Стена от пари тласка оценките на акциите към рекордни стойности на всички пазари, подкрепена от пандемичните програми за стимулиране и ниските лихвени проценти, пише за Financial Times Дамбиса Мойо, икономист и не-изпълнителен директор в Chevron. Акциите, предпочитани от инвеститорите поради екологични, социални и управленски фактори (ESG), бяха особено облагодетелствани от тази вълна. Активите под управление с етикета ESG се очаква да нараснат до 50 трилиона долара до 2025 г. от 35 трлн. миналата година, според проучване на Bloomberg Intelligence.

Големият обем капитал, преследващ екологични инициативи, сам по себе си не представлява риск, но големите потоци от фондове без традиционната инвестиционна щателност и дисциплина могат да навредят на финансовите пазари, като създадат ценови балони, и да подкопаят усилията за постигане на нетните нулеви емисии и нисковъглеродно бъдеще.

По-специално, с натиска за инвестиране в класа активи, обявен за „чиста енергия“, идва рискът капиталът да бъде насочен неправилно, тъй като инвеститорите дават приоритет на спешните обществени императиви пред чистата бизнес логика и дисциплина.

Този подход на „демонстративни инвестиции“ в подкрепа на екологичните каузи може да бъде оправдан в краткосрочен план, но може да бъде контрапродуктивен в дългосрочен по няколко причини.

Първо, големите „недисциплинирани” финансови потоци във възобновяеми енергийни източници могат да доведат до погрешно определяне на цените чрез завишаване на активите, така че пазарът да изгуби представа какво представлява справедливата стойност.

Това изкривяване в оценките на компаниите от своя страна засяга начина, по който компаниите в сектора издават дълг и собствен капитал, изплащат дивиденти, реинвестират и плащат на служителите. То може също така да навреди на сливанията и придобиванията, тъй като увеличава риска компаниите да надплатят при транзакции.

Има вече доказателства, че стартиращите фирми на ранните етапи от набиране на средства се оценяват на до 15 пъти приходите си. Листнатите компании, в които Борсово търгуваният фонд (ETF) за производители на възобновяема енергия е инвестирал, се оценяват, включително дългa, при съотношение цена към печалба преди лихви, данъци и амортизация от 17 пъти, според консултантска фирма Finerva.

И докато пазарът поставя значителна премия върху „възобновяемите“ активи, той агресивно дисконтира традиционните енергийни източници. От 11-те сектора в S&P 500, само енергията и комуналните услуги все още не са се възстановили до нивата отпреди пандемията.

Американският енергиен сектор се търгува на цена, еквивалентна на около 13 пъти консенсусната прогнозна печалба през следващите 12 месеца, в сравнение с около 20 пъти за другите членове на индекса S&P 500. Това може би обяснява защо енергийният сектор представлява едва 2,3 % от S&P 500 днес, спрямо 11,3 % през 2007 г.Тенденцията отчасти отразява как по-големите инвеститори - като университетски фондации и пенсионни фондове - изоставят тези инвестиции, донякъде, за да демонстрират „зелената” си репутация на своите заинтересовани страни.

По същество новите модели на инвестиционните потоци са подкрепени от нова пазарна доктрина, че „всичко възобновяемо е страхотно и всичко свързано с изкопаеми горива е ужасно“.

В резултат на това отливът на инвестиции към конвенционалните енергийни компании и активи би могъл да намали инвестициите в глобалното енергийно предлагане, да създаде недостиг и да стимулира инфлацията. Това на практика би влошило жизнения стандарт и би увеличило приблизително единия милиард души, които вече живеят в енергийна бедност.

Излишъкът от пари може също (неумишлено) да задържи иновациите, тъй като много инвеститори нито желаят, нито са поощрявани да насочват капитала към по-иновативни области, които биха подобрили съществуващите енергийни източници, като улавянето на въглерод.

Иновациите са жизненоважни, ако светът иска да постигне нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г., а част от тези иновации трябва да бъде засилването устойчивостта на съществуващите изкопаеми горива.

В крайна сметка изкопаемите горива ще останат ключов компонент на глобалното енергийно уравнение през следващите три десетилетия. Според Международната агенция по енергия, дори при най-агресивния й сценарий за енергиен преход (с достигне на нетна нула до 2050 г.), изкопаемите горива ще продължат да съставляват 20% от световната енергия през 2050 г., в сравнение с около 80% днес.

Във финансово отношение, ако демонстративните капиталови потоци продължат темпа си, съществува реална опасност ESG балонът да се спука по подобен начин на тези в технологиите и имотите.

В крайна сметка успешният преход към чиста енергия е този, който е рентабилен и достъпен за всички. Жизненоважно е трилионите долари, които заедно инвестираме в прехода, да бъдат подчинени на същата дисциплина, която прилагаме към всяка бизнес инициатива, която се надяваме, че ще оцелее.

Петър Нейков, редактор Елена Кирилова