Джордж Монбиот
Можете да разглеждате Covid-19 като тест за съпричастност. Кой бе готов да понесе смущения и неудобства в името на другите и кой не? Отговорът често бе изненадващ. Например петима видни еколози осъдиха блокировките, ваксините и дори маските като непоносими намеси в нашите свободи, като същевременно не предложиха смислени мерки за предотвратяване на предаването на вируса. Четирима от тях станаха активни разпространители на дезинформация.
Ако защитата на околната среда означава нещо, то е, че нашите вредни удовлетворения трябва да заемат второ място пред интересите на другите. И все пак тези хора веднага се провалиха на теста, поставяйки собственото си удобство над здравето и живота на другите.
Сега има още по-малко извинения, тъй като сме станали по-наясно с цената на бездействието. Едно от оправданията за егоизма беше, че освобождаването на вируса ще изгради колективен имунитет. Но сега имаме много доказателства, че излагането на вируса не укрепва имунната ни система, а може да я отслаби. Вирусът атакува и изтощава имунните клетки, като гарантира, че при някои хора имунната дисфункция продължава месеци след заразяването.
Знаем също, че с всяко ново излагане е по-вероятно да страдаме от неблагоприятни ефекти. Мащабно проучване в САЩ установи, че рискът от мозъчни, нервни, сърдечни, белодробни, кръвни, бъбречни, инсулинови и мускулни нарушения се натрупва с всяка повторна инфекция. Въздействието на дългия Covid, според изследователи на здравни показатели, е толкова тежко, колкото дългосрочните ефекти от травматично мозъчно увреждане. Резултатите могат да бъдат опустошителни, вариращи от силна умора и задух до мозъчна мъгла, психотични разстройства, загуба на памет, епилепсия и деменция.
Всички играем на Covid рулетка. Следващата инфекция може да бъде тази, която ви деактивира завинаги. Бях ударен три пъти досега и все още се чувствам късметлия, че съм активен. Но губя малко всеки път: издръжливост, капацитет на белите дробове, сън, обща физическа форма, колкото и усърдно да спортувам оттогава. И в трите случая, изглежда, заразата е дошла от училище. При семействата с деца в училищна възраст рулетката се върти по-често, отколкото при тези без. И все пак, три години след началото на пандемията, правителството все още не прави почти нищо, за да направи училищата безопасни. Има мощен аргумент, че точно както холерата е спряна чрез почистване на водата, Covid ще бъде спрян чрез почистване на въздуха. Вирусът процъфтява в лошо вентилирани споделени пространства – особено класни стаи, където учениците седят заедно за дълги периоди от време. Едно проучване установи, че механичните вентилационни системи в класните стаи намаляват риска от инфекция със 74%.
Значението на вентилацията и филтрацията не е забравено за нашите господари. Парламентът вече разполага със сложна система за филтриране на въздуха, включваща електростатични филтри. Според изпълнителя, те гарантират, че вирусите и бактериите във въздуха са „сведени до абсолютен минимум". Същото важи и за държавните служби, в които работят министри. На Световния икономически форум в Давос във всяка стая имаше системи за филтриране, в някои случаи защитаващи политиците, които са ги отказали на собствения си народ. Сякаш вярват, че техният живот е по-важен от нашия.
Стандартите за чист въздух, които богатите и влиятелни хора изискват за себе си, трябва да бъдат универсални, разпространени във всички училища и други обществени сгради. Вместо това, докато частните училища успяха да инвестират във вентилация и филтриране, държавните училища, много от които са близо до фалит, разчитат на държавни плащания, които са строго разпределени от поредица от безсмислени условия. Това е още една класическа фалшива икономика. Допълнителните разходи за здравеопазване, причинени от повтарящи се вълни от инфекция и дългите – може би доживотни – въздействия за много от засегнатите трябва значително да надхвърлят инвестицията в по-чист въздух.
Трябва само нежно да предложите да се върнем към носенето на маски в обществения транспорт, за да провокираме стотици хора в социалните медии да викат „свобода!" и те заклейми като тиранин. Срещу най-малката си свобода – да държат лицата си непокрити във влакове и автобуси – троловете претеглят свободата от увреждане и дори смърт и решават, че правото им да дишат микробите на други хора е незаменима свобода.
Това са хората, които със своите заплахи и теории на конспирацията са помогнали за изгонването на Джасинда Ардърн, политикът, защитил повече хора от вируса от всеки друг. Те са хората, които в някои случаи са малтретирали носещите маски на улицата и лекари и медицински сестри в болниците. Ако все още не са били заразени, те приписват късмета си на „естествения имунитет". В идеологията прониква старозаветно вярване: които са болни, заслужават да бъдат болни.
Не предполагам, че всеки, който не носи маска в обществения транспорт, се проваля на теста за съпричастност. Това вече би осъдило почти цялото население. Но без насоки от правителството и културната промяна, която това може да провокира, дори най-милите хора в крайна сметка се държат така, сякаш нямат отношение към другите.
„Продължи напред", „преодолей го": това са заклинанията на хората, които се стремят да отхвърлят отговорността за действията си. Това каза Тони Блеър след войната в Ирак. Това каза Борис Джонсън, след като беше хванат многократно да нарушава правилата. Разбира се, ние спешно искаме да свърши. Но не е така. Вирусът вече е вграден и ще продължи да мутира, за да избегне защитата ни, смилайки – освен ако не се отнасяме един към друг с уважение и изискваме универсални стандарти за чист въздух в затворени помещения – нашата имунна система и нашето здраве, докато животът на всеки стане сянка на това, което може и да е било.
Наистина ли искаме да седим и да гледаме как тази инфекция посяга на свободата ни да бъдем добре, брутална зима след брутална зима? Или ще се намесваме там, където правителството се е провалило, и отново ще нормализираме загрижеността за живота на другите?
Както всички други морални предизвикателства, пред които сме изправени, това сега зависи от нас.