След като Доналд Тръмп напуска поста си, публикувани наскоро документи показват, че стратегията му към Пекин до голяма степен се е провалила и че Съединените американски щати не са уверени в способността си да сдържат Китай в определени области, ако възникне конфликт.

След напускането на заместник-съветника на Белия дом по националната сигурност Матю Потингер и с приключването на администрацията на Доналд Тръмп бяха разсекретени редица документи, излагащи неговата "индо-тихоокеанска" стратегия или, по-точно, нейния план за бойна игра, с цел да се опита да сдържа Китай през четирите години на управлението на президента.

Документите едва ли са изчерпателни, но все пак разкриват амбиции за ограничаване на Пекин в политическата, дипломатическата, икономическата и военната сфера, включително план за това какво биха направили Съединените американски щати в потенциален военен сценарий.

Според документите, Съедините щати са се стремили да запазят своето "върховенство" в региона, както и"да подкрепят активисти и реформатори", противопоставени на Пекин (като протестиращите в Хонконг).

Освен това, от Белия дом са имали план за създаване на своего рода противодействие на инициативата "Един пояс, Един път" и икономическа интеграция на региона към Съединените американски щати. Планирало се е и привличане на съюзници срещу Китай под формата на т.нар. "Четворка", както и активно подпомагане "възхода на Индия".

Но какво какво допуска документът в случай на конфликт?

Документите се стремят да попречат на Китай да "доминира на първата островна верига" - обхвата на островите, простиращи се от Япония до Тайван и около Южнокитайско море - по въздух и море, както и да запази безспорно надмощие над "зоната отвъд".

Военните анализатори описаха последната цел като "скромна" от гледна точка на очаквания.

Ако не друго, разсекретеният документ разкрива всеобхватния провал на стратегията на администрацията на Тръмп спрямо региона по време на неговия мандат.

Не само опитите за укрепване на икономическото присъствие на Америка се провалиха напълно, до голяма степен поради противоречивите приоритети на Белия дом, но в допълнение документът илюстрира едва доловимо съмнение, а не увереност, че Съединените американски щати са в състояние да победят Китай в споменатия регион на "първата островна верига" .

Съединените щати преди всичко търсят морско ограничаване и сдържане на Китай, а от своя страна Пекин използва инициативата "Един пояс, Един път", за да се противопостави на това, като диверсифицира своите пътища за доставка на енергия.

През целия си мандат администрацията на Доналд Тръмп не беше в състояние да приеме статута на Китай като изгряваща сила и тези документи разкриват как това е довело до набор от политики, целящи да се опитат да потушат възхода на страната чрез различни средства и методи.

Тези методи обаче не са донесли голям успех, най-вече поради подценяването на динамиката, която подчертава централното място и значението на Китай за региона на Източна Азия, в качеството му като икономическа сила.

Освен това се изразява и демонстрира и погрешното убеждение, че светът може лесно да се раздели на блокове като от Студената война и да принудят страните да подкопаят отношенията си с Китай само на основата на някакви ценности.

Идеята, че Съединените американски щати могат по някакъв начин да изместят Китайската народна република отново като икономически център на тежестта на региона, не е реалистична и събития като подписването на Регионалното всеобхватно икономическо партньорство го подчертават.

Макар да е очевидно, че икономическият баланс на силите се променя срещу Америка, какво да кажем за военната сфера?

Документите показват, че Съединените американски щати разглеждат региона като две отделни области: онази "първа островна верига" и "втората", която представлява по-широката част на Тихия океан.

Вашингтон смята, че би трябвало да може да доминира над втората островна верига в случай на война, но само при най-благоприятно стечение, може да се опита да попречи на Китай да доминира напълно над първата островна верига. В този смисъл се признава, че Пекин вероятно вече има надмощие в Южното и Източнокитайско море, както и около Тайван.

Въз основа на това изглежда, че Съединените щати логично ще се стремят да победят Китай в такъв конфликт чрез опит за военноморско ембарго, при условие че физическото нашествие никога не би могло да бъде възможно.

Това би включвало отслабване на достъпа на Китай до по-широкия океан и ключови морски точки като Малакския проток.

Това стратегическо планиране от Съединените щати впоследствие хвърля светлина върху инициативата "Един път, Един пояс". Чрез укрепване на инфраструктурата по цялата евразийска територия, Китай диверсифицира маршрутите си на вериги за доставки и намалява зависимостта от области, които могат да бъдат доминирани от американския флот.

Например Китайско-пакистанският икономически коридор и пристанище Гвадар дават на Пекин проход към западната част на Индийския океан, който би заобиколил потенциалните американски опити за ограничаване и сдържане.

Това съвпадна с първата отвъдморска военна база на Китай в източноафриканската държава Джибути и пристанище, върху което Пекин работи там, и което ще бъде използвано за защита на китайските интереси в тази област. По този начин ще се осуети всяко американско военно планиране.

Тъй като Индо-Тихоокеанската стратегия се стреми да милитаризира периферията на Китай и да привлече американски партньори, Пекин отговори.

В този случай разсекретените документи разкриват списъка с желания на една умираща администрация, която е хвърлила много неща върху Китай, с малко въздържане. Документът показва мащаба на предизвикателството, пред което е изправена Америка на фона на Китай.

Въпреки непостоянния характер на президента Доналд Тръмп, логично трябва да се очаква много от тези идеи да бъдат запазени и да формират шаблон за новоизбрания държавен глава на САЩ Джо Байдън.

Цели като поддържане на американското военно първенство в Азия, както и засилване на инициативи като "Четворката" (форум и потенциален съюз между Съединените щати, Япония, Индия и Австралия, бел.р) няма да изчезнат скоро, дори ако в тях има съществена липса на реализъм.

И все пак елементът на съмнение относно това как може да се управлява конфликт с Китай, само намеква за промяната, която се случва. Ако Америка не е уверена, че може да победи Пекин в първата островна верига, тогава какво означава това за бъдещето? А какво означава за Тайван?

Опитът на Китай за укрепване на присъствието си в Южнокитайско море, като същевременно диверсифицира стратегическите си възможности с инициативата "Един пояс, Един път", изглежда добре замислен. И затова не Пекин е този, който води тежката битка за установяване на локализирано господство в тази част на света.

Том Фоуди,  Превод: СМ