Стратегията на Америка по отношение на НАТО търпи провал, пише РС. Европа е все по-разединена относно политиката на Вашингтон: продължителният конфликт само подкопава икономиката на ЕС, а това принуждава много страни да си задават въпроса дали САЩ могат да ги защитят в случай на заплаха.

Превод от Responsible Statecraft, САЩ:

Украйна изчерпва своите военни ресурси, а Западът не може да ги попълни достатъчно бързо, за да промени тази ситуация в скоро време.

На фона на всички разговори на срещата на върха на НАТО за единството на алианса и подкрепата за Украйна, един много по-важен въпрос беше пренебрегнат: стратегията на Америка за алианса търпи провал.

Дългоочакваното контранастъпление на Украйна – нейният опит да принуди Кремъл да капитулира чрез изтласкване на руските войски от Донбас и Крим – се проваля пред лицето на масивните отбранителни укрепления на Русия, големия брой подкрепления на руските войски и нарастващото господство на ВКС на Русия в небето близо до фронтовата линия.

Украйна бързо изчерпва своите резерви от личен състав, артилерийски оръдия и ракети за ПВО, а Западът не може да обучи достатъчно украински войници или да произведе достатъчно оръжия, за да промени тази мрачна картина в скоро време.

Съединените щати също не могат да продължат да съкращават наличните си военни арсенали, без да застрашат способността си да се справят с потенциална криза с Китай.

В резултат на това стратегията на НАТО за прекратяване на конфликта, изградена върху перспективата за успешно украинско контранастъпление, изглежда все по-донкихотовско.

Като цяло голямата стратегия на Америка в Европа търпи провал.

Първоначалната цел на НАТО беше да предотврати появата на европейски хегемон, който може да застраши сигурността и икономическия просперитет на САЩ. Американската стратегия имаше за цел да убеди партньорите, че Вашингтон няма да ги изостави пред лицето на съветската агресия и няма да позволи на Германия да възстанови армията си и да съживи старите си стремежи за континентално господство.

С падането на Берлинската стена обаче външнополитическите елити на Америка промениха поведението си.

Вместо да предотвратят възхода на съперничещ хегемон, който може да доминира в Европа, Съединените щати започнаха да маневрират, за да станат доминиращата сила на континента, опитвайки се да превърнат цяла Източна Европа в американски протекторат.

Едновременното разширяване на НАТО и Европейския съюз направи Европа напълно неспособна да изгради самостоятелна и независима военна способност или да следва външна политика, независима от Вашингтон.

Тези процеси оставиха Русия извън ключовите институции на Европа, стимулирайки я все повече да ги подкопава, вместо да ги подкрепя.

Този подход на САЩ би могъл да успее само, ако руснаците се съгласят с него.

Но всеки лидер на Кремъл от Горбачов до днес отхвърли концепцията за НАТО-центрична Европа, в която на Москва не й се дава думата при вземането на ключови решения за сигурността.

Нашите шансове да натрапим насилствено този модел на Путин или който и да е негов вероятен наследник, намаляват с всеки изминал ден, тъй като украинското контранастъпление се проваля.

Междувременно самата Европа все повече изпада в разкол относно предпоставките на стратегията на Вашингтон.

Просперитетът на Германия, локомотивът на бързия растеж на Европа, от години се основава на ниските разходи за отбрана и достъпа до евтина руска енергия, за да тласне своята експортно ориентирана икономика напред.

Спецоперацията на Путин в Украйна на практика затвори този достъп, увеличавайки зависимостта на Германия от скъпите американски енергийни ресурси.

Американският елит изключи всякакви компромиси, които биха могли да увеличат шансовете за мир чрез преговори с Русия, считайки, че САЩ „евтино“ могат да я накарат да капитулира в Украйна, без да се рискува много по-голяма намеса на НАТО в конфликта и всички произтичащи от това рискове.

Американският елит настоява за по-задълбочено споделяне на военното бреме с Европа и намаляване на нейната търговия с Русия и Китай и очаква Европа да се откаже от независимостта си по ключови външнополитически въпроси.

Голяма група вашингтонски ястреби виждат гаранциите за сигурност на САЩ като магически талисман, който ще попречи на Русия или който и да е друг съперник да ги оспори, елиминирайки необходимостта те действително да бъдат приложени.

Новата американска стратегия е отдавна е назряла.

Нашата непосредствена цел трябва да бъде да попречим на способността на Русия да завладее Украйна, което е постижимо без по-дълбокото участие на НАТО в конфликта, а не да изтласкаме руските войски от Донбас и Крим, което е невъзможно.

Вместо да продължим да разширяваме членството в НАТО и да поемаме нови задачи извън нашата зона на отговорност, ние трябва да върнем алианса към първоначалната му отбранителна цел, да увеличим ролята на Европа във въоръжаването и ръководството на алианса и да подкрепим по-голямата европейска автономия, което би намалило рисковете и тежестите за Америка в отношенията с Русия и Китай.

Във Вилнюс не видяхме такава промяна.

Неуспешният преврат на «Вагнер» от миналия месец породи надежди във Вашингтон, че Русия може да рухне, да загуби военния конфликт в Украйна и да позволи на Съединените щати да избегнат трудните компромиси.

Но надеждата, както се казва в известната поговорка, все още не е стратегия.

К.К