Една от доскоро най-русофобските страни в скорошното минало държави на постсъветското пространство - Грузия, внезапно демонстрира напълно различна политика. Тбилиси влезе в сериозен конфликт с Киев, който иска да се открие “втори фронт” срещу Русия. Защо ръководството на Грузия се оказа значително по-вменяемо отколкото украинския режим?
Не е тайна, че целта на САЩ е изграждането край руските граници на русофобски съюз на прозападни държави. Държави които трябва да предизвикват напрежение край руските граници и да се превръщат в “либерално-демократична завеса”, изолираща Москва от останалия свят. В крайна сметка американците помогнаха на Майдана и на “евроатлантическия обрат” и в трите постсъветски държави - в Грузия, Молдова и в Украйна.
”Предатели”?
Проблемът на САЩ е, че съюзът като такъв не се получи. В часа на най-голямата украинска нужда - след началото на руската специална операция - Киев в рамките на своята стратегия “създай проблем, след това призови всички да го решат”, призова братята по евроатлантическа интеграция да се притекат на помощ. “На Украйна много би ѝ помогнало, ако днес Молдова и Грузия започнат да предприемат активни действия по завръщането на своите територии, окупирани от Русия”, заяви ръководителят на Съвета за национална сигурност и отбрана на страната Алексей Данилов.
Но нито Молдова, нито Грузия не подкрепиха Киев. Кишинев покорно се съгласи да плаща на Русия за газ срещу рубли, а премиерът на Грузия Ираклий Гарибашвили в прав текст заяви, че неговата страна няма намерение да приема антируски санкции. И не промени своята позиция дори, след като Южна Осетия (която Грузия и до сега счита за своя територия) обяви провеждане на референдум о влизане в състава на Русия. Именно заради тази позиция на Тбилиси Зеленски отзова от Грузия украинския посланик.
Последва още. Украинските власти обвиниха Грузия не само в неутралитет, но и в помощ на Русия. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук заяви, че Грузия предоставя на Русия своята територия за “осъществяване на контрабанда на военна техника и резервни части”. При това се позова на “военното разузнаване на Украйна”. А външният министър Дмитрий Кулеба изобщо нагло поиска от Грузия доказателства, че не помага на Русия да заобикаля санкциите.
Планирана дезинформация
В Тбилиси, меко казан, се обидиха от тези изказвания “Това е оскърбление към грузинската държава и грузинците като цяло”, отговори на украинските си колеги министърът на икономиката на Грузия Леван Давиташвили. А Службата за държавна сигурност поиска от Киев доказателства за контрабанда, предупреждавайки, че в противен случай ще разглежда обвинения като “планирана дезинформация, крайно неприятелско и провокативно действие, целящо създаване на вътрешни безредици”.
И наистина става дума за планирана дезинформация – все пак госпожа Верещук в своите претенции се обръща не към грузинските власти, а към грузинския народ. “Не става дума за макарони и елда. Става дума за военна техника. Защо давате на правителството на Грузия правото да дава заповеди на специалните служби да си затварят очите за това. Как е възможно?”, заяви тя.
Очевидно е, че въпросното заявление може да се оцени като пряка намеса във вътрешните дела на Грузия и призив към народа да излезе на антиправителствени митинги. И партия “Единно национално движение” на Михаил Саакашвили (който, според думите на председателя на ПП “Грузинска мечта” Ираклий Кобахидзе, стои зад “миналогодишната контрабанда” с Украйна) вече обяви провеждането на такива митинги.
Според нас, занапред ще се появяват поводи за такива – грузинските власти очакват нови обвинения от украинските “събратя” по евроатлантическа интеграция. “Новата вълна на дезинформация и провокации ще бъде насочена към предизвикване на вълнения в Грузия и откриване на втори фронт на грузинска територия. Почвата се готви за това и е видно, че последните заявления на ръководителите на дружествена ни Украйна са част от тази кампания”, каза председателят на парламентарното мнозинство на “Грузинска мечта” Мамука Мдинарадзе.
Има свои случаи
Това поведение на Тбилиси предизвиква удивление. Мнозина искрено смятаха, че Грузия, страна на победилия Майдан, ще заеме антируска политика, както Украина.
В известна степени неочаквано стана поведението на Грузия и за американците, които считаха, че Тбилиси им е дълбоко в джоба. Конгресът спешно прие “Закон в подкрепа на Грузия”, обещавайки на Тбилиси засилване на сътрудничеството с тънък намек, че позицията към Русия трябва да стане още по-проамериканска.
