранени олтар (mihrab), амвон (minbar), трона на султана (максурой), два огромни свещника подарени от Сюлейман II през 1526 г., а при Мурад III са донесени от Пергам огромните алабастрови съдове, в които е била съхранявана светена вода.

Баптистерията на църквата е била превърната в гробница (тюлбе) на Мустафа I и Ибрахим. В двора са построени три тюлбета и в тях са погребани султанските фамилии на Селим II, Мурад III и Мехмед III.