Одеса напоследък се намира под постоянните удари на руските ракети. За унищоженията там, лъжите на Московската патриаршия и драматичните бягства на хората разказва бесарабският българин Олександр Середа.
Докато разговаряме с бесарабския българин Олександр Середа - професор от университета в Одеса - той и семейството му се намират в Западна Украйна. "Преди това ги бях помолил да дойдат в Одеса, обещавах, че ще бъде спокойно, че всичко ще бъде наред", разказва Олександр. Семейството му пристигнало в черноморския град и трябвало да остане до края на август. "Оказа се обаче точно обратното на спокойно." Затова Олександър и семейството му се принудили да напуснат черноморския град.
В последните седмици руските ракети атакуваха Одеса с изключителна интензивност. Преди седмица ракета улучи и Спасо-Преображенската катедрала - най-големия храм в града. Макар от всички нападения да няма много жертви, хората са уплашени, разказва Олександр. Ракетите падат навсякъде - върху инфраструктура, цивилни сгради. А вече и върху черкви.
Украинският българин и семейството му потеглят с влак от Одеса към Западна Украйна, където се надявали да бъдат в безопасност. По време на пътуването им обаче прозвучала въздушна тревога за Одеска и Виницка област - тъкмо за местата, през които минава железопътният маршрут към крайната им цел. „Влакът бе препълнен. Макар да не беше като в началото на войната, имаше много майки с деца, които казваха, че искат да изведат поне децата си от Одеса.“
“Ние сме създали това, ние ще го унищожим”
Олександр Середа казва, че в атаката срещу най-големия православен храм в града се виждат ясно следите не просто на разрушително нападение, а и на пропагандната стратегия на Русия. “Точно преди десет години московският патриарх Кирил дойде да освети този храм. По този начин той сякаш го маркира - най-голямата ни светиня да бъде свързана с Москва”, казва Олександр.
Влиянието на Руската православна църква в Украйна е градено с години. И днес то не е изличено, тъй като Украинската православна църква, която е под егидата на Московската патриаршия, поддържа тезите на руските духовници. Някои украински архиереи обаче искат да се разграничат от руската пропаганда, която се лее и зад стените на храмовете. Това ядосва Московската патриаршия, предполага Олександр. “Руската православна църква е инструмент на руската политика. Свещеници, епископи, патриарх - те са членове на КГБ, носят пагони. Това е инструмент за контрол над цивилни хора. И инструмент за русификация”, коментира Середа.
По думите на професора ударът срещу катедралата е бил една заплаха: “Искат да ни покажат - ние сме създали това, ние ще го унищожим”, казва той и припомня епизода от “Тарас Булба” на Николай Гогол и прословутата фраза “Аз те родих, аз ще те убия”. Разбира се, има голяма разлика между Руската православна църква и военната стратегия на Кремъл, отбелязва Середа. “Но може би това е отговор на Московската патриаршия на ставащото в Украйна, на опитите да бъде създадена голяма Украинска православна църква, независима от Москва”.
Молебен срещу неназовани врагове
Олександр разказва с разочарование за литургията, отслужена в бомбардирания храм след нападението. На нея се събрали именно духовниците, които по-рано пропагандирали антиукраинските позиции. “Очаквах свещениците да се обединят и да отслужат молебен срещу враговете. В словото на свещеника обаче нищо такова не се чу. Беше казано само, че врагове са ни нападнали. Не беше казано кои”.
Вече близо година и половина на агресивната руска война в Украйна духовниците на Руската православна църква и подчинената ѝ Украинска православна църква не казват нищо за това, че Русия е нападнала суверенната си съседка, коментира Середа. “Формулировката, която използваха, беше “врагове на отечеството”. Отечество също е термин, измислен в Русия - винаги се има предвид Голяма Русия - Руската империя”, казва Олександр. И въпреки че много от хората, които са вярвали на руските духовници и тяхната пропаганда, вече са се “опомнили”, влиянието на Московската патриаршия не е напълно изкоренено. “За Украйна Руската православна църква е раково образувание, което дава метастази в цялото общество”, казва бесарабският българин.
Пропагандата поставя разделителни линии
Олександр знае, че за атаката срещу храма се разпространява дезинформацията, че е бил ударен от украинската противовъздушна отбрана (ПВО). Според него по-малко от един процент от хората в Одеса вярват на подобна версия. “В Одеса изтокът е към морето, затова и олтарът е обърнат на изток. Именно оттам е дошла ракетата, от посоката на Черно море, откъдето и руснаците ни обстрелват”, обяснява Середа.
На спекулациите, че възможно разрушението да е предизвикано от отломки, паднали върху храма при прихващане на руска ракета от украинската ПВО, Олександр отговаря също толкова категорично. По думите му това вече се е случвало преди и пораженията са били значително по-малки от настоящите.
Професорът е разочарован, че има хора в България, които вярват на дезинформации. Ядосан е и на поредното изказване на лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов по адрес на бесарабските българи. Преди дни политикът коментира, че “Южна Бесарабия трябва да стане част от българската държава”. По думите на Олександр българите в Украйна чуват тези думи и се чувстват предадени. “Не ни трябва да ни спасява! Ние тук живеем добре. Ние имаме отечество Украйна, имаме и прародина България. И няма да се откажем нито от Украйна, нито от България”.
Олександр ще отпътува съвсем скоро обратно за Одеса, въпреки неспиращите нападения по града. Защото не желае да се отказва от Украйна. И защото работата му в университета е важна, казва той. Важно е да има студенти и работата да не спира. Защото това би било заплаха за бъдещото им съществуване.
