Как да научим мозъка да робти в новите условия, разказва в Гайдаровския форум (1) професорът от Санкт-Петербургския Държавен Университет, завеждаща катедрата по проблемите на конвергенцията на естествените и хуманитарните науки, ръководител на лаборатория за когнитивни изследвания, доктор на филологическите и биологическите науки Татяна Черниговска. С тезите от нейното изказване запознава кореспондентката на „Росбалт“ Анна Семенец.

„Ние попаднахме в съвсем друг свят. Той е течащ, прозрачен, нестабилен, свръхбърз, хибриден. В него внезапно рухна всичко. Автономният живот на цифровия свят тече с пълна сила – интернет неща, самоорганизация на мрежите. Цифровата реалност вече е признак за подбор в обществото. Ако си представим някоя страна, която не може да си позволи да влезе в цифровия свят, можем да смятаме, че нея изобщо я няма. Тя не играе. Хората могат да си живеят там, да плетат кошници, но те не са участници в общото дело“ – отбелязва Черниговска.

„Още едно интересно нещо – растящото недоверие към информацията. Много мисля за това в последно време. Сега отношението към информацията е такова, каквото по-рано беше към слуховете: „Какво ли не се говори сега? Защо трябва да вярвам?“ Номерът е в това, че сега подобно отношение е обърнато към истинските източници на информация“, казва тя. Излиза, че хората още не могат да се ориентират в растящия поток от информация и предпочитат да не вярват на нищо.

По думите на невролингвиста, цифровата реалност ражда „нов вид“ човек. „Аз го наричам „хомо конфузус“ или „човек в разпиляност“. Този „хомо конфузус“ още даже не е разбрал къде се намира. Още не е осъзнал в каква опасност сме попаднали. Но ние не можем да отлагаме решението. Защото това е нашият живот“, смята тя.

Вместо това обаче, в обществото текат съвсем други процеси.

„Съществува такова нещо като синдром на отложения живот. Хората живеят така, сякаш това, което се случва, е чернова. Нещо повече, така възпитават и децата си: ти сега прави това и това, а после, когато започнеш да живееш... Та нали то е започнало да живее в момента, когато бащината и майчината клетка са се съединили. Това не е чернова. Не трябва да се удържа човек 20 години, за да започне нещо там след това“, смята Черниговска.

Настъпва цивилизацията на празнотата, за която ние също изобщо не сме готови. „Какво смятат да правят всички тези хора, които ще бъдат заменени от цифрови системи? Когато ми казват: „освобождава се пространство за творчество“, това извиква у мен саркастична усмивка. Вие наистина ли мислите, че несметни хиляди, даже всъщност милиони хора, в освободеното от тежка работа време ще започнат да пишат мадригали и да свирят на лютня? Вие сериозно ли? Ще стане точно обратното. И не може да се правим, че това не е така“, подчертава тя.

„Ето какво имам предвид. Колкото и да разсъждаваме, добро ли е това или лошо – това, което се случва с нас, вече се случва. Ние вече попаднахме в този свят и път назад няма. Не е нужно да кокетничим. Нужно е да разберем как да живеем в този свят. Аз бих поставила въпроса остро. Ние планираме ли изобщо да живеем на тази планета, или смятаме да сдадем всички позиции? Защото ако ги сдадем на цифровия свят, тогава няма за какво да говорим. Може да отидем да пием кафе. Ако имаме някакви планове за собствен живот, тогава трябва да помислим как да живеем тук“, смята тя.

По думите на Черниговска, ние сме такива, каквито сме, заедно с всички достижения и провали на нашата цивилизация, благодарение на нашия мозък. „Хората живеят не само в света на масите, микрофоните и портокалите, но също и в световете, които сами са измислили. Ние имаме способността да оперираме със знаци – човешкия език, математиката, музиката. Ние имаме наистина много сложна нервна система – квадрилион съединения. Ако започнем наистина да ги броим, ще ни се наложи да напишем десетка и 85 нули след нея. В нашия език даже няма дума, с която да наречем това число. Това е не просто повече от зездите във Вселената. Това е повече от елементарните частици във Вселената.  Тоест, ние трябва да си даваме сметка какво има в черепната ни кутия“, отбелязва тя.

Експертите на цифровия свят казват, че мозъкът е компютър, набор от алгоритми, който редува нули и единици. И че рано или късно, те ще успеят да пресъздадат неговото устройство.

„Но нима мозъкът е само алгоритми? Сега ние със сигурност знаем, че не е. И ако мозъкът е компютър, то като минимум не е един по вид. Някаква част от мозъка може да е и алгоритми, и там действително тече този механичен процес. Но другата част са аналогови неща. Сега няма да говорим за поети и художници. Но даже Айнщайн е казал: „Интуицията е свещен дар, а разумът е покорен слуга.“ Той директно пише: „Даже ако изводът, има се предвид научният извод, изглежда като резултат от логическа работа, това е само финалът на тази работа. Основната част от нея съвсем не е преминала по пътя на сметки и пресмятания“, отбелязва Черниговска.

Главното, което е нужно да се разбере – няма обект, който да съдържа информацията. Винаги има обект и този, който чете всичко това. „Ако пред нас има древен папирус, и няма човек, който може да го прочете, то в него няма никаква информация. Той е просто физически обект. Това, което аз ще прочета от него, зависи от образованието, което имам, от плановете ми, от това защо го чета.

