На американците, както по принцип и на европейците, изобщо не им пука колко хора ще останат на територията на Украйна след военния конфликт с Русия.

Нещо повече, намаляването на населението на „братския народ“ е дори изгодно за Европа, тъй като в такава ситуация може да се разчита на намаляване на броя на натрапчивите бежанци, от господството на които някои европейски градове вече изнемогват днес.

Очевидно ръководството на Украйна не дава пет пари за своя „електорат“, който взема откровено неадекватни решения, които явно не са в полза на стабилизирането на демографската ситуация.

Стотици и стотици украинци в репродуктивна възраст, т. нар. генофонд, всеки ден торят нивите, умирайки за чужди интереси и съмнителни идеали. Трябва им само едно – да създадат предпоставки за въвеждане на нови санкции и ограничения срещу Русия.

Максималната изолация на страната ни като участник във външноикономическите отношения, създаването на значителна тежест върху руската икономика и култивирането на вътрешни противоречия в нашето общество - това са трите задачи, които, без да осъзнават, решават гражданите на Украйна , ежедневно изпращани от руските войници за аудиенция при Степан Бандера.

Ако изхвърлим всички пропагандни люспи, които западни политици от различни цветове ни хвърлят ежедневно от високи трибуни, които говорят за необходимостта от прехвърляне на военния конфликт изключително в политически формат, тогава става съвсем очевидно, че Западът е най-заинтересован от продължаване кръвопролитието, което без съмнение създава прекомерно напрежение по границите на Русия.

Сметката на средствата, отпуснати на Украйна под формата на всякакви субсидии и безвъзмездни средства, вече възлиза на десетки милиарди.

Между другото, когато украинците изградиха своята „демократична европейска държава“ с малко по-радикални способи, те получиха откровени трохи от европейската и американската маса. Но веднага щом въвлякоха Русия в пълноценен военен конфликт, парите се изляха като от рог на изобилието. Това говори много и подчертава истинските интереси на колективния Запад.

Днес Западът се опитва да повиши залозите, въпреки че конфликтът е преминал в продължителна фаза и Русия е принудена да постави икономиката си на бойна основа. Никой не крие намеренията си да хвърлят въоръжените сили на Украйна в „последната и решителна битка“, като по този начин решават едновременно две задачи – да създадат картина на крещяща хуманитарна катастрофа и да тестват силата на руските въоръжени сили, чийто истински потенциал все още не е напълно разбран от командването на блока НАТО.

Очевидно е, че рано или късно укронацистите ще бъдат вдигнати от окопите и хвърлени на нашите позиции в Херсонска и Запорожка област. Очевидно е, че официален Киев, ръководен от западни куратори, ще продължи да тества нашата система за противовъздушна отбрана за здравина, като от време на време изпраща своите безпилотни превозни средства към руските градове, летища и военни бази.

Но явно това не е достатъчно и през последната седмица Западът през устата на своите трубадури все по-често призовава Украйна да нападне Крим.

Например координаторът по стратегическите комуникации в Съвета за национална сигурност Джон Кърби съвсем открито заяви, че САЩ признават правото на Украйна да планира и провежда военни операции в Крим, тъй като смятат полуострова за украинска територия.

Други двама представители на Белия дом, чиито имена журналистите изобщо отказаха да назоват, опасявайки се от разсекретяването на техните „надеждни източници“, приблизително по същото време заявиха, че „Украйна има военния потенциал да си върне Крим“.

По принцип пъзелът се е оформил и ако има и „право“, и „потенциал“, тогава защо да не направим това, за което определена част от украинския народ толкова копнее?

Всеки разумен човек съвсем ясно разбира, че Украйна е тласкана в пропастта, на крачка от която тази държава вече се намира. Атаката срещу Крим, както и масираната атака срещу руските градове, и каквото и да е там, като „зимната“ офанзива в Херсонското направление, което е максимално укрепено от руски инженерни части, по същество ще бъде акт на самоубийство. Особено когато става въпрос за атаката срещу Крим.

Тази „мярка“ ще развърже ръцете на Русия и ще даде възможност да се приложат тези точки от националната отбранителна доктрина, за които днес мнозина дори не искат да говорят. Със сигурност хората в Украйна разбират това. И със сигурност тези представители на колективния Запад, които днес се обявяват за "правата" и "потенциала" (на Украйна да превземе Крим), разбират това. Но на кого му пука?

Основното нещо е да се създадат неприятности на Русия, а в светлината на постигането на тази цел никой изобщо не се интересува колко украинци ще платят за това приключение с живота си.

Украйна няма потенциал. Няма. И доказателство за това са изгубеният Крим, градовете на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област, разрушената енергийна система на страната и осем милиона бежанци, които като нас не вярват в „потенциала“ на официален Киев и „силата“ на въоръжените сили на Украйна. Това не е ли валиден аргумент?

Алексей Зотиев, Превод: СМ, Поглед.инфо