Скорошното сваляне от власт на президента на Боливия Ево Моралес провокира множество теории. Една от най-разпространените е идеята, че намесата на военните в страната е преврат, чиято цел е да гарантира, че САЩ ще имат контрола над един ресурс с глобална значимост: лития.

Това е част от традицията да се гледа на външната политика на САЩ като насочена към контролирането на природни богатства с всякакви средства. Гледна точка, базирана на истински американски практики – от изпращането на морски пехотинци в защита на интересите на United Fruit Company в Централна Америка до заповедите на президента Доналд Тръмп войските да охраняват нефта, а не кюрдите в Сирия.

В случая с Боливия обаче сериозно лансираната идея е фундаментално сбъркана.

Литият без съмнение е важен за бъдещето на икономиката, тъй като е един от основните компоненти в литиево-йонните батерии, които осигуряват енергия на всичко - от лаптопи до голяма част от електромобилите. С възхода на електрическите автомобили и опитът те да изместят традиционните такива, той ще става още по-важен.

Литиевата индустрия в момента се опитва да отговори на въпроса как точно ще осигури почти двойно количество висококачествен литий за батерии до 2025 г. - ниските цени в момента отблъскват инвестициите, което може да доведе до недостиг в предлагането в близко бъдеще. Така в един момент всяка държава, която разполага с много литий, ще стане много интересна.

Но не трябва да се прекалява със сравненията между лития и нефта, коментира Крис Бери, основател на независимата компания за анализи в областта на металите House Mountain Partners.

"Има много неразбиране; съществува идеята, че литият е рядък и от критично значение. От критично значение е. В никакъв случай обаче не е рядък", коментира той.

Това не са единствените разлики с петрола. Бери обяснява, че голямото предизвикателство всъщност е създаването на литий, годен за употреба в батерии, в големи количества. По думите му това е по-скоро "научно и химическо предизвикателство", отколкото просто да намериш този вид ресурс и да го изкопаеш от земята.

Погрешна е теорията, че Ево Моралес е бил пречка пред експлоатирането на литиевият потенциал на Боливия и свалянето му от власт по някакъв начин има за цел да позволи мултинационални корпорации да сложат ръка върху природните богатства на Боливия.

Повече от десетилетие Моралес говори за превръщането на Боливия в лидер в областта на лития и превърна разработването на минералните ресурси на страната в основна част от визията си за нейната икономика. Макар да говореше за използване на тези ресурси в полза на всички боливийци, сделките, които трябваше да доведат до тези ползи, така и не станаха реалност.

През последните години неговото правителство сключи два договора за общо 3 милиарда долара за разработване на залежите на литий – един с китайска фирма и един с германска компания. Седмица преди Моралес да подаде оставка, договорът с германците беше прекратен. Това доведе до спекулации, че основната пречка пред достъпа до лития на Боливия всъщност е бил доскорошният президент.

Протест в Боливия. Снимка: Getty

Всъщност Моралес отстъпи като отговор на протести, продължили седмици наред в региона Потоси – мястото, на което германците се надяваха да изградят своите бази.

Много хора в региона не вярваха, че за тях ще има някакви икономически ползи от сделката, чиито условия бяха повече от изгодни за германската фирма – сама по себе си не могъща международна корпорация, а фирма от 20 души и без никакъв опит в добива на литий.

Факторите, които доведоха до свалянето на Моралес, са налице много преди сделката да бъде подписана. За момента няма индикации, че следващото правителство ще възстанови договора с германците или, че китайската фирма няма да се сблъска със същите проблеми с местните.

Ръководените от китайски компании инициативи в други държави – след които и минните дейности в Монголия – често са придружени със същата не особена загриженост за нуждите на местните, каквато споделят и корпорациите от Запада.

Възможно е да сте чели, че Китай контролира световното производство на литий и заради това САЩ са искали да ядосат китайците.

Китай доминира в производството на литиево-йонни батерии поради същата причина, поради която доминира в много други области на производството: относително евтина, добре образована работна ръка в комбинация с обширна инфраструктура и сериозни правителствени инвестиции в електромобилите. Това е тема, която американски стратези повдигат през последните години, но проблемът не е липсата на литий. Китай получава повечето от лития си от Австралия и Чили, а не толкова от вътрешен добив.

Боливия на хартия вероятно има повече потенциални залежи на литий в сравнение с която и да е друга държава.

В задаващ се доклад на Геологическия топографски институт на САЩ прогнозите за предполагаемия литий в Боливия се удвояват – през февруари се е смятало, че са около 9 милиона тона. Сега се предполага, че са 21 милиона тона – или грубо казано около 30% от общите световни запаси. А подробни проучвания са правени само в някои райони на страната. Това означава, че в земята на Боливия може би има още повече литий.

Има обаче голяма разлика между това да разполагаш с дадени минерални ресурси в земята и това да го превърнеш в икономически значими минерални резерви.

"Ресурси" се отнася за минералите в земята, а "резерви" са тези ресурси, които могат да бъдат добити на разумна цена. Това означава, че само част от ресурсите на едва държава могат да бъдат смятани за икономически приложими резерви. Едва след това идва въпросът доколко конкурентни могат да бъдат те на пазара.

"Боливия има повече запаси от съседите си, но въпросът е могат ли да ги добият икономично. Да имаш резерви не означава, че ще се превърнеш в успешен производител", посочва Брайън Джаскула, специалист към Геологическия топографски институт на САЩ.

Доскорошният президент Ево Моралес. Снимка: Getty

Оказва се, че за Боливия може да е много трудно да достигне Чили и Аржентина, които имат много по-висококачествени резерви от литий и по-подходящи климатични условия за типа добив на литий, използван в Южна Америка.

Това означава, че те са много по-привлекателни като източник на Литий отколкото е Боливия, поне що се отнася до днешните технологии. Освен това и двете държави са съюзник на САЩ, какъвто е и Австралия – друг голям производител на Литий.

С други думи, Вашингтон няма нужда да прибягва до сенчести похвати, за да си осигури съмнителен източник на нещо, от което вече има достатъчно доставки.

Вярно е, че на правителството на Моралес, който изгони няколко чуждестранни енергийни компании с идването си на власт, се гледаше като на пречка от много чужди инвеститори. Но това е най-малкият от многото проблеми за всеки, който е търсил начин да изкара пари от лития на Боливия.

За да добие литий от солни разтвори, компаниите оставят добитите количества на слънце, за да се изпари от тях водата. Това е сравнително лесно да се направи в Аржентина и доста лесно във височините на Чили. В Боливия обаче основните залежи на литий са на по-ниско и в по-влажна земя. Това означава, че изпарението на водата отнема повече време, отколкото при съседите, а това сериозно оскъпява добива.

Боливия се изправя пред две други предизвикателства. Концентрацията на Литий в тамошните солни разтвори е ниска, което означава, че са нужни повече инвестиции за добива на същото количество минерал от земята.

По-големият проблем е високата концентрация на магнезий – около 20 пъти повече, отколкото в Аржентина, и три пъти повече от Чили. Сегашната технология изисква миньорите да се отървават от магнезиевите соли, но това оскъпява добива. Концентрацията на магнезий в Боливия са двойно над максимално приемливото за добив, който да не е твърде скъп. Лошата инфраструктура в страната в сравнение със съседите й още повече оскъпява производството.

Според Крис Бери Боливия от дълго време е място, от което инвеститорите бягат що се отнася до лития. А когато цените на този ресурс се повишат отново, производители като тези в Австралия, които разчитат на добива от скали, ще са дори още по-конкурентоспособни от сега.

"Добива от скали води до добра възвращаемост, така че инвеститорите нямат нужда да ходят в Боливия", допълва той.