В началото на първия президентски мандат на Бил Клинтън председателят на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан се разтревожи. Белият дом планираше да му сложи нов заместник, икономистът от Принстън Алън Блайндър. Репутацията на професора в областта на инфлацията изглеждаше подозрителна. Повишаващите се цени, бе написал Блайндър през 80-те години на миналия век, са „по-скоро лоша настинка, отколкото рак“. „Митът, че инфлационният демон ще нарасне, ако не бъде прогонен, е точно това - мит“, добавя той. Последиците от безработицата бяха далеч по-сериозни. Трудът, неизползван за една година, не може да бъде наличен за увеличаване на производството през следващата. Той щеше да бъде загубен завинаги.
Довереник се опита да утеши Грийнспан относно бъдещия му заместник: „Не е като да е комунист или нещо подобно. Просто в ранните си публикации той забележимо е мек по отношение на инфлацията." „Бих предпочел да е комунист“, отвърнал Грийнспан.
Струва си да си припомним тази остроумна забележка сега, когато светът преминава към втората фаза от големия пандемичен инфлационен дебат. В първата фаза въпросът беше дали инфлацията ще се завърне. Знаем отговора: тя се върна с пълна сила. Във втората въпросът ще бъде доколко това има значение. Дали инфлацията е просто настинка или е по-лошо от комунизма – рак, се пита на страниците на Financial Times Себастиън Малъби, сътрудник в Съвета по външни отношения.
Съвременното въплъщение на възгледа на Блайндър включва три аргумента. Първият е, че настоящият скок на цените ще се окаже преходен. Работи се по отстраняване на пречките във веригата на доставки, особено при полупроводниците. Правителствата оттеглят бюджетните стимули. Прекратяването на щедрите помощи за безработица и средствата за подкрепа на заетостта ще тласнат работниците отново към работата. Ян Хациус от Goldman Sachs смята, че основната инфлация в САЩ ще се понижи до 2% до края на 2022 г., без да е необходимо Фед да прилага монетарна химиотерапия.
Вторият аргумент беше демонстриран на неотдавнашния симпозиум на Фед в Джаксън Хоул, Уайоминг. Изследване, представено от Вероника Гериери от Чикагския университет, сочи, че инфлацията всъщност може да бъде добре дошла. Световната икономика е изправена пред дълбоки структурни промени. Пандемията ускори преминаването към електронна търговия, извънградски живот и дистанционна работа. Изменението на климата изисква трансформация на енергийната система. Противопоставянето между САЩ и Китай затруднява веригите на доставки. Тези сътресения изискват работниците да преминат от отмиращи работни места към нови; за да се стимулира тази адаптация, реалните заплати в западащите сектори трябва да спаднат. Както Гуриери и нейните съавтори посочват, това е много по-вероятно да се случи, когато инфлацията реално съкращава на заплатите, така че шефовете не са длъжни да го правят.
На Джаксън Хоул също така бе представено изследване, препращащо към възгледа на Блайндър от 80-те години, че безработицата е по-лоша от покачващите се цени. Консенсусът за таргетиране на инфлацията, който се наложи в ерата на Грийнспан, се основаваше на идеята, че компромисът между заетостта и инфлацията е фалшив: най-добрият начин за постигане на максимална заетост е постигането на максимална ценова стабилност. Но напоследък и този консенсус на свой ред се пропука. „Максималната заетост“ започна да се разглежда като движеща се цел. Колкото повече централната банка е готова да поддържа икономиката гореща, толкова повече хората избират да се присъединят към работната сила. Изследванията, представени на симпозиума, показват, че дори когато безработицата достигне дъното, участието на работната сила продължава да расте още девет месеца. От това следва, че централните банкери трябва да бъдат търпеливи към повишаването на лихвените проценти, дори ако това означава риск от инфлация.
Какво да кажем за този съвременен Блайндъризъм? Ястребите ще кажат правилно, че с нито едно от изследванията на симпозиума не трябва да се отива твърде далече. Малко инфлационна смазка може да улесни структурната корекция на икономиката; но използването на твърде много от нея ще доведе до неизправност на машината. По същия начин компромисът между заетостта и инфлацията е по-фин, отколкото някога икономистите смятаха. Но в един момент предлагането на работници трябва да се изчерпи, поставяйки началото на спиралата заплати-цени. Накратко, скромната инфлация може да бъде изкушаващо нещо, но след като се установи, изкореняването й е изключително болезнено.
Това ни води до третия аргумент на толериращите инфлацията. Може би, както някога настояваше Блайндър, демонът на инфлацията може да бъде прогонен по-лесно, отколкото казва митът? Идеята, че изкореняването е скъпо до невъзможност, произтича от периода 1980-1982 г., когато Фед трябваше да предизвика две поредни рецесии, за да унищожи голямата инфлация от предходното десетилетие. Но това бедствие едва ли ще се повтори.
Корените на голямата инфлация се простират до военно-социалната програмата на Линдън Джонсън от средата на 60-те години. Отне повече от десетилетие, да не говорим за двата петролни шока, докато инфлационната психология се вгради в бизнес поведението и очакванията на потребителите. По пътя Фед можеше да стабилизира цените по всяко време, което избере; той не предприе действия поради политическо сплашване. В един момент клеветниците от антуража на Ричард Никсън започнаха кампания по очерняне на председателя на Фед, Артър Бърнс, и отказаха да я преустановят, докато Бърнс не обеща по-разхлабена парична политика. С други думи, за да се повтори бедствието от 70-те години на миналия век, Федералният резерв трябва да забави с години отговора си на инфлацията и ще трябва да бъде укротен от Белия дом. Той ще трябва да използва неправилно както своята компетентност, така и своята независимост.
Противно на това, което Блайндър смяташе, инфлацията може да прилича на рак. Но това е рак, който се разпространява с години. Като се има предвид, че настоящият скок на цените може да се окаже преходен и че умерената инфлация може да бъде полезно нещо, за централните банкери е твърде рано да изпадат в паника.
Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев
