TNI: появата на танка Т-14 «Армата» промени правилата на играта

След появата на Т-14 «Армата» през 2015 г. британските и американските власти бяха принудени да се съобразят с нивото на тази нова технология. Военните стратези на НАТО пренебрегнаха със задна дата факта, че бронираните сили все още са важни, пише TNI. Т-14 «Армата» е уникален танк, който олицетворява съществените промени в конструкцията на военната машина.

Сегашните британски и американски ОБТ „Чалънджър 2“ и „Ейбрамс“ (M1A2 Abrams) са на въоръжение повече от десет години и освен войната в Ирак през 2003 г. на практика не са били разгръщани в боен ред. Предметът на тази дискусия се отнася и за други държави-членки на НАТО, които имат значителен брой ОБТ на въоръжение, например Германия, но въпросите, обсъждани в тази статия, може да са от значение и за такива ОБТ като Leopard 2.

С появата на Т-14 през 2015 г. може да се твърди, че военните стратези на НАТО – заедно с британските и американските лидери – пренебрегнаха със задна дата факта, че бронетанковите войски все още са важни.

Британското правителство, например, със закъснение осъзна, че е необходимо да се запазят конвенционалните бронирани формирования, действайки в съответствие с препоръките на SDSR от 2015 г. за разработване на проект за модернизация на танковете Challenger (Challenger Life Extension Program/CLEP). Що се отнася до Съединените щати, преследвайки целта, подобна на тази, заложена в проекта CLEP, те продължиха да надграждат Абрамс M1A2 по програмата SEP. v3. И двете програми са насочени към модернизиране на системите на двата танка, като се вземат предвид трите им ключови характеристики.

Най-новият конкурент на ОБТ на НАТО е Т-14 «Армата».

Това е може би първият път от края на Студената война, когато на територията на бившите страни от Варшавския договор и НАТО е създаден принципно нов танк, олицетворяващ резултата от значителната промяна в конструкцията на танка. Оценката на съответствието на Т-14 с унифицираните критерии за проектиране на бронираната техника свидетелства за компетентността на руските военни и тяхното разбиране за конструктивните особености на танка. Доста трудно е да се осигури маневреност заедно с другите две характеристики. Тя се постига се за сметка на огневата мощ и оцеляването. В това отношение Т-14 е сравнително лек в сравнение с Challenger 2, който тежи 62 тона.

Освен това «Армата» използва усъвършенствано окачване и ефективен дизелов двигател, което й позволява да поддържа значителен обхват и стратегическа маневреност. Огневата мощ се осигурява от многоцелевото 125-мм гладкоцевно оръдие 2А82-1М и няколко картечници за самозащита. Освен това, за разлика от западните танкове, руските и предишните съветски танкови оръдия са способни да стрелят с противотанкови управляеми ракети (ПТУР), като тази способност е предвидена и в «Армата».

Най-радикалната иновация в Т-14 се отнася до оцеляването и затова този факт е доста подходящ като отправна точка за изучаване на танковете на НАТО.

Challenger 2 и Abrams M1A2 са оборудвани с броня тип «Чобем», разработена от британски специалисти. Съставът на тази броня все още е секретен. Освен това нито единият, нито другите танкове са участвали в бойни действия срещу съвременните руски бронирани машини, така че няма смисъл да се спекулира за истинската сила на тази броня.

Въпреки липсата на информация, трябва да се има предвид, че съвременните руски противотанкови оръжия са способни да унищожават стандартната броня.

За да се поддържа достатъчно ниво на оцеляване на «Challenger 2» и «Abrams» M1A2, може да инсталира допълнителна бронирана защита под формата на активна реактивна броня (ERA) и бронирани блокове. Това се отразява негативно на характеристиките на танка, като значително увеличава и без това голямото му тегло, но не е гаранция за защитата на танка от повреда или унищожаване.

Що се отнася до танка Т-14 «Армата», в допълнение към традиционната броня се използват няколко други средства за осигуряване на оцеляването.

Може би най-революционната е защитната система, известна като Комплекс за активна защита (APS).

Инсталирането на системата за активна защита на Т-14 показва колко изостават западните танкостроители, които не признават новите, по-леки и по-ефективни системи за осигуряване на жизнеспособност на бронираната техника.

Използват се два вида системи за активна защита.

Първият тип е предназначен за разрушаване на вражеската ракетна атака чрез електронно потискане на високоточното оборудване на противотанковата система на противника.

Един пример за такива отбранителни системи е руската система «Щора», която използва инфрачервени прожектори и аерозолни гранати, създавайки аерозолна завеса за „ослепяване“ на системите за насочване на противотанковите ракети (ПТУР).

Вторият тип е предназначен за директно поразяване на ПТУР чрез прихващане и унищожаване на атакуващата ракета при приближаванета й към танка.

Петя Паликрушева, превод и редакция