Ще назова три неща, които англосаксонският свят е време най-после да осъзнае.

 

Първо

 

 

 

Противопоставянето срещу колективния Запад стана глобално.

Годините 2022-2023 ще останат в историята като време на най-мощния цивилизационен прелом, връх на екзистенциалната криза на човечеството през 21 век.

 

Пряката му последица беше началото на специалната военна операция в Украйна.

 

Това, което се случва сега в Украйна и Донбас, не е просто „регионален конфликт“, а нещо съвсем различно.

Това е тотална конфронтация между условния колективен Запад и останалия свят.

 

Второ.

 

Конфронтацията ще е много дълга и е твърде късно да се укоряват упоритите (тоест нас).

Този тектоничен разлом, който се формира в разбирането за бъдещето в различни части на света, само ще се задълбочава.

 

Не е нужно да сте пророк, за да разберете, че фазата на конфронтация ще бъде много дълга.

 

Конфронтацията ще продължи десетилетия.

 

Един от начините за разрешаването й е Трета световна война.

 

Но това очевидно е лош вариант, защото на победителите изобщо не им е гарантирано по-нататъшно процъфтяване, както беше след предишните световни войни.

 

Най-вероятно просто няма да има победители.

 

В края на краищата е невъзможно да се счита за победа такъв свят, в който е настъпила ядрената зима, милионни градове лежат в руини, няма електричество поради мощния електромагнитен импулс, а огромен брой хора са загинали от ударната вълна, светлинното излъчване, проникващата радиация и радиоактивното замърсяване.

 

Свят, в който царят ужасни епидемии и глад.

И тук ще отбележа нещо, което политиците от всякакъв вид не обичат да признават: подобен Апокалипсис е не само възможен, но и доста вероятен.

Защо?

 

Има поне две причини.

 

Първата.

 

Светът е в много по-лоша конфронтация, отколкото по време на Карибската криза, защото нашите противници решиха реално да разгромят най-крупната ядрена държава — Русия.

 

Те без съмнение са крайни тъпаци.

 

А втората причина е доста прозаична — ядреното оръжие вече бе използвано — известно е от кого и къде, а това означава, че няма никаква табу!

 

Вторият начин за разрешаване на това тотално противоречие е да се търсят най-трудни компромиси в продължение на дълъг период от време.

 

Формиране на нов световен ред, който ще се основава на баланса на интересите на всички страни.

 

Нещо повече, това, разбира се, няма да е прословутият „ред, основан на правила“, който не може да предизвика нищо друго освен рефлекс на повръщане от всяка страна, независима от Съединените щати.

 

Трето.

 

Какво сме готови да направим, за да излезем от фазата на тоталната конфронтация. Наистина сме готови да търсим разумни компромиси. Те са възможни, но с осъзнаването на няколко принципни момента.

 

Първо.

 

Нашите интереси трябва да се вземат предвид в максимална степен: анти-Русия по принцип не трябва да има, иначе всичко ще свърши много зле рано или късно.

 

Киевският нацистки режим трябва да бъде анихилиран.

 

Законодателно забранен в цивилизована Европа като фашистки.

 

Захвърлен, като гнило парче сланина, на бунището на световната история.

 

Какво ще го замени, не знаем, както и какво ще остане от бившата Незалежна. Но Западът ще трябва да приеме това, ако не иска апокалиптичен край на нашата несъвършена цивилизация.

 

Второ.

Всички трудно постигнати резултати от тоталната конфронтация трябва да се закрепят в нов документ от типа на Хелзингския акт, с който завърши известното Съвещание от 1975 г.

 

Само че самото Хелзинки, уви, не е подходящо по очевидни причини.

Сега за нас Финландия е враждебна страна, създадена някога от лекомислието на Ленин, а днес влязла в НАТО.

 

С Финландия и други като нея (като Полша, балтийските страни и, разбира се, Великобритания) би било по-добре временно да се преустановят изцяло дипломатическите отношения или поне за момента да се понижи нивото им.

 

Трето.

 

Напълно вероятно ще се наложи внимателно повторно пресглобяване на ООН и други международни организации.

И тогава ООН ще потъне в забрава като институция, която не е оправдала надеждите на свободните народи.

Не говоря за съдбата на сегашните международни изроди като Съвета на Европа или ОССЕ…

 

Те вече са във вонящата яма на световното развитие.

ПП