Отношението на Европа към Китай остава предпазливо, въпреки че Старият свят се нуждае от Поднебесната империя дори повече, отколкото тя се нуждае от него. Китайският лидер Си Цзинпин пристигна в Европа точно в момента, в който европейците трябва да определят собственото си бъдеще и посоката на движение - и Китай предлага на Европа да обединят силите си в изграждането на нов свят.

Процесът на разделяне на обединения Запад придобива все по-видими черти – Европа с ръмжене се движи към по-голяма независимост. Брекзит трябваше да се състои тази седмица и макар и да се провали, процесът на премахване на самата Великобритания е причината за получаване на по-голяма независимост на континента от англосаксонския контрол.

Разводът със Съединените щати, въпреки че не е излязъл досега на повърхността, е необратим - единственият въпрос е в термините и формите. Европейците трябва да свикнат с факта, че след 10-15 години ще трябва да поемат съдбата си в свои ръце - освен ако, разбира се, преди това ЕС да се срине под тежестта на вътрешните си проблеми и ударите на конкурентите от съвременните партньори във все още единния Запад. В търсене на своето място в пост-англосаксонския свят Европа, която почти е отбита от независимо геополитическо мислене, гледа на Изток. Тъй като и центърът на тежестта на световната геополитика и икономика се движи там, и защото без нормални отношения и връзки с Изтока, той няма да може да стане по-независим от САЩ.

И докато в отношенията с Русия европейците все още не са напълно независими (да не говорим за вечната ни борба между нас за Източна Европа и Балканите), то Европейският съюз е официално свободен в отношенията си с Китай. Да, има натиск от страна на американците - по-специално поради сътрудничеството с „Хуавей” - но все пак не е толкова лесно да се направи „заплаха за ценностите на европейската цивилизация и европейската сигурност“ от Китай, какъвто е случаят с Русия. В допълнение, Китай е приказно богат и претъпкан. Тоест, той представлява добре дошъл инвеститор и още по-желателен пазар.

Европа се нуждае от Китай дори повече, отколкото се нуждае от Русия, но още по-важно е тя да има близки връзки с двете - само изграждането на евразийската ос ЕС - Русия - Китай дава шанс на Стария свят да оцелее в пост-атлантическия свят, а дори и не в пост-атлантическия, а в постзападния. И този свят идва независимо от желанието на Европа.

Ето защо пътуването на Си Дцинпин в Италия и Франция привлече този интерес. Първо, в Рим, той подписва споразумение за присъединяването на Италия към инициативата „Един пояс, един път” - Италия става първата страна от „Голямата седморка”, която официално подкрепя китайската програма за изграждане на нов световен ред. Да, за Китай „Новият път на коприната” е начин да се затвърди водещата си роля в света, както чрез изграждане на надеждни икономически връзки с Европа, Азия и Африка, така и чрез осигуряване на неговия тил в географския запад в неизбежната конфронтация с Изтока, т.е с Щатите.

Разбира се, Си не предлага на Европа да сключи пакт срещу САЩ, но всеки разбира до какво ще доведе логиката на историческото развитие.

600-милионният пазар на ЕС ще замени за Китай 400-милионния американски пазар - тоест, ще развърже ръцете му за конфронтация с Щатите, когато и ако падащата суперсила реши да се бори с бъдещата „страна номер едно” (всъщност по отношение на реалната икономика тя вече е, но от политическо и военно тегло, разбира се, изостава) на света -

Споразумението между Пекин и Рим има друго символично значение - за Китай то отваря пристанищата не само на една страна от Европейския съюз, но и на наследника на Римската империя. Да, наследницата е слаба, но за китайците, които мислят в големи епохи, всичко това има значение. Още през Средновековието италианците са първите хора от Запада, които са дошли до Китай, а в най-новото време, когато западните армии идват в Китай и го разкъсват, сред тях няма италиански. Сега Китай започва своята експанзия в Европа, но експанзията е мирна, икономическа, предлагаща това, от което европейците се нуждаят: пари, пазар и дори технологии. И бонус за това е много разнообразната политика на европейската политика и търговия, която ще позволи на Европейския съюз да съзрее.

