Европейският парламент (ЕП) призовава Турция да признае арменския геноцид в Османската империя, което би проправило пътя за помирение между двата народа. Това се посочва в доклада на ЕП за Турция, който беше одобрен от депутатите в сряда, 19 май, на пленарната сесия в Брюксел.

«Депутатите още веднъж призовават Турция да признае арменския геноцид, което би проправило пътя за истинско помирение между турския и арменския народ», се казва в изявлението.

Депутатите от Европейския парламент изразиха също загриженост относно «враждебната външна политика на Турция, включително към Гърция и Кипър, и нейното участие [в конфликти] в Сирия, Либия и Нагорни Карабах, което постоянно противоречи на приоритетите на ЕС.»

480 депутати гласуваха за доклада на Европейския парламент, 64 се обявиха против, 150 се въздържаха.

Преди началото на Първата световна война арменското население в Османската империя съставя около 2,5 милиона души.

През 1915 година в резултат на депортиране и систематични убийства, според различни оценки, загиват от 600 хиляди до 1,5 милиона арменци.

Турското правителство признава факта на масови смъртни случаи на арменци, но се противопоставя на използването на термина «геноцид» и смята прекалено голям броят на жертвите, за които настоява арменската страна.

Според Анкара смъртта на арменците не е резултат от целенасочена държавна политика, а следствие от гражданската война в Османската империя, жертва на която били и турците. Тоест, Турция по никакъв начин не иска да признава вината си в опита да унищожи арменския народ.

Ситуацията с бежанците

Използването на бежанците от Турция като инструмент за политическо изнудване на Европейския съюз е неприемливо, се казва още в доклада.

„Турция продължава да играе важна роля като страна приемаща близо 4 милиона бежанци, от които приблизително 3,6 милиона са сирийци, предизвикателствата за преодоляване на тази криза са се увеличили поради пандемията COVID-19.
Депутатите приветстват тези усилия и настояват ЕС да продължи да предоставя необходимата подкрепа на сирийските бежанци и приемащите общини в Турция. Те обаче подчертават, че използването на мигранти и бежанци като инструмент за политически натиск и изнудване е неприемливо «, се казва още в доклада.

Ася Иванова-Зуан