Понякога е лесно да се повярва, че светът е твърдо на страната на Украйна – когато нейният президент прави драматично пътуване до Вашингтон, когато руският президент е подложен на остра критика в собствената си страна или когато най-ожесточените дебати във Вашингтон и Брюксел са за това колко милиарда долара – или модерни оръжейни системи – светът трябва да даде на Володимир Зеленски и неговите борци от съпротивата.

Но почти от началото на войната редовно има напомняния за една основна геополитическа истина: Владимир Путин и страната му все още имат много приятели.

Последните няколко дни поднесоха редица примери за това: Турция демонстративно отхвърли предложеното разширяване на НАТО, Южна Африка посрещна високопоставена руска делегация и планира военни учения с руснаците, а новите данни показват колко руски петрол е закупила Индия, откакто Путин нахлу в Украйна.

От една страна, тези истории нямат нищо общо помежду си; конкретните проблеми са различни, както и мотивите за действията на всяка държава.

Но от друга страна, те имат много общо помежду си. И трите са пряко свързани с войната и с двойнственото отношение към украинската кауза. И взети заедно, тези събития направиха тази седмица сравнително добра за Владимир Путин.

В дните след руската инвазия президентът Джо Байдън беше откровен: „Ще направим така, че Путин да бъде парий на международната сцена“. Подобни изявления направиха и различни европейски лидери. Лиз Тръс, тогава британски външен министър, заяви пред Атлантическия съвет през март 2022 г.: „Путин е отбягван и изолиран“.

В някои отношения той е наистина такъв. Глобалните осъждания и западните санкции се натрупаха, а слабите резултати на бойното поле вредят на Путин у дома. Но дори и сега, след близо година руска агресия и зверства в Украйна, глобалните разделения продължават.

Китайският президент Си Цзинпин продължава да развива своето „безгранично“ приятелство с Путин. Новият президент на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва е цитиран да казва, че „някои хора подклаждат омраза към Путин“ и че ако Зеленски „не искаше война, щеше да преговаря малко повече“.

И само през последните няколко дни трите горепосочени държави – и всички тях САЩ смятат за свои съюзници – напомниха, че превръщането на Путин в „парий“ е също толкова сложна мисия, колкото и самата война.

Турция: натовска държава се противопоставя на останалите членове на НАТО

Всеки от тези последни примери започва с очевидна загадка. В първия случай той е следният: Чакайте, а Турция не е ли съюзник на НАТО?

Действително е. И в някои важни отношения Турция застана твърдо на страната на останалата част от алианса на НАТО срещу Путин. Най-сериозният пример за това е продажбата от нейна страна на евтини безпилотни самолети „Байрактар“, които бяха използвани с опустошителен ефект срещу руските сили в началото на войната – дотолкова, че за оръжието бяха написани украински песни, а самите украинци започнаха да кръщават домашните си любимци „Байрактар“.

Но през цялото време президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган упражнява класически геополитически баланс, когато стане дума за войната. Турция никога не е налагала санкции на Русия, нито е затваряла въздушното си пространство за руски самолети. А тази седмица Ердоган прозвуча като приятел на Кремъл, когато се зарече, че Швеция няма да получи подкрепата на страната му за членство в НАТО.

Това е важно събитие, което е крайно нежелателно за Запада. Швеция подаде молба за присъединяване към алианса миналата година, заедно с Финландия; далеч от фронтовите линии нямаше по-значимо последствие от войната, когато ставаше въпрос за европейската карта. Две държави с известни неутрални позиции заложиха на НАТО и ясно заявиха антипатията си към Москва. За Путин, който твърдеше, че войната е необходима, за да се ограничи разширяването на НАТО, това беше равносилно на геополитически ритник.

А тази седмица в Анкара една от натовските държави на практика заяви, че това няма да се случи.

