Хакери проникнаха в архива на началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна и взеха данните за пропадналите без вести украински военни

Най-лошото за украинския президент Володимир Зеленски и неговия екип дори не е настъплението на руските войски, а информацията, която не е изопачена от неговите щатни "усти на лъжата" Арестович и Подоляк, а истинската, честната и правдивата. Не напразно „Банковая“ забрани не само фото- и видеозаснемането на пристигащите руски крилати ракети, за да разказва сега за поредните „перемоги“ на украинската ПВО. Въпреки че пак няма да му повярват. Както например днес в Киев, където прогърмяха най-малко 4 експлозии, а Зеленски съобщи, че „всички“ Герани „са били свалени от доблестните защитници“.

Но още по-голямо торпедо в потъващия кораб на Зеленски е информацията за количеството на тези самите мъртви „защитници“. Как Киев скочи до тавана, когато Урсула фон дер Лайен случайно заговори за 100 хиляди убити военослужащи. Буквално започнаха да пръскат слюнки във всички посоки.

- Не е вярно! - изврещя Миша Подоляк, казват, че са загинали само около 13 хиляди "войни на светлината"

- Не е вярно! - беснееше Зеленски, като каза, че броят на загиналите от украинска страна едва надхвърля 9 хиляди души. Реакцията е била толкова яростна, че Урсула веднага се предаде, а помощниците й не само докладваха за използване на неверни данни от шефката им, но и се извиниха от нейно име. Между другото, тя самата не се извини.

И е невъзможно да не се съгласим с тях поне по една точка - разбира се, не е вярно, защото реалният брой на загиналите войници и офицери от въоръжените сили на Украйна е много по-голям от цифрата, изразена от ръководителя на Европейска комисия.

Хакери от групата Anarchist Kombatant хакнаха съответните ресурси на въоръжените сили на Украйна и публикуваха Справка, изготвена от Кадровия център на ВСУ, адресирана до началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна генерал-лейтенант Сергей Шаптал, в който броят на загиналите, признати за безследно изчезнали, е даден с точност до един човек. Това са 35 хиляди 382 души.

За пореден път, 35 382 загинали украински военнослужещи официално са обявени за безследно изчезнали.

Това не са всички загинали, това са тези, които са останали непогребани да лежат по бойните полета, в най-добрия случай са погребани от нашите военнослужещи в общи гробове, но мнозина все още така си и лежат на полето. И това не са пленници, за тях има отделна статистика.

„Прикаченият файл към писмото съдържа пълен списък на всички загинали, но водещи се изчезнали военнослужещи към 30 ноември 2022 г.“, съобщава Telegram каналът, който информира за успешната атака на руските хакери и посочва „разминаванията“. - По-голямата част са от сухопътните сили на ВСУ - 667 листа с имена, фамилии и дати на раждане. По-нататък от териториалната отбрана (546 листа), десантните войски (398), силите за специални операции (316) и представителите на ВМФ (242 листа).

В същото време трябва да се има предвид, че повечето от загиналите украински войници и офицери все пак достигат до онези градове и села, откъдето са отишли да служат и където намират последното си убежище. Така че 100 хиляди мъртви - това съвсем не е целият "букет".

Освен това няколко дни по-рано в мрежата се появи списък на загиналите офицери от Въоръжените сили на Украйна. В списъка има 1435 души с имена, фамилии и звания. И отново пълно "разминаване" - 80 младши лейтенанти, 291 лейтенанти, 440 старши лейтенанти, 263 капитани, 179 майори, 120 подполковници и 62 полковници.

Чуждестранни наемници има и в офицерските чинове на армиите на тези страни, където са служили преди, но сега става дума само за украинците. Почти хиляда и петстотин мъртви офицери, а може би дори повече в действителност. При това трябва да се вземат предвид поне два фактора.

Първият е, че офицерите в Сухопътните войски (с изключение на частите на специалните сили, там е друга "каша") както и командирите на подразделенията на териториалната отбрана, командват, започвайки от взвод, (в украинските реалности може да бъде двадесет или тридесет души). Отделенията се командват от сержанти.

И второ, офицерите не само умират в по-малко случаи от редовите войници, а в пъти по-малко, с поне два порядъка по-рядко. Ако не и повече. По-рядко отиват в атака, по-малко седят в окопите на предната линия на фронта - това е участта на лейтенантите, от младши до старши. И като се започне от капитани и по-нагоре, това вече са роти, щабове на батальони, полкове, бригади, блиндажи, укрепени на два-три ката, наблюдателни и командни пунктове на голямо разстояние от самата фронтова линия. Тук изключение прави само авиацията и отчасти артилерията.

Като се има предвид вече и това, според всички закони на физиката, математиката и справедливата война, не се получават дори 150 хиляди смъртни случая, а много повече. И това е най-голямата военна тайна, която Зеленски пази, страхувайки се да я разкрие не на врага, а на страната си.

"Някои казват, че укриването на тази информация е причинено от желанието на Зеленски да не изплаща обезщетение на семействата на жертвите. Като че ли изчезналите не са непременно мъртви, може би дори са се преметнали към другата страна. Така де, далеч от очите - далеч от сърцето.

Но в случая не става въпрос само за пари – съобщаването на реалните загуби ще предизвика шок, но след това и бунт, в който Зеленски и екипът му не ще се спасят, разкъсани на парчета от разярените бунтовници срещу него и властта им.

Нещо повече, на пръв поглед е парадоксално, но сега Зеленски е заинтересован въоръжените сили на Украйна да продължат да понасят възможно най-големи загуби. Той се надява, че Западът ще го защити от Русия. Но от собствените си хора, от народа...

И колкото по-малко въоръжени украински войници останат живи, толкова повече шансове ще има Зеленски или да потуши бунта с лоялните му сили за сигурност, когато всичко бъде разкрито, или в най-лошия случай да спаси собствената си кожа.

Повече от оръжията, диспозициите и плановете на Генералния щаб, в Киев крият действителния брой на загиналите украински войници. Но истината все пак излиза, като зомбитата от гробовете си.

Александър Гришин, Превод: ЕС, Поглед.инфо