Ден преди гласуването руският представител Василий Небензя заяви, че преди година „много страни членки бяха дезориентирани и се поддадоха на натиска на колективния Запад", но оттогава „много държави по-добре разбират причините за случилото се и случващото се и поради това е по-трудно за Запада да мобилизира страни членки на ООН в кръстоносния си поход срещу Москва".
Изказването му завърши с твърдение, че ако не бъдат приети предложени от Беларус поправки, „документът остава едностранчив и откъснат от реалността, поради което всички присъстващи трябва да гласуват срещу него".
Въпреки това резултатът е почти точно повтаря гласуването на първата подобна резолюция. След като на 25 февруари Москва блокира с вето осъдителен текст на Съвета за сигурност, негова версия беше внесена в Общото събрание от името на Европейския съюз и бе гласувана на 2 март 2022 г. Тогава "за" гласуваха 141 държави членки, 35 се въздържаха и 5 бяха против: Русия, Беларус Северна, Корея, Сирия и Еритрея.
Нови експлозии в Мариупол
По данни на украинската изселническа администрация в украинския пристанищен град Мариупол са регистрирани няколко експлозии. Впоследствие руски военни самолети са прелетели над града. Няма следи от евентуални украински снаряди, прехванати от противовъздушната отбрана. Информацията не може да бъде проверена по независим начин.
Мариупол се намира на около 90 километра от сегашната фронтова линия. В сряда съобщенията за експлозии в града, който е под руска окупация от пролетта на 2022 г., предизвикаха спекулации, че Украйна може би вече е получила оръжия, способни да преодолеят това разстояние - това все още не е обявено официално. САЩ и Великобритания бяха запазили само перспективата за доставка на такива оръжия за по-късна дата.
Впоследствие обаче украинските военни посочиха, че разполагат с възможности за извършване на подобни атаки: „Районът на Мариупол вече не е абсолютно недостъпен за нас", коментира говорителка на армията предположенията на изселническата администрация на Мариупол, че експлозиите са резултат от украинска атака срещу окупаторите. Тя не даде подробности.
Началникът на „Вагнер“ очаква нови боеприпаси, Путин иска да укрепи ядрените сили
Руската наемна войска "Вагнер" очевидно отново ще получи доставки на боеприпаси от армията. Това заяви началникът на наемниците Евгений Пригожин. През последните дни конфликтът му с Министерството на отбраната в Москва се изостри: първо той се оплака от липсата на боеприпаси и обвини за това „некомпетентните бюрократи", а по-късно дори обвини ръководството на армията, че е извършило „държавна измяна" и умишлено е отрязало наемниците на „Вагнер“ от доставки.
Путин: Ще засилваме ядреното си въоръжение
А държавният глава на Русия Владимир Путин иска да укрепи руските ядрени сили. Новата междуконтинентална ракета „Сармат", която може да бъде оборудвана с ядрени бойни глави, трябва да бъде въведена на въоръжение тази година. Предстои да бъдат доставени и други типове ракети за армията.
„Сармат" трябваще да влезе в употреба още през 2022 г. Въпреки това оперативната способност на ракетата очевидно е под въпрос: американската телевизия CNN съобщи в сряда, позовавайки се на американски правителствени служители, че тестът на "Сармат", планиран около 20 февруари - денят на посещението на президента на САЩ Джо Байдън в Киев - се е провалил.
