Русия и Турция, въпреки обективно съществуващите различия в интересите и конкурентния характер на отношенията, се научиха да поставят прагматизма над всичко. Дори в случаите, когато този прагматизъм, толкова характерен за традиционните класически представи за международните отношения и взаимодействието между държавите, може да се разглежда и разбира от всяка от страните по свой начин.

Преговорите на високо равнище, проведени в Сочи на 5 август, за пореден път доказаха, че настоящото ниво и качество на отношенията между Москва и Анкара се определят до голяма степен от личните отношения между двамата лидери Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган.

Изглежда, че в продължение на много години двустранно сътрудничество и двамата лидери са се научили да се разбират, както се казва, перфектно, въпреки факта, че нямат съмнения относно конкурентния характер на отношенията между двете страни.

Симптоматично е, че пресконференцията на лидерите на Русия и Турция след преговорите в Сочи беше отменена "заради графика на турския президент".

Конкуренцията на отношенията е преди всичко в геополитическата плоскост. В същото време, съдейки по съобщения в медиите и официални изявления, основният фокус на разговорите беше върху търговско-икономическите връзки, което е особено важно за Русия на фона на до голяма степен неуспешните опити на Запада да изолира страната ни от международната световна икономика отношения, а за Турция, преживяваща не най-добрите икономически времена.

Този въпрос е важен лично за Реджеп Тайип Ердоган в навечерието на изборите през 2023 г.: трябва да се отбележи, че през 2002 г. неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) дойде на власт на вълна от критики към социално-икономическата ситуация в Турция.

Двамата президенти направиха амбициозно изявление за намерението си да постигнат търговски оборот от 100 млрд. долара. В същото време самият Ердоган обяви целта да направи двустранната търговия по-балансирана: пристрастията в полза на Русия, очевидно, до голяма степен се осигуряват от енергийните доставки.

Въпреки това, предвид оттеглянето на западни компании от руския пазар, можем да очакваме турска „икономическа експанзия“ на руския пазар, особено в областта на текстила и облеклото, както и по-нататъшна консолидация в строителния сектор.

Трябва да се отбележи, че миналата година руско-турският търговски оборот достигна 33 милиарда долара. Транспортът, селското стопанство, енергетиката, туризмът и промишлеността ще бъдат основните опорни сектори за постигане на обявените амбициозни цели.

Страните не заобиколиха де факто въпроса за „дедоларизацията“: Москва и Анкара по-рано изразиха желанието си да увеличат двустранната търговия с национални валути и да преминат към използването им във взаимни разплащания, доколкото е възможно.

В този контекст важно решение беше споразумението за частично плащане на доставките на руски природен газ за Турция в рубли, както заяви вицепремиерът Александър Новак. Освен това в този случай ще е необходимо да се постигне значителен напредък в използването на руските карти Мир в Турция.

В същото време, както каза самият Ердоган, по време на посещението му се проведе и среща между председателя на Централната банка на Руската федерация Елвира Набиулина и ръководителя на Централната банка на Турция Шахап Кавджиоглу, което също сигнализира за сериозността на намеренията на страните да постигнат успех по този въпрос.

Финансовият въпрос несъмнено е важен и за двете страни: като се вземе предвид частичното прехвърляне на плащанията за доставките на газ в рубли, за Москва това ще бъде още един показател за успеха на собствената й стратегия, а за Анкара паричните инжекции в икономиката са критични.

Според Bloomberg, благодарение на паричните инжекции от корпорацията Росатом в турския филиал, е имало рязко укрепване на турските валутни резерви.

В същото време самият турски министър на финансите и хазната Нуреддин Небати посочи "големи трансфери от друга страна", които осигуряват растежа на турските резерви, без обаче да разкрива за коя държава става дума.

Очевидно Турция постепенно се превръща за Русия ако не в ключова, то в една от най-важните страни в областта на търговията и икономиката, включително за заобикаляне на западните санкции.

Руският лидер каза още, че европейските страни трябва да са благодарни на Турция за осигуряването на стабилен транзит на руски газ за Европа. От гледна точка на логистиката и изграждането на стабилни вериги за доставки Турция отново се превръща в най-важната страна за Русия.

Трябва да се предположи, че руският газ ще се доставя и през Азербайджан и Турция, което от своя страна означава допълнителни надценки за европейците, тъй като въпреки споразумението за сътрудничество, подписано наскоро от президента на Азербайджан Илхам Алиев и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Баку няма достатъчен капацитет: както отбеляза бившият италиански премиер Марио Драги, Рим възнамеряваше да увеличи доставките на азербайджански газ за Европа до 20 милиарда кубически метра, което не може да се сравни с например руските доставки на газ през Северен поток в размер на от 55 милиарда кубически метра.

Говорейки за политически въпроси, страните отново засегнаха Сирия. Мантрата за важността на поддържането на политическото единство и териториалната цялост на Сирия не се прилага на практика: Ердоган едва ли ще се откаже от толкова ценна карта в северозападната част на Сирия, с център Идлиб (т.нар. Голям Идлиб ).

Нещо повече, именно острата му реторика, включително срещу сирийския лидер Башар Асад, когото Ердоган нарече и престъпник, и палач, и терорист, му позволява да остане на върха на политическия Олимп. Показването на слабост може да бъде силен удар за него.

Въпреки протестите на Русия и Иран, поне официалните, относно провеждането на поредната военна операция в Северна Сирия, страните всъщност се придържат към своята риторика.

Ако висшият лидер на Иран аятолах Хаменей и президентът на страната Ибрахим Раиси заявиха, че подобна операция в Сирия ще бъде от полза за терористите, то турският външен министър Мевлют Чавушоглу и министърът на отбраната Хулуси Акар красноречиво отбелязаха, че Анкара не е получила разрешение от никого за извършване на предишни операции и няма да го пита сега.

Освен това, както отбеляза самият Ердоган, руският лидер разбира опасенията на Турция за сигурността и "винаги ще бъде с нас в борбата срещу тероризма".

Руският външен министър Сергей Лавров и прессекретарят на президента Дмитрий Песков по-рано заявиха, че Москва разбира опасенията на турската страна. В същото време, според турския лидер, Анкара и Дамаск са установили разузнавателни контакти в рамките на разрешаването на проблемите с тероризма между двете страни с подкрепата на Москва.

Трябва да се отбележи, че окончателното изявление не съдържа информация за ситуацията в Нагорни Карабах, въпреки че беше съобщено, че тази тема също ще бъде в дневния ред на преговорите. Този въпрос придоби особена актуалност на фона на поредното влошаване, което доведе до смъртта на хора в Карабах.

Може да се предположи, че Москва ще се вслуша в предложенията на турската страна, особено като се има предвид, че руският газ ще се доставя в Европа и през Азербайджан и Турция.

Без съмнение Русия не може да бъде заинтересована от откриването на хипотетичен втори фронт, особено в близост до собствените си граници на фона на специална военна операция в Украйна.

Говорейки за Украйна, Ердоган отбеляза, че по време на разговорите с Владимир Путин отново е напомнил за възможността за провеждане на среща между руския президент и Владимир Зеленски.

Сделката за украинското зърно беше безспорен успех за Анкара, която ще продължи да се стреми да заеме мястото на ключов посредник между всички страни в конфликта.

Преговорите или постигането на хипотетично примирие в Украйна с посредничеството на Турция отново биха се превърнали в осезаем успех за Турция и лично за Ердоган, особено на фона на планираното обкръжаване на голяма групировка на въоръжените сили на Украйна в Авдеевка.

И двамата лидери заявиха ключовото значение на стабилните и доверителни отношения между двете страни "за постигане на регионална и международна стабилност". Освен това в заключителното комюнике руско-турските отношения се характеризират като "искрени, откровени и доверителни".

Ердоган несъмнено ще се опита да извлече максимума от настоящата ситуация на световната сцена, имайки предвид предстоящите избори през 2023 г.

Заслужава да се отбележи, че The Financial Times говори за безпокойството на западните страни от все по-тясното взаимодействие между Москва и Анкара, особено предвид факта, че турската страна може да се превърне в много важен елемент за възстановяване на веригите за доставки за страната ни, както и за заобикаляне на западните санкции в енергийния сектор, например чрез придобиване на дялове в турски рафинерии (петролни рафинерии).

Отношенията между Русия и Турция могат да се изразят с класическата фраза „просто бизнес“, но в сегашните условия и като се вземат предвид текущите темпове и за двете страни, този бизнес вече не е „прост“, а геоикономически.

Левон Сафарян, Превод: СМ, Поглед.инфо