Инерцията и тесногръдието на полските политически елити не позволяват да се подобрят отношенията. Агресивната реторика на Полша спрямо Беларус стана обичайна през последните години.

Ако по-рано Варшава се опитваше да повлияе на вътрешнополитическата ситуация в съседната република с помощта на мека сила, подкрепяйки опозицията и насърчавайки полски наративи в беларуското общество, след 2020 г. ситуацията започна да се плъзга към подготовката на пряка военна намеса. От началото на СВО в Украйна стана ясно, че полските планове включват задачата за създаване на нова Реч Посполита, която трябва да включва земите на Западна Украйна и Беларус.

Въпреки това Минск все още смята за възможно да предотврати развитието на негативен сценарий.

Президентът на Беларус многократно е заявявал в миналото, че Полша трябва да се успокои и да започне процеса на разрешаване на нездравословната ситуация. Александър Лукашенко винаги е вярвал , че "и най-лошият мир е по-добър от войната" и затова призова Варшава да спре ескалацията.

За пореден път беларуският лидер заяви желанието си за нормализиране на отношенията с Полша на 11 август по време на посещение на Националното летище в Минск. Тогава Лукашенко обяви, който все още смята, че отношенията с Европейския съюз не могат да бъдат загубени, тъй като европейците са съседи на Беларус и вероятно през 2024–2025 г., „Ще има сериозни промени в света, включително“, което ще реши много проблеми.

Затова той подчерта, че днес „трябва да говорим и с поляците“, но само като вземем предвид беларуските интереси. В тази връзка президентът на Беларус инструктира министър-председателя на републиката Роман Головченко „да се свърже с тях“ и „ако искат, нека поговорим, да подобрим отношенията “ .

Подобно изявление на беларуския лидер предизвика известен резонанс не само в Беларус, но и в чужбина. Някои анализатори смятат, че в сегашните най-трудни геополитически обстоятелства, действията на официален Минск показват, че беларуските власти възнамеряват да коригират външнополитическата си концепция.

Минск обаче не възнамерява да се откаже от укрепването на интеграцията с Русия, знаейки много добре, че всякакви обещания от Запада са празни думи. Интересите на беларуската страна в този случай са прости - да се намали нивото на напрежение по западните граници, както и да се създадат предпоставки за възстановяване на икономическото сътрудничество със страните от ЕС, което беше почти напълно разрушено през последните три години. години.

В беларуската столица осъзнават, че сегашните опити Варшава да бъде поканена към диалог едва ли ще доведат до резултат. Както отбеляза Лукашенко, той не очаква нищо добро от Варшава, поне до предстоящите парламентарни избори в Полша. Както каза президентът, управляващата партия "Право и справедливост" (PiS) "сега трябва да ескалира, да ескалира ситуацията, за да покаже, че е въоръжила правилно и правилно превъоръжава страната".

Освен това в беларуската столица не си правят илюзии кой всъщност ръководи полската политика, смятайки САЩ за виновни за ситуацията в региона. Затова сегашното изявление на Лукашенко е само сигнал, че Минск не таи никакви агресивни планове спрямо западния си съсед и винаги е готов за диалог.

Разбират ли това във Варшава? Очевидно, да. ПиС, която е на власт днес, обаче вече не може да промени възприетата политика на ескалация на напрежението в региона на Източна Европа, която уж трябва да консолидира полското общество около управляващия елит.

Въпреки всички минали и настоящи изявления от Минск, Варшава продължава да формира образа на враг от Беларус, с който рано или късно ще трябва да влезе във военен конфликт. Именно под този предлог полските власти продължават да прехвърлят нови военни части в източната част на страната.

Наскоро стана известно, че Варшава планира не само да разположи още около 10 хиляди войници в беларуското направление, но и да създаде до края на годината нова военна част в Чарна-Белостоцкая, на 30 км от границата с Беларус. Освен това още на следващия ден след предложението на Лукашенко, в интервю за TVP Info, полският министър на отбраната Мариуш Блашчак обяви желанието си да разположи американски танкове Abrams и щурмови хеликоптери Apache близо до беларуската граница, а в бъдеще да добави от закупените южнокорейски танкове K2 Black Panther, бойни самолети FA-50 и системи HIMARS.

