Китай преживява икономическа криза на забавен каданс, която може да подкопае стабилността на сегашния режим и да има сериозни негативни последици за световната икономика. Въпреки многото предупредителни знаци обаче западните анализатори и власти са оптимисти, че Си Дзинпин ще се справи със задачата за управление на кризата. Подобен оптимизъм е неуместен, пише за Wall Street Journal Томас Дюстърбърг, старши сътрудник в института Хъдзън и автор на „Пукнатини в китайската стена: Устойчив ли е настоящият икономически модел на Китай”.
САЩ и техните съюзници разполагат с много инструменти за влияние върху китайската икономика и трябва да претеглят последствията от остра криза срещу заплахата, която сегашната ѝ траектория представлява за САЩ. Властите трябва да помислят как най-добре да използват тези инструменти, вместо пасивно да приемат, че бързият растеж и стабилността на китайската икономика ще продължат.
През декември китайските строителни компании China Evergrande и Kaisa се присъединиха към няколко други фирми в неплатежоспособност, заплашвайки с дефолти стотици милиарди дълг, деноминиран в юани и долари. Недвижимите имоти представляват около 30% от китайската икономика, почти два пъти повече от нивата, довели до финансовата криза от 2008-09 г. в САЩ, Испания и Англия.
Индустрията на недвижимите имоти е от ключово значение за поддържането на годишен растеж от над 6% в Китай. Но дълговият балон се надуваше с 20% годишно между 2014 и 2018 г. Първоначално предназначен да посрещне бързата урбанизация, нужна на индустриалната икономика, пазарът на градски имоти сега е пренаселен. Около 90% от градските домакинства притежават собствени имоти и има достатъчно свободни жилищни единици за настаняване на градски мигранти в продължение на 10 години. Продажбите и цените се сринаха тази година, а строителите и кредиторите със свръх ливъридж страдат от последствията.
След сериозна промяна от 1994 г. в начина, по който централните и местните власти си поделят данъчните приходи, китайските местни ръководители започнаха да разчитат на продажбите на земя за приходите, необходими за подобряване на инфраструктурата и социалното благосъстояние. Най-малко една трета от приходите на местните власти се получават от продажби на земя. Други 10% до 15% идват от свързани данъци върху разработването на парцели.
Но продажбите на земя спаднаха с повече от 30% в края на 2021 г., поставяйки местните финанси в опасност. Местните власти имат трудности с други приоритети като здравеопазване, пенсии, екологично почистване, неравенство в доходите и образование. Освен това до 80% от богатството на домакинствата в Китай е в имоти, което е хедж срещу слабостта на мрежата за социална сигурност. С други думи, икономическият срив е потенциална заплаха за подразбиращия се социален договор в Китай между авторитарния режим и инертното население.
В усърдието си да утвърди господството на Китайската комунистическа партия, Си Дзинпин предприе репресии срещу някои от най-иновативните индустрии в Китай и предприемачите, които са в основата им. Партията насочва кредита към държавните предприятия в ущърб на по-динамичната и създаваща повече работни места частна индустрия, внедрява оперативни служители в управителните комитети на повечето предприятия и дисциплинира бизнес лидерите, за които се смята, че са против лидерството на Си. Потискането на нови индустрии като споделеното пътуване, частното образование, социалните медии и частното здравеопазване е особено вредно за растежа.
Си Дзинпин дава предимство на по-малко продуктивните и по-малко иновативни компоненти на китайската икономика, като същевременно засилва контрола, ограничава финансирането и наказва предприемаческите лидери в много водещи индустрии. Това не е рецепта за поддържане на силен икономически растеж. Въпреки честите твърдения, че Китай настига или изпреварва Запада в технологичните индустрии, той трябва да извърви дълъг път, за да постигне самодостатъчността и глобалното лидерство, към които се стреми. Санкциите на САЩ срещу модерните полупроводници, например, убиха способността на Huawei да произвежда свои собствени 5G телефони. Китайската полупроводникова индустрия изостава с 10 години от световните лидери, според скорошно германско проучване.Търговската авиация на Китай няма международно сертифициран самолет, който да се конкурира с Boeing и Airbus, въпреки трите десетилетия на концентрирани усилия. Биофармацевтичната индустрия пък не успя да произведе ефективна ваксина срещу ковид. Стоманата, батериите и високоскоростните железници - където Китай е конкурентоспособен - са изложени на риск от търговски ответни удари поради вредни за околната среда производствени практики и кражба на интелектуална собственост. Предполагаемата преднина на Китай в областта на изкуствения интелект може да бъде притъпена чрез налагане на същите ограничения върху потоците от данни към Китай, които се налагат вътрешно, като по този начин се подкопава китайският монопол му върху големите масиви от данни, и чрез ограничаване на инвестициите на САЩ в китайски фирми в тази област.
Общото ниво на производителност в Китай също изостава от това на други развити икономики. Фокусът на Си Дзинпин върху държавните предприятия и промишлеността със сигурност няма да подобри тази относителна слабост.
Накратко, трудно е да се избяга от заключението, че китайската икономика системно отслабва и че новите приоритети на Си Дзинпин не дават много надежда за бърз обрат. САЩ и техните съюзници биха могли да увеличат предизвикателствата пред Си чрез енергично прилагане на търговските закони, ограничаване на достъпа на Китай до технологии и финансиране от Запада, и налагане на санкции срещу бруталните нарушения на човешките права в провинция Синдзян и в страни от развиващия се свят, които Пекин се опитва да експлоатира чрез своята инфраструктурна инициатива "Пояс и път". Добър пример за такава експлоатация са ужасните условия на труд при добива на ключовите компоненти за батерии кобалт и литий в Африка и Южна Америка.
Голямо забавяне или остра финансова криза в Китай със сигурност биха имали отрицателно въздействие върху глобалната икономика. Но американските и съюзническите власти имат инструменти, които могат както да повлияят върху посоката на китайската икономика, така и да помогнат за поправяне на част от натрупаните щети за техните икономики от китайския меркантилизъм. Първата стъпка е да се подкопае наративът за неудържим и безспирен икономически напредък под ръководството на Си Дзинпин.
Петър Нейков, редактор Елена Кирилова