Новите участници в алианса трябва да бъдат одобрени от всички членове, така че Ердоган и Турция притежават ефективно право на вето. Ердоган се оплаква от снизходителното отношение на Швеция към кюрдските жители на страната, които турците смятат за терористи. Турските искания Швеция да промени законите си, за да позволи екстрадирането на тези кюрди, не доведоха до нищо, а миналия уикенд на антитурски протест в Стокхолм беше изгорен Коран. На Ердоган очевидно му дойде до гуша. „Швеция не трябва да очаква от нас подкрепа за НАТО“, заяви той в понеделник.

Освен съдбата на Швеция, целият епизод е бележка под линия в това, което е един от най-важните разкази за войната: Единството на НАТО. Путин явно е разчитал на разединението, вероятно въобразявайки си пукнатини между САЩ и някои от европейските членове. Той далеч не получи това, но сега спечели важно разделение в НАТО. И за това може да благодари на Ердоган.

В Южна Африка се намесва историята

Един приятел пита: Какво се случва в Южна Африка? Някои американци възприемат Южна Африка като фаворит на демократичните промени и маяк на моралните действия. В края на краищата това е страната, която успя да свали управлението на бялото малцинство и да доведе Нелсън Мандела на власт.

И така – на въпроса на приятеля – какво направиха южноафриканците тази седмица, като посрещнаха външния министър на Путин Сергей Лавров в Претория и обявиха военни учения с Русия? (Всъщност, учения с Русия и Китай, които ще се проведат в средата на февруари.)

Отговорът на този въпрос има много общо с историята, датираща от времето, когато апартейдът беше основен закон в Южна Африка, а Мандела все още беше затворник на остров Робен.

По онова време Москва имаше тесни връзки с Африканския национален конгрес, когато АНК се противопоставяше на управлението на бялото малцинство и когато САЩ – меко казано – бавно скъсваха връзките си с белите управници на Южна Африка. По онова време САЩ обявиха АНК за терористична организация.

Ако това ви се струва древна история, имайте предвид, че сегашният президент на Южна Африка Сирил Рамафоса беше главният преговарящ на АНК в преговорите, които сложиха край на апартейда. Днес той е лидер на организацията.

Други държави застават на страната на Русия по чисто икономически причини; те се нуждаят от руското зърно, петрол или от приходите, които идват от двустранната търговия. Южна Африка има само минимални финансови връзки с Русия. Това, което има, е тази история, заедно с дългогодишното мнение, че американската хегемония е изживяла времето си и алтернативите трябва да бъдат приветствани.

Тази седмица министърът на външните работи на Южна Африка Наледи Пандор заяви, че страната ѝ ще подкрепи Русия в усилията ѝ за „нов глобален ред“. Това, разбира се, съвпада с възгледите на Русия и Китай, че те трябва да играят водеща роля в един нов световен ред – за сметка на влиянието на САЩ.

Къде остава Украйна?

Южноафриканците се опитват да омаловажат военните учения и посещението на Лавров. Заставайки редом с Лавров в Претория, външният министър Пандор заяви, че „всички страни провеждат военни учения с приятели по света. Това е естественият ход на отношенията“. От своя страна Рамафоса често казва, че Южна Африка е безпристрастна страна във войната и е готова да посредничи между двете страни.

Но всичко това може да жегне единствено Вашингтон. Посещението тази седмица даде на Лавров още една глобална трибуна, от която да обвини украинците за войната; и докато Лавров беше там, Пандор не спомена нито дума за руската агресия или зверства. Няма да помогне и фактът, че на 24 февруари, когато се навършва една година от войната, по презумпция неутралните южноафриканци ще проведат военни учения с Русия и Китай.

„Съединените щати изпитват загриженост относно всяка страна … която провежда учения с Русия, докато Русия води брутална война срещу Украйна“, заяви в понеделник прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер.

САЩ явно се опитват да възстановят отношенията – с Южна Африка и с целия континент. Миналия месец президентът Байдън беше домакин на американско-африканска среща на върха, а ден след посещението на Лавров в Южна Африка кацна американският финансов министър Джанет Йелън. Като се има предвид историята и щетите, нанесени по време на управлението на Тръмп (освен общото откъсване от Африка, расистките коментари на самия Тръмп за континента бяха широко разпространени), ремонтът може да продължи толкова дълго, колкото и самата война.