Какво искам да кажа? Ние не можем да застанем на позицията, че хората не са важни. Хората са важни, защото те са тези, които организират информацията. Сама по себе си информацията се лута там някъде, тя нито ни топли, нито ни облича“, казва тя.

Как ще си поделят света човекът и компютърът – засега не е ясно. По тези въпроси има още много неизвестни. „Нпример, какво е това глупав човек? Можем ли да твърдим, че мозъкът на абсолютен глупак въпреки това е най-съвършеното нещо във Вселената? Въпросът звучи като игра, но всъщност това е един много сериозен въпрос. Ако там така или иначе има квадрилиони съединения, тогава можем ли изобщо да кажем кой мозък е умен и кой – глупав? В такъв случай, какъв изкуствен интелект ще създадем? Умен? А какво означава това? Всички тестове за интелигентност в основни линии се базират на смятане – умен е този, който бързо смята. Простете за нескромността, но съм принудена да кажа – аз смятам много лошо, но някак не ми се струва, че съм пълна глупачка. Затова трябва да разделяме тези неща. Ние знаем – може човек да е с много нисък интелект, но с абсолютна памет. Това е медицински факт.

А гениален изкуствен интелект възможен ли е? И какво означава това? Ако успеем да създадем нещо такова, ще разберем ли изобщо, че той е гениален? Ще разберем ли, че е личност? Имаме ли начин за това?

Ще чувства ли болка изкуственият интелект, ще страда ли, ще съпреживява ли, или ще импровизира всичко това? Нали в цифровия свят няма болка и няма смърт, и това кардинално изменя цялата картина. Компютрите работят в измерения, в които живото не живее – в нанометри и наносекунди. И това са тези системи, които ще взимат решения. И не бива да се утешаваме с илюзията, че все пак пръстът върху копчето ще бъде човешки. Всичко това са приказки в полза на бедните. В крайна сметка всичко ще зависи от това каква информация ще получи той“, смята Черниговска.

И в същото време, сега е очевидно, че не бива да се готвим постарому за новия свят. „Това е много труден въпрос. Ако дете на година и половина може да каже „Окей, Гугъл“ и системата да му даде всичко, което иска, защо му е да ходи на училище, където лошо подготвена учителка му чете учебника?

Очевидно системата трябва да се промени. Ние сме длъжни да формираме способност да живеем в цифровия свят и да не изгубим човечност. Нали в крайна сметка всичко зависи от това дали сте успели да изградите отношения със семейството, с децата, с колегите, с обществото като цяло. Трябва да се научим да верифицираме информацията, да противостоим на стреса, да възпитаме способности за промени, да се научим постоянно да учим. Ако не сме свине, не можем така да подведем децата си, да не ги подготвим за това, което ги чака“, смята Черниговска. Затова образованието на бъдещето е образование на разбирането, не на запомнянето.

„Миналата година ме поканиха за сесия, наречена „Новата архитектура на образованието“. Помислих си, каква архитектура, това сигурно е метафорично. Оказа се, че тя е не само метафорична, но и физическа. Финландците, например, масово преустройват училищните сгради. Те са цветни, в тях няма стандартните класни стаи – всички променят формата си. Децата учат ту в една, ту в друга, ту лежат, ту тичат. Преподава им ту един учител, ту друг. През цялото време се менят условията. Това е нещо много важно. Това значи, че те са готови за промени“, казва експертът.

„Последният, когото бих взела на работа при мен, е отличникът, който смята добре. За това си имам компютър. Той всичко смята сам. Нужен ми е някой безумец, който всичко върши неправилно, на всички пречи, ръси глупости. От него ще стане някой Нилс Бор. По-точно казано – той вече е Нилс Бор“, казва тя.

Как да тренираме мозъка? „Той, както всеки мускул, трябва усилено да работи. Ако легнем на дивана, и лежим там половин година, то няма да можем да станем. Ако мозъкът чете идиотски списания, общува с глупаци, слуша лека, безсмислена музика и гледа тъпи филми, то няма от какво да се оплакваме. Моят отговор е такъв: мозъкът трябва здраво да работи. Здраво е ключовата дума. На мозъка трябва да му е трудно. Книга, която може за някого да е лека, но за вас е сложна. Филм, който не разбирате. Значи, ще мислите, ще четете критика. Или спектакъл, в който не е ясно какво е искал да каже режисьорът. В този случай мозъкът ще бъде зает с работа. Не е нужно да се търсят трикове, които подобряват мозъка. Няма такива. Самият живот е такъв трик“, подчертава Черниговска.

--------

Традиционно, в началото на годината в Москва, в Руската Стопанска Академия и Държавната служба при Президента на Руската Федерация се провежда Гайдаровски форум. На него се събират известни експерти, представители на органите на властта, обществени и политически дейци, предприемачи от различни страни в света. В руските медии Гайдаровския форум се ползва с репутацията на „руския Давос“. За чуждестранните гости Форумът представлява важен източник на информация за главните тенденции на социално-икономическото и политическото развитие, състоянието на бизнес-средите и инвестиционния климат в Русия. За родните експерти участието в него позволява да се определи перспективата за икономическия ръст и интеграцията на Русия в световната икономика. (б.пр)

Анна Семенец, „Росбалт“  Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова