Измерване на нивата на вредни газове в подземна калиева мина в Усолския калиев комплекс, Пермска област, Русия, 2017. Снимка: "Блумбърг"

 

 

Товарът, заклещен от месеци в холандското пристанище Ротердам, беше толкова ценен, че Обединените нации се намесиха, за да посредничат за освобождаването му. Световната хранителна програма нае кораб, за да го транспортира до Мозамбик, от където да бъде извозен с камиони през вътрешността до крайната му дестинация Малави.

 

 

 

Не беше зърно или царевица, а 20 000 метрични тона руски тор, който ще пристигне със закъснение.

Предвижда се, че около 20% от населението на Малави ще се изправи пред остра продоволствена несигурност по време на „сухия“ сезон до март, поради което използването на торове за отглеждане на реколтата е още по-жизнено необходимо. Това е една от 48-те нации в Африка, Азия и Латинска Америка, определени от Международния влаутен фонд като най-изложени на риск от покачването на цените на храните и торовете, раздухани от руската инвазия в Украйна. Вече от една година, покачването на световните пазари на торове е разглеждано от Обединените нации като ключов риск за наличието на храна през 2023 година.

 

 

 

Калиев тор, внасян от Беларус, в пристанището Янтай, Китай, март 2022. Снимка: Tang Ke/Future Publishing/Getty Images

Наред с хуманитарните съображения съществува и осъзнаването, че по-голяма част от света разчита само на няколко държави за повечето използвани торове – а именно Русия, нейният съюзник Беларус и Китай – и това задейства алармите в глобалните столици. Точно както полупроводниците се превърнаха в мълниеносен източник на геополитически търкания, така и надпреварата за торове алармира Съединените щати и техните съюзници за стратегическа зависимост на земеделската продукция, която е ключова детерминанта за продоволствената безопасност.

Торовите гиганти

 

 

 

Китай поддържа голяма преднина в продукцията на азот и фосфат. Бележки: данните са от 2020 г. Класацията е по комбинирани общи стойности на хранителните вещества; само първите десет страни са показани.

Въпросът за торовете, и това от кого са контролирани, беше изтласкан на преден план в политическия дневен ред по целия свят: Държавният департамент на САЩ увеличава експертния си опит в областта на торовете, президентите пишат за тях в Туитър, те участват в предизборни кампании и се превръщат в център на напрежение между държавите, както и в засега слабо вероятна разменна монета за дипломацията. Те влязоха и в съревнованието между версиите за това кой е виновен за последиците от войната на Русия в Украйна.

„Ролята на торовете е толкова важна, колкото е и ролята на семената за продоволствената сигурност в една страна“, каза Удай Шанкер Авасти, управляващ директор и главен изпълнителен директор на Индийския фермерски торов кооператив, който е най-големият производител в страната. „Ако стомахът ти е пълен, можеш да защитиш дома си, можеш да защитиш границите си, можеш да защитиш икономиката си.“

 

Глобалната криза на торовете заплашва продоволствената сигурност.

Миналогодишният шок в торовата индустрия, която възлиза на 250 милиарда долара, подчерта ролята на Русия и Беларус като износители на почти една четвърт от всички световни подобрители на реколти. И въпреки че руските селскостопански продукти, включително трите основни вида тор – калий, фосфат и азот – не са обект на санкциите, износът остава недостатъчен поради комбинация от нарушаване на веригата в пристанищата, корабоплаването, банкирането и застраховането.

 

 

 

Андрей Мелниченко. Снимка: "Блумбърг"

Руският торов милиардер Андрей Мелниченко, основател на Euro Chem Group AG, твърди, че европейският санкционен режим до такава степен е запушил търговията, че това ще доведе до тотално намаляване на торовите доставки с 13 милиона тона преди навършването на една година от войната на 24 февруари. Самият Мелниченко също е обект на санкции.

Руски тор, попаднал в неизвестност в Нидерландия, беше освободен като част от по-обширна сделка на Обединените нации за разрешаване на транспорта на зърно през Черно море. Партидата, която започна да пристига в Малави в началото на февруари, е първата от няколко предложени пратки на торове, заседнали в пристанищата от Балтийско море до Белгия и „дарени“ от руската Уралхем-Уракали груп. Уралхем планира за 6 март церемония по предаване на дарението на правителството на Малави, на която ще присъства руският посланик.

Смущенията в пазара предизвикаха скок на цените през миналото лято, което доведе до натрупване на запаси при всички, които бяха в състояние да си позволят торове и въпреки че оттогава цените значително се понижиха, те остават над нивата от преди пандемията. Доставките са ограничени за най-бедните райони. Ситуацията се утежнява от санкциите срещу калиевия гигант Беларус, заедно с решението на Китай – огромен производител на азотни и фосфатни торове – да наложи рестрикции върху износа, за да защити вътрешното си снабдяване. Анализаторите не смятат, че тези утежнения ще бъдат премахнати преди средата на 2023 г. най-рано.

 

 

 

Резултатът е едно напълно познато разделение: анализаторът на Блумбърг Интелиджънс Алексис Максуел казва, че макар цените да са паднали с повече от 50% спрямо пика от миналата година, фермерите в Югоизточна Азия и Африка остават по-уязвими от техните колеги в Северна Америка, Китай или Индия. Африканската банка за развитие предупреди, че намалената употреба вероятно ще означава 20% спад в производството на храни, а Световната продовослтвена програма смята, че дребните фермери в развиващите се страни са в риск от „сериозна криза на наличие на храна, поради кризата с торовете, климатичните шокове и конфликтът, пречещ на производството на храни.“

Индонезийският президент Джоко Видодо предупреди по време на срещата на върха на 20-те, на която беше домакин през ноември, за предстоящата „по-мрачна година“, ако няма незабавни стъпки за осигуряване на достъпни хранителни продукти. Индийският премиер-министър Нарендра Моди, който в момента председателства Г-20, призова да се фокусират усилията за „деполитизиране“ на глобалните доставки на тор, „ за да не водят геополитическите напрежения до хуманитарни кризи“, което каза пред The Times of India през декември.

 

 

 

Складиран калий в мината Nutrien Cory в Саскатон, Канада, ноември. Снимка: Heywood Yu/Bloomberg

Геополитическите последствия бяха почувствани много далеч от Украйна, чак в Канада – най-големият в света производител на калий (Русия и Беларус са №2 и №3 съответно). Бразилският министър на земеделието отпътува натам незабавно след избухването на войната, за да договори повече доставки от световната суперсила по хранителен износ, а премиер-министърът Джъстин Трюдо каза, че правителството търси увеличаване на доставките за Европа на „стратегически стоки“, включително калий.

Nutrien Ltd – най-голямата в света компания за торове и най-големият частен работодател в своята база в Саскатон, Канада – увеличава продукцията в своите калиеви мини, като по този начин подпомага разрастването на града към великите прерийни земи на централен Саскачуан. ВНР Group Ltd даде зелена светлина за построяването на собствена голяма калиева мина в Саскачуан преди 18 месеца. Те вече търсят възможност за ускоряване на разширяването, което ще доведе до удвояване на продукцията.

Калиевите мини на Nutrien са в 400 милиона-годишната скала, известна като Прерийна евапоритна формация и се намират на дълбочина от 1000 метра. На тази дълбочина горещината е в поразителен контраст с минусовите температури отвън през саскачуанската зима. Въздухът има вкус на океан, който идва от голямата концентрация на сол в калия. Огромни изкопни машини прорязват тунели, за да екстрахират рудата, която се придвижва на конвейри към подземни хранилища, а след това се изважда на повърхността и отива в мелниците, разположени на място.

Саскатонската компания се стреми към 40% увеличение на продукцията до 2026 г. спрямо нивата от 2020 година. „Смятаме, че светът ще има нужда от това“, казва Кен Сейц, главен изпълнителен директор на Nutrien. Той изтъква верижния ефект на цялата геополитическа несигурност, добавяйки, „няма да е лесно“.

Организацията по храните и земеделието на Обединените нации въведе през миналата година проследяване на търговията, показващо, че много нетни вносители от Латинска Америка, Източна Европа и Централна Азия зависят от Русия за повече от 30% от трите основни съставки на торове.

