Президентът на Китай Си Дзинпин е на посещение във Франция, където в понеделник подписа с колегата си Емануел Макрон 15 двустранни договора на обща стойност 45 милиарда долара.
Посещението на Си в Европа продължи във вторник с двустранна среща на върха, в която към тях се присъединиха германският канцлер Ангела Меркел и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Китайският лидер направи турне дни след като ЕС описа азиатския гигант като "стратегически конкурент и съперник", дефиниции, с които френският президент е съгласен. "Европа трябва да бъде обединена и да има последователно послание", каза Макрон по време на съвместна реч с китайския президент, очевидно противоречейки на собствената си позиция.
Тогава - какви са отношенията между Китай и Франция? Те съперници ли са или партньори?
Една от точките, които затрудняват тези отношения, е инициативата за Пояс и Път на коприната - огромен търговски проект, създаден от Китай, който има за цел да свърже Европа, Южна и Източна Азия, Централна Азия, Близкия изток и Латинска Америка. Чрез тази инициатива, оценена на няколко трилиона долара, Пекин инвестира в проекти по целия свят.
Въпреки че Си настоява, че мега проектът има благоприятен характер за всички, Макрон изрази своята критика в това отношение. Във връзка с това френският президент обяви на 8 януари, че „Пътят на коприната не може да бъде еднопосочен, а търговските артерии не могат да бъдат пътищата на една нова хегемония, която поставя страните, през които преминава в положение на васали".
"Отношенията между Европейския съюз и Китай не трябва да бъдат предимно търговски отношения, а политически и геостратегически отношения", подчерта Макрон в речта си пред Европейския съвет на 22 март, добавяйки, че "европейската наивност свърши".
Въпреки предупрежденията на френския лидер, на следващия ден Си подписа с Италия общо 29 споразумения (19 от тях институционални и 10 търговски), чиято стойност може да достигне 20 милиарда евро. Наред с други неща, Рим се съгласи и да се присъедини към Пътя на коприната.
Италианското решение може да се разглежда като разумно. Адриан Селая, президент на EKAI Център, каза ""От практическа гледна точка има много общи интереси между Китай и 16-те европейски страни, включително Франция."
Въпреки това, правителството на Италия, първата държава от Г-7, обявила участието си в проекта, беше описана от някои медии като "китайски троянски кон в рамките на ЕС" и, според някои експерти, с това действие тя отслаби позицията на френския президент.
"Макрон не обича да вижда, че Китай е спечелил толкова много награди в Рим, така че изобрети странен европейски формат, като покани Меркел и Юнкер за противотежест, за да покаже, че той е движещата сила на европейската интеграция," цитира Ройтерс азиатски дипломат в Париж.
