Глен Дизен
Норвегия едва ли е голям играч на международната сцена. Но тъй като арктическият театър все повече става домакин на противопоставяне между САЩ и Русия, скандинавската нация се превърна в най-новата фронтова линия на Америка.
Със своята дълга брегова линия и удобна северна география Норвегия става жизненоважна за все по-конфронтационните отношения на НАТО с Москва. Системите за противоракетна отбрана на блока изискват база, от която да се насочват към руски ракети, които, ако бъдат изстреляни като част от ответен удар срещу Западна Европа, почти сигурно ще прелетят през замръзналата Арктика.
Поради тази причина страната и водите около нея са домакини на все повече чужди войски и учения. Освен това Вашингтон заяви, че Норвегия има роля в противопоставянето на руската петролна и газова империя, като развива морски канал изток-запад в своя дял от Арктика, предназначен да противодейства на руския Северноморски път.
Превръщането на скандинавската страна в бойна държава в Далечния север е основен обрат в историята за Арктика, която до сравнително неотдавна като цяло беше зона на сътрудничество, изолирана от геополитическото съперничество. Това също беше дълъг процес и се размина с по-ранните намерения на Осло да засили мира и да постигне баланс между тези с дял в региона.
След Втората световна война Норвегия реши, че нейната национална сигурност ще бъде най-добре обслужена, като балансира между две позиции – да бъде добър съюзник на САЩ и да бъде добър съсед на Съветския съюз. Норвегия стана член на НАТО, но имаше строга политика - военна база да не разполага чужди войски на нейна територия. Това беше естествена позиция за една капиталистическа демокрация, тясно свързана със Запада, но споделяща граница с руснаците и чиито северни територии бяха освободени от Червената армия по време на Втората световна война. Поради по-балансирания подход на Осло, Москва се отнасяше към Норвегия по-топло от другите членове на НАТО в това, което се наричаше „норвежка отстъпка".
Един месец след разпадането на Съветския съюз през януари 1992 г. президентът Буш-старши се застъпи за повторното въвеждане на стратегическата противоракетна отбрана. Норвегия, подобно на големите европейски сили, изрази загриженост относно нарушаването на ядрения баланс, тъй като стратегическата противоракетна отбрана може да превърне ядрените оръжия в нападателно оръжие, като позволи на САЩ да използва ядрените способности за ответен удар на Русия.
И един по един, европейците започнаха да се подреждат. Опасенията, които те изразиха по-рано, внезапно бяха отхвърлени като руска параноя и дезинформация. Изтекли през Уикилийкс грами на американския посланик в Норвегия разкриха как САЩ са манипулирали Норвегия, за да изостави предишните си изрази на безпокойство, като го представят като въпрос на солидарност към алианса.
Бенсън Кели Уитни, тогава върховен пратеник на Вашингтон в страната, съобщи, че „досадно Норвегия остава против плановете на САЩ за противоракетна отбрана и е единственият съюзник на НАТО, който публично изрази скептицизъм по отношение на тези планове. Норвегия иска да запази възраженията си, но ще й е трудно да защити позицията си, ако въпросът се измести към солидарност на алианса". Той докладва във Вашингтон „посолството на САЩ продължава да се ангажира с медии, правителство и изследователи на мозъчни тръстове, за да убеди норвежците, че е необходимо да се изказват срещу руските твърдения. Организирало е публикуването на мнения в най-големите норвежки вестници и се насърчават норвежките журналисти да представят по-широка картина на проблема, с фокус върху Руския опит за подкопаване на солидарността на съюза. Посолството на САЩ поиска от норвежкото правителство най-малко да се противопостави на руските погрешни твърдения и да разграничи позицията на Норвегия от тази на Русия, за да избегне накърняване на солидарността на съюза".
Тенденцията за издигане на солидарността на съюза над националната сигурност се повтори в усилията на САЩ да се противопоставят на икономическите инициативи на Русия в руската Арктика, като добив на енергия и развитие на транспортния коридор по Северния морски път.
Преди няколко години Норвегия постепенно започна да демонтира своята твърда политика да не позволява на чужди войски да бъдат разположени на нейна територия. Обществеността беше убеждавана, че американските войници не са там постоянно, а на ротационен принцип, като американските войници биват рутинно заменяни от други американски войници. Правителството на Норвегия заяви, че това е обичайно и няма нищо, за което Русия трябва да се тревожи, но както съобщи CNN, „това е ход, който може да докара тръпки по гръбнака на руския президент Владимир Путин".
Наскоро беше постигнато друго споразумение между правителствата на САЩ и Норвегия, с което Вашингтон получава контрол над четири военни бази в Норвегия. Споразумението включва изключителен и неограничен достъп на САЩ до базите без норвежки надзор върху военното оборудване и хората, влизащи и напускащи страната. Като допълнителна стъпка към статута на колония, САЩ ще имат юрисдикция над своите войници, ако те извършат престъпления срещу норвежци.
Норвегия предава суверенитета над собствената си територия на САЩ, а тя също така им възлага голяма част от външната си политика. Преходът от мирен буфер към фронтова линия също предполага, че Норвегия може да направи малко, за да успокои отношенията, тъй като собствената й национална сигурност сега е тема между Вашингтон и Москва.
В Норвегия военните бази на САЩ вероятно ще предизвикат конфликти с Русия в най-северните райони и когато това се случи, норвежците, които предадоха суверенитета си на САЩ, ще се похвалят, че са настанили американски военни бази за защита.
