Мислите си, че в Украйна е фашизъм? Не, това не е фашизъм… Нацистите не ограбваха и не убиваха своите! Този сатанизъм е свиреп, безсмислен и безмилостен! Това не са «наши», това са нечовеци!!!
Не можеха да не разбират, че в селото, макар и малко, все още има хора … които, въпреки че седят в къщите си и виждат какво правите тези десет дни с нашето село !!! Съседите виждат вашите престъпления… Мерзавци
ВИК НА ДУШАТА. «Руски орки», Мили наши, Браво — не спирайте!
„Това ми изпрати моят приятел от Киев, отец Роман. Пише един съсед, а самият свещеник трябваше да избяга със семейството си.“
„Добър ден. Гражданин на Украйна съм, в Киев съм. Евакуирахме се от Буча на 12 март.
Нашия блок (250 апартамента) е напълно ограбена. Украинската преса обвинява „руските орки“ в ограбването на Буча и хората повярваха в това… Но мина седмица и онези самотни съседи, които все още живеят в блока, шепнат, след като се закълнете в мама, здравето на децата си и всички светии, ужасени от беззаконието, което са видели, казват Истината…
Руснаците напуснаха Буча на 30 март. А на 31-ви вечерта започна грабежът. Работеше бригада от над 10 души в цивилни дрехи, но те бяха охранявани и командвани от военните на Въоръжените сили на Украйна денонощно. През нощта с фенери-челници на главите.
Три дни (31, 1 и 2 април) ограбваха блока ни. Всички апартаменти са разбити и ограбени с изключение на тези четирите, в които е имало хора. Всички знаят за това, но мълчат. Дори тези, чиито роднини служат във въоръжените сили на Украйна и полицията, мълчат! Всички са потънали в животински страх! Жените, когато нападателите идват при тях, им се покланят и с ужас в очите започват да плачат и да казват „Благодаря” с треперещ глас. Такава е реакцията им, защото знаят, че тези, които смятаме за наши, убиват незабавно без предупреждение.
Четири от шест трупа, открити в мазето на съседния блок, бяха идентифицирани вчера в Буча. Двама от тях се оказаха монтьори на врати, а двама бяха ключари! Така са елиминирали свидетелите, мародери, работили три дни за «командирите на въоръжените сили на Украйна»! (занимавали са се с отваряне на вратите на апартаментите)
Сега също нашето семейство има (или по-скоро имаше) вила в голямо село близо до Киев. Свързах се със съседката. Селото е разрушено, всяка 3-та къща. Много хора са евакуирани. Останали са само тези, които имат крава…
Селото ни беше ограбено от части на въоръжените сили на Украйна, които влязоха веднага след изтеглянето на руските войски!!! Десет дни. Всички къщи са разбити и ограбени!!! Хората мълчат. Съсед с малките си внуци отишъл в Малин при дъщеря си и предал кравата и пилетата на грижите на съседката си… Съседката видяла, че от къщата му «нашите» изнасят дори мебелите и хукнала към тях: „Момчета, какво правите, ние сме си свои. Веднага я застреляха под оградата… И мъжът й също!
Защо беше убита Баба Маша??? Нейните крави мучаха сърцераздирателно три дни из цялата околия, защото съседите се страхуваха да напуснат хижата дори за да отидат до тоалетната и се изхождаха по нужда в тенджера… На третия ден «воините на светлината» се смилили и отрязали гърлата на бедните крави… Нашето село имаше 70-80 души. И те ограбиха и убиха всички!
Мислите си, че в Украйна е фашизъм? Не, това не е фашизъм… Нацистите не ограбваха и не убиваха своите! Този сатанизъм е свиреп, безсмислен и безмилостен! Това не са «наши», това са нечовеци!!!
Не можеха да не разбират, че в селото, макар и малко, все още има хора … които, въпреки че седят в къщите си и виждат какво правите тези десет дни с нашето село !!! Съседите виждат вашите престъпления… Мерзавци.
В Буча са останали около 3000 души, а в нашето село около 40. Хората са видели всичко, знаят всичко и ще разкажат всичко!!! Няма да избиете всички свидетели на своя свиреп сатанизъм? И дори да се върнете, няма да убиете всички! Народът не може да бъде убит… Слава Богу, че на някой му хрумна да изтегли руските войски от Киев… Това решение е Божие увещание… Постави всичко на мястото си…
И най-важното. През последните три седмици семейството ни загуби всичко: апартамент, който плащахме за 17 години, 20 години построихме вила, влагайки душата си, кола — всичко… Но, слава Богу, децата ни са живи.
Все още имам панталони, обувки, риза и само шорти… Ще преживея това… Защото ми се роди Мечта… че «Руските орки», дай Боже, ще се върнат в моя любим Киев, в моята Буча, в моето село и ще мога да се запиша като редник при тях, за да освободя моята Татковина, моята Родина от свирепия сатанизъм, който измъчваше къщата ни в Буча три дни и измъчваше любимото ми село десет дни …
Моля, «Руски орки», Скъпи, Добри, не спирайте… За бога, Драги наши!
Моля, публикувайте писмото ми. Сега съм в Киев и не мога да го публикувам.
Евгения Бильченко