 

 

 

Проби от растителни тъкани в Nutrien Ag Solutions Breeding Facility в Саскатон. Снимка: Heywood Yu/Bloomberg

А в Украйна, смятана от години за европейския панер за хляб, земеделският министър Микола Солский предупреди през януари, че тази година лятната реколта от зърно ще бъде засегната, защото през есента са били купени и поставени по-малко хранителни обогатители.

Състезанието за доставки на тор предизвика усилия за насърчаване на самозадоволяването. По подобие на Закона за чиповете, който предостави 50 милиарда долара за американско производство на полупроводници, администрацията на президента Байдън обяви грантове на стойност 500 милиона долара за увеличаване на „торова продукция, произведена в Америка“ и „връщане на производството и работните места обратно в Съединените щати“.

Съединените щати едновременно произвеждат торове и са най-големият вносител и засега фермерите все още имат достъп до изобилие от обогатители. Същото не може да се каже за някои от техните съседи. Латинска Америка зависи от внос за 83% от използваните торове, най-вече от Русия, Китай и Беларус, според базирания във Вашингтон Международен институт за изследване на политиката за храните. Това изглежда като проблем за Перу и неговата просъфтяваща селскостопанска индустрия. Народът от Андите, постоянно разтърсван от политически сътресения, написа рядко успешна история в сектора си за плодове и зеленчуци през последните години. Сега те са световният номер едно износител на боровинки и ключов доставчик на авокадо, аспержи, артишок и манго в индустрия, която се очаква да произведе около 10 милиарда долара за страната през тази година.

Но по-нататъшното разрастване и усилията за интегриране на малките фермери в модернизираната индустрия бяха подложени под въпрос, тъй като Перу изпитва трудности в набавянето на торове. Предишното правителство обеща субсидии за най-малките фермери, но приложението им беше разпокъсано, казва Валерия Пинейро, ръководител на Института за Латинска Америка.

 

 

 

Екстракция на гуано, което ще бъде използвано като тор на остров Азия, Перу, 2017 г. Снимка: Manuel Medir/LatinContent Editorial/Getty Images.

На няколко пъти правителството опитва и не успява да осигури внос. При липсата на алтернативи, то започна да подкрепя програма за увеличаване употребата на органични торове от екскрементите на морски птици, познати като гуано. Но това изобщо не покрива нуждите, казва габриел Амаро, ръководител на Асоциацията за земеделския износ на Перу. „Малкият фермер не винаги е в състояние да добавя тор, или пък добавя съвсем малко“, което означава загуба на продуктивността и дори увреждане на растенията.

„Перу беше ударено силно“, казва Пинейро. То е изправено пред някои големи проблеми и „всички те са политически“.

Ако Перу е губещо от кризата за торове, то Мароко е един от победителите и използва това новопридобито влияние за политически цели.

Благодарение на геоложкия си късмет, Мароко е дом на около 70% от известните световни резерви на фосфат, естественият източник на фосфор – основен хранителен елемент, използван в торовете. Това прави Мароко и притежаваната от държавата ОСР Group, която е отговорна за добива, обработката, производството и износа на фосфор, безценни за продоволствената сигурност в преформатирания от войната на Русия свят.

Северноафриканската страна не крие, че използва даренията и субсидираните продажби на торове, за да подпомогне стремежа си към регионално лидерство. „Рабат използва износа на фосфор като инструмент във външната политика, най-вече в страните от Африка под Сахара“, казва Майкъл Танчъм, професор по политическа икономика в блог на Института за Близкия Изток, като посочва продажбите, местните инвестиции и обхвата на развитие.

ОСР е притежавана от държавата, но има отделна и отличаваща се от правителството идентичност, казва изпълнителният вицепрезидент Нада ел Маждуб в отговор на въпроси, зададени по имейл. „При това, очевидно е, че интересите на ОСР и на правителството често съвпадат и особено по отношение на мисията на ОСР да засили устойчивите земеделски практики и производителността в цяла Африка“, каза тя.

 

 

 

Благодарение на геоложкия си късмет Мароко е дом на 70% от известните световни запаси от фосфат. Снимка: Fadel Senna/AFP/Getty Images.

