Масовите протести срещу драстично повишените цени на горивата в Казахстан прераснаха в насилствени безредици. Според съобщения в медиите в сряда протестиращите са нахлули в резиденцията на президента в Алмати и са я подпалили, а главната административна сграда с кметството също е изгоряла. Руската информационна агенция ТАСС съобщава, че полицията е стреляла по някои от протестиращите пред президентската резиденция, но след това е избягала, подгонена от тълпата.
Пред лицето на размириците се намесва воден от Русия военен съюз. Организацията на Договора за колективна сигурност ще изпрати мироопазващи сили по искане на Казахстан, написа арменският премиер Никол Пашинян във Facebook в четвъртък вечерта. Армения също е член на военния алианс. Войниците следва да бъдат изпратени за ограничен период от време, за да „стабилизират и нормализират ситуацията в страната“, пише Пашинян.
По-късно операцията бе потвърдена и от Москва. Чуждестранни войски ще бъдат разположени в Казахстан по искане на президента на страната, като най-вероятно сред тях ще има основно части на Русия и Беларус, а ходът се възприема като последствие от телефонните разговори по-рано в четвъртък на президентите Владимир Путин, Александър Лукашенко и Касъм-Жомарт Токаев.
По официални данни подготвените за такава цел контингенти на Организацията на Договора за колективна сигурност включват около 3600 души, които са в постоянна готовност само за такива мисии. Това са специално подготвени военни, полицейски и граждански служители и др.
Това би бил вторият сериозен ход на Кремъл в рамките на няколко години, с който се опитва да подкрепи съюзник, изправен пред сътресения. През 2020 г. президентът Владимир Путин се намеси, за да подкрепи репресиите на беларуския лидер Александър Лукашенко срещу народните протести, което доведе до санкции от страна на САЩ и техните съюзници. Сега руският лидер е въвлечен в преговори със САЩ и Европа за високите залози във връзка с тлеещия конфликт относно Украйна.
По-рано президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев се обърна към военния алианс с молба за помощ. Размириците, които избухнаха през уикенда, „не са заплаха, а подкопаване на целостта на държавата", каза той.
В реч по телевизията Токаев обяви „максимална строгост“ срещу „нарушителите на закона". Той разшири и извънредното положение, което вече бе въведено в Алмати и столицата Нур-Султан заради масовите протести, върху цялата страна. Това наложи нощен комендантски час в двата града и ограничи свободата на придвижване в тях.
Токаев добави, че размириците се ръководят от „терористични банди", които получават подкрепа от неуточнени държави и също така твърди, че протестиращите са завзели пет самолета при нападение над летището в Алмати. Междувременно от кметството съобщиха, че летището е прочистено от бунтовници и дейността му е възстановена.
Според казахстанските власти вече са убити най-малко осем полицаи и войници. В четвъртък вечерта няколко казахстански канала в Telegram публикуваха видеоклипове, показващи военни действия срещу демонстранти в град Алмати. На кадрите се чува стрелба и писъци на хора.
Държавният департамент на САЩ призова силите за сигурност и протестиращите в централноазиатската страна Казахстан да проявят умереност и да постигнат мирно уреждане на конфликта. „Искаме от всички казахстанци да уважават и защитават конституционните институции, човешките права и свободата на пресата, включително възстановяване на достъпа до интернет", заяви в сряда говорителят на министерството Нед Прайс. САЩ призоват всички страни да намерят мирно решение на проблема с извънредното положение, каза Прайс.
В сряда и руското външно министерство призова за намиране на мирно решение. Проблемите трябва да се решават „в рамките на конституционните и правните разпоредби и чрез диалог, а не чрез улични бунтове", се казва в документа. „Надяваме се на бързо нормализиране на ситуацията", се казва в съобщението.
Експертите изтълкуваха призива на Токаев за помощ като знак, че той вече не може да разчита на своята армия. След началото на протестите той вече уволни правителството в сряда и заплаши с разправа с демонстрантите.
Страната с повече от 18 милиона жители граничи с Русия и Китай. Тя е богата на залежи на нефт и газ. Републиката е и един от най-големите производители на уран в света. Въпреки това Казахстан от години се сблъсква с лошо управление и бедност.
Не е ясно колко хиляди души са участвали в протестите. Интернет беше спрян - вероятно за да се възпрепятстват нови събирания, а няколко телевизионни станции също спряха излъчването си. Ясно е обаче, че безредиците са най-тежките в Казахстан от поне 2011 г., когато най-малко 14 протестиращи бяха убити от полицията по време на стачка на петролни работници.
Репутацията на Казахстан на стабилна страна при управлението на Назарбаев помогна за привличането на стотици милиарди долари чуждестранни инвестиции в петролната и металургичната ѝ индустрия. Но политолози твърдят, че по-младото поколение иска либерализиране подобно на това в други бивши съветски републики.
В сряда Токаев се обърна два пъти към народа. Той заяви: „Ситуацията застрашава сигурността на всички граждани на Алмати. Това не може да бъде толерирано“. Той заяви, че силите за сигурност ще действат „възможно най-строго“. Президентът говори и за жертвите на размириците.
Протестът започна през уикенда. Той беше предизвикан от значително повишените цени на втечнения газ в бензиностанциите. Много казахстанци зареждат с газ, защото е по-евтин от бензина.
Заради безредиците доходността по доларовите облигации на Казахстан се срина с близо шест цента, най-големия спад от срива на пазара през 2020 г. след началото на пандемията от COVID-19. Централната банка на страната преустанови операциите на банките и фондовата борса, съобщи „Интерфакс“, позовавайки се на говорителя Олжас Рамазанов. Мярката е предприета по време на "антитерористични операции" и за защита на здравето и живота на работещите във финансовия сектор, съобщи информационната служба. Засега спирането е планирано само за четвъртък, съобщи ТАСС.
Казахстан трябва да се справя с растящ ценови натиск. Инфлацията се ускори с 9% на годишна база през миналата година, най-високото ниво от пет години насам, и надминавайки целта на централната банка за 6%. Това принуди централната банка да повиши лихвите до 9,75%.
