Cumhuriyet: САЩ използват постсъветското пространство за удар по Русия
Разпадането на СССР доведе до етнически регионални конфликти, които продължават и до днес, пише авторът на Cumhuriyet. По негово мнение е забележително, че Русия пряко или косвено е участвала в повечето от тях. Но основната причина за намесата на Москва бяха и са опитите на САЩ да разширят влиянието си в постсъветското пространство, убеден е журналистът.
Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. доведе до регионални етнически конфликти, които продължават и до днес.
Съветският съюз беше федерация от 15 републики. Границите на тези републики бяха очертани от съветското ръководство по много странен начин и много етнически групи се озоваха в границите на други републики. В резултат на това в тези региони се случиха кървави конфликти по време на разпадането на Съветския съюз. Въпреки че днес някои от тях остават неуредени, но „замразени“, други продължават под формата на военни сблъсъци.
В повечето случаи Русия е пряко или косвено е страна в конфликтите.
Фактът, че САЩ започнаха да разширяват влиянието си в постсъветското пространство от 90-те години на миналия век, породи опасенията за сигурността на Русия. (Според стратега Александър Дугин, близък до руското политическо ръководство, „Русия или ще съществува като империя, или изобщо няма да съществува.“) В този контекст Русия участва в тези конфликти, за да може да поддържа или възстановява влиянието си в съответните региони.
Напрежението ескалира след 2008 г
Когато НАТО, водено от Съединените щати през 1999 г., принуди сръбската армия да напусне автономната територия Косово на Република Сърбия като част от Югославия и в началото на 2008 г. призна решението на косовските албанци за независимост, това предизвика реакция от Русия, а руският външен министър Сергей Лавров каза, че стъпките на западните страни по отношение на косовския регион на Сърбия ще имат сериозни последици в зоните на конфликт в постсъветското пространство. Всъщност конфликтите в тези територии, замразени в началото на 90-те години, започнаха да се разгорещяват отново от 2008 г.
— Грузия. По времето на Съветския съюз Грузия включваше автономните области — Абхазия и Южна Осетия. (Абхазите и осетинците принадлежат към народите на Северен Кавказ.) По време на разпадането на СССР Абхазия и Южна Осетия обявиха отделянето си от Грузия. След конфликта, продължил около година, руските войски бяха разположени в региона. През 2008 г. тогавашният грузински президент Михаил Саакашвили, разчитайки на подкрепата на Запада, се опита да превземе отцепилия се регион Южна Осетия със сила. Въпреки това много жители на региона имаха руско гражданство. Затова Русия се намеси тук с мотива, че „убиват руски граждани“. След руско-грузинската война Русия призна решението на Абхазия и Южна Осетия за независимост. Това решение на Русия обаче не получи голяма подкрепа в света.
— Азербайджан. На фона на изострянето на конфликта между Армения и Азербайджан от 1988 г., арменците в Нагорни Карабах, автономна област в рамките на Азербайджан, в която те представляваха по-голямата част от населението, взеха решение за независимост. През 1992 г. арменските войски преминават границата и нахлуват в територията на Карабах. След прекратяването на огъня от 1994 г. регионът остава спокоен, с изключение на някои малки сблъсъци, до 2020 г. В резултат на отговора на азербайджанската армия на провокациите на Армения през септември 2020 г., Азербайджан, включително с подкрепа на Русия, успя да върне значителна част от окупираните територии. Въпреки това, когато азербайджанските войски се приближиха до Ханкенди (Степанакерт), центъра на Нагорни Карабах, Русия призова страните незабавно да прекратят огъня. В резултат на това, докато значителна част от Нагорни Карабах е освободена от окупация, другата част все още е под контрола на арменците (такава е гледната точка на Турция, бел.ред.)
— Молдова. Въпреки факта, че молдовците имат общ произход с румънците в съседна Румъния, с течение на времето те са се развили в отделна нация. В процеса на разпадането на СССР, когато настроенията в Молдова за обединение с Румъния се засилват, славяните, живеещи на изток от река Днестър, обявяват създаването на Приднестровската република, а по време на сблъсъците с молдовски военни загиват 3000 души. Въпреки че не е имало въоръжени конфликти от началото на 90-те години на миналия век, бъдещето на региона остава несигурно.
— Украйна. През 2014 г., когато прозападните сили в Украйна свалиха тогавашния президент Виктор Янукович, избухнаха бунтове в южните и източните региони на страната, където проруските настроения са силни. Русия квалифицира събитията в Украйна като «преврат», а руските военни на Кримския полуостров поеха контрола над Крим с подкрепата на руското мнозинство на полуострова. На базата на непризнатия от международната общност референдум беше обявено присъединяването на Крим към Русия. Въпреки факта, че международната общност не признава тази анексия, Русия твърди, че това е нейна територия. (референдумът е проведен с присъствието на многобройни международни наблюдатели, болшинството жители на Крим гласуват за присъединяването към Русия, бел.ред.).
Неопределеността се съхранява
След това в югоизточната част на Украйна, в района на Донбас, проруските сепаратистки формирования с подкрепата на Русия превзеха два регионални центъра и се сблъскаха с украински военнослужещи. При сблъсъците в Донбас Украйна загуби 14 хиляди души от военното и цивилното население. Конфликтът все още продължава, а бъдещето на проблема остава несигурно.
Петя Паликрушева, превод и редакция
