Колкото повече говори Байдън за „решителна подкрепа“ на Украйна, толкова по-очебийно става неговото загадъчно мълчание относно съдбата на Централна и Източна Европа. От една страна, това може да се интерпретира като дипломатически прийом в хода на сложните преговори с Русия, но от друга страна, европейците се замислят дали Вашингтон действително не е готов да се договори с Москва за учредяване „зони на влияние“?

Белият дом пусна кратко съобщение за телефонния разговор между президента на САЩ Джо Байдън и украинския президент Владимир Зеленски. Нека да го цитираме: „Президентът Байдън даде да се разбере, че Съединените щати, техните съюзници и партньори ще реагират решително, ако Русия извърши нова инвазия в Украйна“. Лидерите изразиха подкрепата си за дипломатическите усилия, които започват следващата седмица с двустранен диалог за стратегическа стабилност в НАТО, чрез Съвета НАТО-Русия и в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Президентът Байдън подчерта ангажимента на САЩ и техните съюзници и партньори към принципа „нищо не се обсъжда за вас без вас“. Той също така потвърди отново ангажимента на Съединените щати към суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Байдън изрази и подкрепата си за мерките за изграждане на доверие, за деескалация на напрежението в Донбас и активна дипломация за напредъка в изпълнението на споразуменията от Минск в подкрепа на Нормандския формат.

Вашингтон не за първи път подчертава, че САЩ и техните съюзници и партньори се придържат към принципа „нищо не се обсъжда за вас без вас“. Убедени ли са обаче в това европейците? Отговорът на този въпрос не е толкова еднозначен, колкото може да изглежда. Четирите години от управлението на Доналд Тръмп направиха толкова шокиращо впечатление на елитите в ЕС, че те и до сега не могат да се отърсят от него и продължават да възприемат инициативите на администрацията на новия президент с недоверие. Трябва да отбележим, че ЕС има основания за това. Та нали колкото повече говори Байдън за „решителна подкрепа“ на Украйна, толкова по-очебийно става неговото загадъчно мълчание относно съдбата на Централна и Източна Европа. От една страна, това може да се интерпретира като дипломатически прийом в хода на сложните преговори с Русия, но от друга страна, европейците се замислят дали Вашингтон действително не е готов да се договори с Москва за учредяване „зони на влияние“?

Немският вестник "Зюддойче Цайтунг" пише: „Владимир Путин е проницателен тактик, който иска да натовари Европа и САЩ с проблем, който всъщност не съществува: той иска да промени архитектурата на сигурността на континента. Президентът на САЩ Джо Байдън отговори на инсценираните от Путин заплахи в два телефонни разговора. Така Путин вече постигна своята първа цел: САЩ се съгласиха с инсценировката и бяха принудени да се подчинят на логиката на Москва. Европейските държави не играят никаква роля в плана на Путин, той цели само тяхното разделение. Сега започва втората фаза на операцията „Архитектура на сигурността“, в която Путин има намерение да възкреси световния ред от времето на Студената война, включително и разделянето на зони на влияние, а на Байдън ще му се наложи да защитава суверенитета на европейските държави“.

Последната фаза, в която става въпрос за намеренията на Байдън, не е безспорна. Преди всичко, трябва да се определи до каква степен Вашингтон разглежда Европа в нейната цялост. Преди време един от американските държавни секретари заяви, че САЩ имат предвид съществуването на няколко различни Европи и с всяка от тях трябва да се работи поотделно. В този контекст той обясняваше думите си със съществуването на „вакуум“ в Централна и Източна Европа, който „могат да запълнят руснаците или китайците“. С други думи, една такава диагноза поставя под съмнение постулата на Брюксел за безспорната принадлежност на страните от Централна и Източна Европа към ЕС, а ги позиционира в друга, „сива зона“. Възможността за реализацията на такъв сценарий, за поделянето на Централна и Източна Европа между САЩ и Русия, вече започна да изглежда реална.

По тази причина, като негова алтернатива излезе с предложение известният френски експерт-русист, професор по история в Сорбоната, Франсоа Том. В статията си „Какво означава руският ултиматум за Запада“ той пише, че  „инициативата на Русия може да помогне на американците спокойно да напуснат Централна и Източна Европа“. По-нататък в статията си професор Том пише: „Лишените от американска подкрепа русофобски държави, в които кристализира съпротивата срещу хегемонията на Москва, ще бъдат принудени да се преклонят пред неизбежното“.

Разбира се, Полша и балтийските държави няма да бъдат доволни, но те вероятно ще са единствените, които ще се противопоставят на излизането на американците от Централна и Източна Европа. Защото останалите „младоевропейци“ се ориентират съобразно позициите на „ядрото“ на Евросъюза (западноевропейските страни), а при тях не се наблюдават устойчиви антируски комплекси. В тази връзка професор Том предлага ЕС да отговори на Москва и Вашингтон чрез започване на нова Студена война, напомняйки между другото, че първата също беше започната от европейците. Той цитира френския министър на отбраната Флоранс Парли, която казва, че „западните страни трябва да избягват ескалация на отношенията с Русия, за да не провокират нова Студена война“. По-нататък добавя, че „докато оставаме в тази концептуална рамка, Русия ще побеждава. Трябва да си спомним, че Студената война започна през 1946 г., когато Западът престана да отстъпва пред Сталин, оставяйки страните от Централна и Източна Европа на произвола на съдбата. Тогава, благодарение на Студената война, страните от Западна Европа запазиха свободата си“.

Това предложение на професор Том е отражение на страховете на европейците-изолационисти, които са готови да се откажат от концепцията за изграждане на единна Европа от Лисабон до Владивосток, само и само регионът на Централна и Източна Европа да остане монополно владение на Евросъюза. Възможно е обаче някои държави от Централна и Източна Европа да предпочетат ограничаване на суверенитета им от САЩ и Русия, тъй като то във всички случаи ще бъде много по-незначително, отколкото днес, когато са лишавани от права и пълномощия на суверенни държави от никого неизбрани чиновници в Брюксел. 

Превод от руски: Никола Стефанов