OCP пое ангажимент да удвои доставките си на торове за Африка през 2023 г. до около четири милиона тона, както и да дари и да достави преоценени други 500 000 тона от миналата година. Това е хуманитарен жест, който се приветства от USAID и други организации, но някои виждат в него и изгода за Мароко. Мароко е въвлечен в спор със съседен Алжир относно статута на Западна Сахара, в който торовете играят роля. Отношенията се изостриха, след като тридесетгодишното примирие беше нарушено в 2020 г. и бяха възобновени откъслечни враждебни действия между Мароко и живеещите в Алжир Сахарави, които желаят независимост. И ако властите в Рабат виждат в тяхно лице воюващи сепаратисти, то други в Латинска Америка и Африка виждат освободително движение и признават Арабската демократична република Сахара като независима държава.

През септември новият президент на Кения Уилям Руто в телефонно обаждане получи поздравления от краля на Мароко Мохамед, след което Руто съобщи на своите 5,6 милиона последователи в Туитър, че Кения оттегля признаването на областта Сахарави. Външното министерство на Мароко приветства тази стъпка и обяви, че страните задълбочават търговските си отношения, включително в областта на „продоволствената сигурност (вноса на торове)“. Скоро след това торби с торове започнаха да пристигат, въпреки че Руто впоследствие изтри съобщението си в Туитър.

Перу възприе обратната тактика, като обяви, че възстановява дипломатически отношения със Сахарави и сега изглежда понася последствията. Morocco World News съобщава, че планираната доставка на 150 000 тона торове за Перу е отменена след промяната на позицията.

Президентът Владимир Путин обвини санкциите за нарушаването на доставките на торове от Русия, като в края на ноември каза, че повече от 400 000 тона са замразени в европейски пристанища. Част от това количество междувременно беше освободена и дарена. Обединените нации казват, че основният проблем са застрахователите на товари, които не желаят да застраховат руски пратки, а също и ключовите земеделски банки, които не могат да правят финансови транзакции, тъй като те не са свързани със SWIFT. ЕС и Съединените щати излязоха с общо изявление през ноември, в което се изясняваше, че „банки, застрахователи, превозвачи и други участници могат да продължат да пренасят руски продоволствия и торове по света“.

Недостиг на азот

 

 

 

Реален внос като процент от нормалния внос на страната, януари-юни 2022 г. Източник: Организация по храните и земеделието на Обединените нации. Изобразените данни са за отделни пазари.

Достатъчни количества на достъпни цени все още не могат да достигнат до Малави, която зависи от дарения на торове.

Малави е първата страна с ниски доходи, която миналата година получи финансиране от МВФ в рамките на нов инструмент за подпомагане на страните в справянето с глобалните сътресения в цените на храните, но по това време тя вече се бореше с дългове, девалвация на валутата и суша.

През октомври стана ясно, че британска компания, на която правителството е платило 750 милиона квача (710 000 долара) за торове, всъщност е била касапска фирма и не е била в състояние да изпълни договора. Президентът Лазарус Чаквера призна през ноември „затрудненията за доставяне на торове“ по време на церемония за субсидираща програма за най-бедните домакинства и обеща правителството да направи всичко, за да набави парите.

Това не е много успокояващо за Моузес Микаели, фермер от Чикуса Вилидж, непосредствено до столицата на Малави Лилонгве, който в края на ноември каза, че „не вижда надежда“ да получи субсидирания тор, обещан от правителството. Торбите с тор са налични, но по 70 000 квача за брой – почти пет пъти повече от цената, която президентът обеща и 14 пъти по-висока от цената през 2021 г. – те са недостъпни за повечето фермери. Затова той е прибегнал до смес от боклук, пръст и свинска тор, която да разпръсне над царевицата си. „Нашите почви са свикнали с торенето, без него не можем да съберем никаква реколта“, казва той. „Положението ни си остава тежко.“

-----

С помощта на Патрик Парижа, Доминик Карей, Сухаил Карам, Кортни Макбрайд, Джинглу Гу, Ейн Кюин, Томас Бишювел и Катарина Хойже.

 

bloomberg.com, Превод: Екатерина Грънчарова