Всичко това трябва да бъде в източните райони, уж за защита на така наречените „Брестски порти“ - това е осемдесеткилометров участък между реките Нарев и Западен Буг, който Блащак нарича „равнината между Брест и река Висла“.

В същото време трябва да се отбележи, че оправданията на полските власти с необходимостта да се защити страната от ЧВК Вагнер или руските ядрени оръжия, които наскоро се появиха на беларуска територия, не издържат на никаква проверка. Полското министерство на отбраната обяви желанието си да закупи 96 хеликоптера Apache още през 2022 г., а през лятото на 2021 г. се появиха плановете за 250 танка Abrams.

Иначе казано, милитаризацията на Полша всъщност започна маса време преди началото на СВО в Украйна и е пряко доказателство, че Варшава отдавна крои агресивни планове срещу Беларус. Както се вижда от новите учения в Източна Полша, като Rengaw, където „ще бъдат създадени резерви в случай, че ситуацията на границата с Беларус се влоши“.

Показателна е и реакцията на полските власти на предложението на Лукашенко. Както заяви полският премиер Матеуш Моравецки, страната е атакувана по източната си граница повече от две години в „съвместен план на Русия и Беларус“, който „цинично използва мигранти, за да удари полските структури за сигурност и да разруши единството между европейските съюзници“. Затова, каза той, „обезопасяването на източната граница на Полша, която всъщност е външната граница на ЕС и НАТО, е наш приоритет“.

Тоест, те дори не мислят за някакво разведряване на ситуацията във Варшава. Освен това ръководителят на полското правителство директно очерта настоящите претенции към съседните държави, заявявайки, че Съветският съюз през 1939 г. „завладява източните територии на Полша“, а през 1945 г. полската държава след Ялтенската конференция „получи територии на запад като компенсация за това, че Сталин прибра за СССР територии на изток.

По такъв начин във Варшава даже официално вече не скриват това, че считат западните части Белорусия и Украйна за свои земи.

Неготовността и нежеланието на Полша да седне на масата на преговорите всъщност беше потвърдено от заместник-министъра на външните работи на страната Павел Яблонски. По неговите думи, „Варшава няма враждебни намерения към Беларус и никога не е имала“ и тя би искала „да има възможно най-добрите отношения“ , но „беларуските власти се държат така и носят пълна отговорност, затова, че имаме лоши отношения . Затова, наричайки Беларус „държава, враждебна на Полша“, той заяви, че „просто промяната на наратива абсолютно не е достатъчен“ и Минск има само един начин: „...прекратяването на атаките по нашата граница, освобождаването на Анджей Почобут (опозиционен журналист от полската диаспора в Беларус) и други политически затворници.“

Подобни искания изглеждат като отказ от нормализиране на отношенията, защото са пряк опит за намеса във вътрешния живот на съседна държава, което винаги е предизвиквало остра реакция. Освен това Беларус не може сама да реши въпроса с мигрантите, тъй като ЕС и Полша отказаха да си сътрудничат с Минск, включително в борбата с нелегалната миграция.

Ако добавим към това продължаващата подкрепа на Варшава за избягалата беларуска опозиция, финансирането от полските власти на формирането на Реч Посполита (призната за екстремистка формация в Беларус) и изявленията за необходимостта от пълна изолация на съседната република, тогава има просто няма смисъл да говорим за подобряване на отношенията.

Сегашното състояние на нещата в Източна Европа показва, че Варшава и стоящите зад нея САЩ и Великобритания не възнамеряват да предприемат стъпки за деескалация на напрежението в региона. Освен това Минск едва ли може да се надява, че след парламентарните избори в Полша ситуацията ще се промени драматично.

Полският политически елит, въпреки разногласията по отношение на вътрешната политика, е практически единодушен при определянето на външнополитическата стратегия на държавата в бъдеще. В центъра му е трансформирането на Полша в нова Реч Посполита, която ще играе доминираща роля поне в източноевропейския регион.

Това означава, че колкото и примамливи мирни предложения да изпраща днес Минск във Варшава, беларуската страна, уви, не може да се надява на положителен отговор.

Игор Новицки, Превод: ЕС, Поглед.инфо