Но Грузия – все пак не е Украйна. Да, и двете страни избраха “евроатлантическия път на развитие”, и двете воюваха с руските войски, и двете говорят за руската окупация на част от техните територии. Но Грузия, за разлика от Украйна, не отъждествява своя курс към ЕС и НАТО с превръщането в антируски плацдарм. Тбилиси, за разлика от Киев, пое курс на нормализация на отношенията с Москва.
Да, една от причините за такава рационална позиция е качеството на елита – Грузия сега се оглавява от технократи, докато в Украйна всичко се направлява от революционери и лаици. Но това не е основната причина. Основната е структурата на държавността, а също геополитическото положение.
Грузия, за разлика от Украйна, има огромна история на държавността. Не ѝ е нужно да измисля своя история за отличаване на своята идентичност от руската, създавайки от себе си “Антирусия”.
“Грузинският национализъм е зрял и състоял се, докато украинският се намира в процес на създаване. Войната в Донбас стана трагедия за Украйна и триумф за украинския национализъм, но дори на фона на този триумф украинският национализъм так и не беше приет от мнозинството на народа. Затова и неговите лидери трябва да форсират своите усилия по национално строителство, а за това им е нужно да продължат войната, раздухвайки ненавистта, засилвайки разрива с Русия. В случая с Грузия различията с Русия са очевидни: друг народ”, пояснява водещият научен сътрудник на МГИМО Николай Силаев. Нашите идентичности съществуват отделно чак до края на XVIII век.
Освен това, за засилване на разрива с Русия Грузия не се нуждае от измислени герои от най-ярките русофоби. Включително от нацистки колаборационисти, героизирайки при това грузинските части в СС, интегрирайки сътрудничеството с нацистите в своя държавообразуващ наратив и заставайки така по пътеката на обезчовечаването на руснаците.
“И двамата ми дядовци воюваха против нацистите. От 700 хиляди отишли на фронт 300 хиляди загинаха – и повечето грузинци се гордеят с тях. Да, има Грузински легион, който воюва на страната на германците, но повечето граждани на страната ги смятат за истински врагове на народа. Не сме имали и не е можело да има грузински Бандера”, коментира при условие на анонимност грузински политолог, който се придържа към напълно евроатлантически възгледи.
Нужна е своя икономика
Що се отнася до геополитиката, то Грузия – е малка кавказка държава. Тя се нуждае много от Русия за защита от външни заплахи. Преди всичко от Турция и Азербайджан (не случайно в Тбилиси няма нито една протурска партия), които, според грузинските експерти, се опитват да поемат под контрол значителна част от икономиката на страната.
Освен това, самата грузинска икономика силно зависи от Русия – както от гледна точка на износа (РФ е един от най-важните търговски партньори, особено в областта на селското стопанство), так и по отношение на инвестициите. Най-важните обекти в Грузия, включително енергийни, принадлежат на руски компании.
И накрая, туристическият отрасъл на страната живее в много отношения именно от руснаците. Руските граждани миналата година извършват над 212 хил. туристически пътувания до Грузия. А това не са просто пари, а междуличности контакти, не позволяващи на грузинците да паднат жертва на “пропагандата на обезчовечаване” на руснаците.
Да, не всички грузинци са избегнали синдрома на Майдаун. Значителна част от населението е все още болна, а мнозина от тези страстни грузинци, комуто е близка “украинската” схема на отношения с Русия, се оказаха в Украйна. Так, бившият заместник министър на вътрешните работи на Грузия генерал Георгий Лордкипанидзе през март 2022 г беше назначен от Зеленски за заместник-началник на контраразузнаването на Украйна. Освен това, на територията на Украйна сега воюват така наричаният Грузински легион (названието не случайно се асоциира с названието на грузинските части на служба при Хитлер). Той вече се отбеляза с изтезания над руските пленници, а ръководителят на тази банда заяви, че занапред изобщо няма да взема руснаци в плен.
Не е странно, че грузинските власти се отричат рязко от такива “съотечественици”. “Украйна още в периода на моето пребиваване на поста правосъден министър се превърна в резерват на избягали от Грузия престъпници. Затова и ми се иска украинските власти да си сътрудничат не със избягалата от нас радикална опозиция, а с правителството на Грузия”, заяви вицепремиерът на страната Теа Цулукиани. Но за Киев грузинските терористи са идейно по-близки, от официалните власти в Тбилиси. Които са достатъчно рационални, прогрузински и политически зрели.