В Индия – пари и енергия

Що се отнася до Индия, пъзелът изглежда така: Дали САЩ не укрепват връзките си с Индия като предпазна мярка срещу Китай?

Е, да. Да, но…

За разлика от примерите с Турция и Южна Африка, подкрепата на Индия за Русия е изцяло свързана с изгодата. И индийските лидери не се притесняват да го кажат.

Неотдавнашните заглавия за Индия и Русия – отразени първо от Bloomberg – бяха придружени от смайващи данни: В момента Индия купува 1,2 млн. барела руски петрол месечно – или 33 пъти повече руски петрол, отколкото по това време миналата година.

Тъй като Западът санкционира Русия по различни начини, а много европейски държави правят всичко възможно, за да се откажат от руския нефт и газ, Индия се втурна да купува руски нефт. Последица от санкциите и ценовите ограничения, наложени от Европейския съюз, е, че Русия вече има много по-малко клиенти за своя петрол, а това на свой ред означава, че пазарът е на купувачите. Индия, третият по големина вносител на суров петрол в света, сега почти сигурно получава “ привлекателни отстъпки“, както се изразява Bloomberg.

Подобно на лидерите на Турция и Южна Африка, индийските официални лица заявиха, че не заемат страна и са готови да посредничат. Но междувременно споразумението между Индия и Русия е печелившо и за двете страни: Индия получава много евтина енергия, а Русия – голяма част от крайно необходимите приходи, както и знанието, че една от най-големите и важни държави в света няма проблем да сключва сделки с Русия.

Освен евтиния петрол, Индия – отново като Турция и Южна Африка – има история с Москва, отношения, които датират от съветската епоха. Около 60 % от военната техника на Индия идва от Русия. Индия се въздържа при първоначалните антируски резолюции в ООН.

През ноември министърът на външните работи Субрахманям Джайшанкар пътува до Москва с делегация, включваща висши служители, ангажирани в индийската петролна и газова промишленост. Той ясно изрази подхода на страната си: „Видяхме, че отношенията между Индия и Русия работят в наша полза, така че ако работят в моя полза, бих искал да продължа да ги поддържам.“

Приятели, неприятели и врагове-приятели

Нито едно от тези събития не привлече внимание като новините от Берлин и други европейски столици за съдбата на германските танкове „Леопард“, които сега, след мъчителни дебати, ще се отправят към Украйна. От гледна точка на настоящия ход на войната това е голяма новина. Но не бива да се пренебрегват и другите събития, които се случват далеч от бойното поле.

И има вероятност да се появят още напомняния, че “ Подкрепете Украйна“ е много по-популярна кауза в САЩ и Европа, отколкото в много други части на света. Може би не е нужно да се споменава, но страните са склонни да действат, за да защитят собствените си интереси – а държавите не обичат да бъдат притискани. Особено такива като цитираните тук, които са големи и влиятелни играчи в своите региони. И така, в обозримо бъдеще тези и други държави могат да продължат да предоставят периодично подкрепа на Путин – и да предизвикват разочарованието на Запада.

Що се отнася до Владимир Путин, той се нуждае от всякаква помощ, която може да получи. Няма нищо завидно в сегашните му обстоятелства. В момента сред руските експерти активно се говори за „живота след Путин“. Но Нихил Кумар написа тези думи през април миналата година, позовавайки се на това, което Тръс, бившата външна министърка на Великобритания, беше казала за Путин:

„Като се имат предвид парите, които все още се наливат, страните, които се нареждат до Кремъл – или поне отказват да се присъединят към критиките – втората част от нейното (на Тръс) изявление, че „Путин превърна страната си в световен парий“, не върши работа. Поне все още не.“

Девет месеца по-късно Путин все още има приятели.