Да, Китай оперира чрез отделни европейски страни, преди се ухажваше предимно от източноевропейските държави, но е готов да работи с Европейския съюз като цяло. В крайна сметка за Китай няма значение дали Европа ще бъде обединена или ще се върне към разделение на национални държави. Основното е, че всички те да работят с Китай. В крайна сметка съпротивата срещу китайските инвестиции в Европа върви както на национално ниво (например в случай на германска конкуренция с китайците в Източна Европа), така и на равнище ЕС. Да не говорим за американския натиск.

Сегашните европейски елити не могат честно да заявят, че трябва да разчитат на Китай, така че Пекин продължава да работи с националните правителства. Договорите в Рим, след това договорите за 40 милиарда долара в Париж - докато германците са възмутени от липсата на единна европейска позиция по отношение на Китай, въпреки че те работят по-тясно с Пекин, са част от това. Китай използва лошото икономическо положение на европейските страни и техните различия. Но би било странно, ако той не направи това. В края на краищата ЕС трябва да реши каква е неговата ориентация. Макрон призовава ЕС да „се противопостави” на разширяването на Китай: „В продължение на много години ние имахме некоординиран подход и Китай използваше нашите различия”.

Ясно е, че на европейския пазар китайците често се конкурират с французите и германците, а Франция има и геополитическо съперничество с Китай в Западна Африка (и не само), но за Европа е поставена на карта стратегическата перспектива за следващите десетилетия.

В допълнение към Макрон, още една среща очакваше Си Цзинпин в Париж - френският президент извика Ангела Меркел. Заедно с ръководителя на европейското правителство Юнкер, това трио трябваше да олицетворява Европейския съюз (както казва Макрон, „правим много важен жест, той демонстрира нашата дълбока ангажираност към сътрудничеството между Китай и Европа ... и моето желание да изградя силна Европа“). А едночасовият разговор в новия формат символизира новия формат на връзката. Изявленията за резултатите бяха най-топли - но с намек, че Китай трябва да бъде по-отворен за европейците.

„Искаме съвместно да създадем нов многостранен формат - по-справедлив и по-балансиран ... Разбира се, имаме различия. Историята на човечеството не е без съперничество. Ние не сме наивни. Но ние уважаваме Китай и сме готови за диалог и сътрудничество. В отговор на това очакваме от нашите партньори, че Китай ще уважава единството на Европейския съюз и тези ценности, които са важни както за него, така и за целия свят”, каза Макрон.

„Бих искал повече взаимноизгодно сътрудничество, отколкото сега. За европейските компании е необходимо да се използва същата свобода на действие и откритост на достъпа до китайския пазар, на който днес се ползват китайските компании в Европейския съюз”, заяви Юнкер.

В отговор си каза, че Китай силно подкрепя европейската интеграция и „обединена и просперираща Европа се вписва в нашата визия за многополюсен свят”.

Ангела Меркел обяви, че е постигнато споразумение на срещата на високо равнище между ръководителите на всички държави и правителства на страните от ЕС и китайското ръководство. Това е по-сериозен формат от обичайните срещи на високо равнище между ЕС и Китай, най-близкият от които ще се проведе на 9 април - в него ще бъдат представени само ръководството на ЕС и КНР. За да си издейства по-достойни условия за участието в „Пътя на коприната” ЕС иска да консолидира своите редици – да видим, дали ще му се получи.

Във всеки случай ЕС ще трябва да се съгласи с китайското предложение за нов световен ред. В противен случай Китай ще преговаря с всяка страна, от която се нуждае, а Европейският съюз ще се лиши от шанса да оцелее в предстоящата икономическа война със САЩ.

Превод: В.Сергеев