Турският президент Ердоган има нов мегапроект - ще строи втори Босфор. Каналът "Истанбул" е просто мечта за инвеститорите, но за много от жителите на 16-милионния град той може да се превърне в истински кошмар. 

Турският президент Ердоган е известен с това, че обича гигантските строителни проекти: ново летище, най-голямата джамия в Турция или нов тунел под Босфора. Всички тези мегапроекти бяха осъществени по негова инициатива в рекордни срокове.

Но следващият проект - каналът „Истанбул“ – надминава всичко, известно досега. Турското правителство на практика възнамерява да построи втори Босфор – нещо като копие на протока, който преминава през 16-милионния град Истанбул.

Изкуственият канал, дълъг 45 километра, ще преминава през западната част на Истанбул - паралелно на Босфора и ще свързва Черно и Мраморно море. Целта е да се облекчи интензивният трафик през Босфора и да се намали рискът от катастрофи, казват от турското правителство.

Унищожена природа

Онова, което за много от жителите на Истанбул беше чиста фантазия, сега постепенно започва да придобива ясни очертания: въпреки множеството съдебни жалби срещу проекта, скоро може да бъде направена първата копка на строежа. Още през март 2020 година беше обявен търгът за изпълнители, а сред кандидатите има многобройни  инвеститори от Близкия и Средния изток.

Сред критиците на проекта обаче са кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, голяма част от населението на града, както и редица учени. Основните им аргументи срещу построяването на канала са свързани с очакваните щети, които ще бъдат нанесени на околната среда.

В края на 2019 година турското Министерство на екологията и градоустройството издаде необходимата оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и даде своето положително становище за проекта. Но независими учени прогнозират, че изграждането на този канал ще нанесе опустошителни щети.

В Истанбулската камара на екоинженерите всеки ден постъпват нови жалби срещу мегапроекта, казва за ДВ нейният генерален секретар Медат Гюней. „Целият язовир „Сазлидере“, т.е. най-важният резервоар за питейна вода в европейската част на града, ще трябва да отстъпи мястото си на проекта. Освен това, според ОВОС, цялото езеро Теркос ще бъде интегрирано в новия канал“.

Жилища за 1,2 милиона души

За компенсация на унищожения язовир „Сазлидере“ ще бъде построен новият водоем „Мелен“ - още един мегапроект, който ще възникне на 200 километра източно от Истанбул. „Това ще доведе до значително поскъпване на водата, което чувствително ще засегне турските данъкоплатци“, казва Гюней.

Екосистемата по протежението на бъдещия канал се отличава с богата флора и фауна. Там се срещат множество редки и застрашени растителни и животински видове. Много птици използват езерата в района, за да мътят и презимуват. Изследване на градската управа на Истанбул показва, че заради новия канал ще трябва да бъдат изсечени 200 000 дървета и унищожени 136 квадратни километра земеделски земи и 13 квадратни километра пасища.

Трасето на новия канал преминава през 16-милионната метрополия Истанбул

Част от проекта предвижда по протежението на новия канал „Истанбул“, върху площ от общо 83 квадратни километра, да бъдат изградени жилища за близо 1,2 милиона души. Медат Гюней подозира, че печалбата на инвеститорите е основната движеща сила за целия проект. А тази печалба, според него, може да възлезе на около 800 милиарда щатски долара. По-бедните жители на града ще бъдат прогонени от тези места, прогнозира още Гюней.

Кметът на Истанбул се бори срещу проекта

Друг спорен пункт около този проект са огромните строителни разходи. Официално се говори за 11,5 милиарда евро, но експерти смятат, че те ще бъдат значително по-високи. Проектът ще бъде „изцяло за сметка на данъкоплатците“, критикуват от градската управа на Истанбул, където управлява опозицията.

Кметът Екрем Имамоглу, социалдемократ и член на най-голямата опозиционна сила - Републиканската народна партия (CHP), е против изграждането на изкуствения воден път. „Ще се борим срещу изграждането на канала, се казва в негово становище по темата. За Имамоглу този проект е заплаха както за природата, така и за водоснабдяването на района.

еговата позиция може и да е в интерес на местното население, но за него самия тя стана съдбоносна: заради отпечатването на плакати с лозунга „Или канал, или Истанбул“ правителството в Анкара започна разследване срещу градоначалника.

Колко Европа има в Истанбул?

Няма друго такова място

• Истанбул е единственият град в света, който се разпростира върху два континента - Европа и Азия. В града на Босфора традицията се сблъсква с модерността, религията със светския начин на живот - така, както на никое друго място по света. И мнозина са убедени, че тъкмо в това се крие магията на града.

Град с хилядолетна история

• Истанбул е на повече от 2600 години, което определя облика му и до днес. Различни владетели са имали претенции към града: перси, гърци, римляни, османци. Константинопол е бил столица на Византийската, а по-късно и на Османската империя. Градът получава днешното си име чак през 1930 година.

Между два свята

• Босфорът е "синята душа" на Истанбул. Протокът свързва европейската с азиатската част на града. Ежедневно десетки хиляди местни жители, а и туристи го прекосяват с фериботи. Преходът от квартал Каракьой в европейската част до квартал Кадъкьой в азиатската част на града отнема 20 минути.

Между бреговете

• От моста Галата се разкрива прекрасна гледка към града и трафика през Босфора. "Трафикът" върху самия мост също е натоварен - комбинацията от рибари, търговци, туристи, ваксаджии и продавачи на царевица е обичайната гледка на това място. Първият мост над Босфора е построен през 1845 година, когато градът все още се е казвал Константинопол.

"Кварталът на правоверните"

• В квартал Фатих всичко е по-консервативно - макар и да се намира в европейската част на Истанбул. Много от жителите му са преселници от Анадол, дошли да търсят работа и по-добър живот. Голяма част от тях са верни последователи на турския президент Реджеп Ердоган и неговата ислямско-консервативна Партия на справедливостта и развитието. Затова и Фатих е наричан "кварталът на правоверните".

"Малката Сирия"

• В квартал Фатих живеят и много сирийски семейства. От началото на войната в Сирия досега Турция е приела над 3 милиона бежанци. Турците наричат бежанците "гости". При тях няма такова нещо като статут на бежанец - както е в ЕС. На десетки хиляди сирийци обаче им е обещано турско гражданство, а критици тълкуват това като опит на управляващите да си спечелят нови избиратели.

Нощният живот в "Хипстанбул"

• Който е решил да се забавлява, трябва да отиде на друго място - далеч от Фатих. Например в Кадъкьой в азиатската част или в Каракоьй в европейската част, който впрочем е един от най-старите квартали на града. Там има много барове, ресторанти, галерии. Често се провеждат и концерти. Тези части на Истанбул привличат много туристи. Ислямско-консервативните възгледи на управляващите тук не са на мода.

Ще се върнат ли европейците?

• "Истанбул много се промени", казва Айшегюл Саръчоглу. Продавачката в магазин за дизайнерска мода в квартал Галата, любимо място и за много чуждестранни туристи, се оплаква от намалелия туристически поток. "Преди години тук идваха повече европейци, днес преобладават арабските туристи. А това е лошо за бизнеса", казва тя. "Надявам се това скоро да се промени."
   
• Автор: Юлия Хан