Израелският удар по ръководството на иранския Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР) в сирийската столица Дамаск пренасочи вниманието от реалната локална операция на Израел срещу Хамас в Газа към въображаема регионална война между Иран и Израел, в която няма как да не бъдат въвлечени и други регионални и глобални играчи. Подобна война изглежда не е желана от никого, особено от Иран, коментира в ZN.ua Алексей Ижак от Националния институт за стратегически изследвания.
Недипломатичен удар с неясни последици
На 1 април израелските военновъздушни сили нанесоха прецизни удари по сграда в Дамаск, която според Израел е използвана от висшето ръководство на Корпуса на гвардейците на ислямската революция за планиране и координиране на операции срещу Израел. Убити са най-малко седем ирански служители, участващи в такива операции. Сред тях са командващият силите на КСИР Мохамад Реза Захеди и висш командир Мохамад Хади Хаджи Рахими. Иран призна смъртта им. Израел не обяви публично своето участие. САЩ открито заявиха, че не са участвали в удара и не са знаели предварително за него.
Смъртта на Захеди е второто елиминиране на командири от КСИР на това ниво след елиминирането на генерал Касем Сюлеймани от американските сили в Багдад през 2020 г. при президентството на Доналд Тръмп. Тази година се оказа, че КСИР има повече врагове от САЩ и Израел. А сред тях има и такива, които са също толкова враждебни на западната цивилизация, колкото и КСИР. На 3 януари тази година (денят, в който Сюлеймани беше убит от американски дрон преди четири години) атентатори самоубийци от едно от подразделенията на ИДИЛ устроиха две експлозии на масово мероприятие в близост до паметника му в иранския град Керман. Убити са до сто души. След като отправи кратки заплахи към Израел и САЩ, Иран призна факта: нападението е извършено от групировката „Вилаят Хорасан“, известна още като ИДИЛ-К. Сюлеймани е организирал операции срещу тях в Сирия и се смята, че е изиграл ключова роля в убеждаването на Путин да въвлече Руската федерация във войната в Сирия.
Разрушената сграда, изпозвана от КСИР в Дамаск. Снимка: АП/БТА
През март т.г. САЩ и Иран предупредиха Руската федерация, че ИДИЛ-К планира терористична атака в „Крокус Сити Хол“, където, трябва да се припомни, Доналд Тръмп беше домакин на конкурса „Мис Вселена“ през 2013 г. и се срещна с все още действащото руско ръководство. Също както в Иран, ИДИЛ-К демонстрира изненадваща ефективност на терористичните действия в Москва. Руската федерация се опитва да обвърже Украйна и Запада с тези терористични нападения. Но дори Иран не смята това за продуктивно. За Иран и Руската федерация да се опитват да се сприятелят с ИДИЛ, за да се борят заедно срещу Запада, е скъпо.
В това заплетено равновесие на държави и терористични организации се намесиха израелски авиационни ракети. Сирия, Иран и Руската федерация заявиха, че ударите са поразили консулството. Израел твърди, че сградата се е намирала в непосредствена близост до иранското консулство в Дамаск, но не е била дипломатическа сграда и е била използвана от КСИР. Изглежда, че това е така. Тезата за „удар по консулството“ бързо се изгуби в новинарския поток.
Кой с кого трябва да воюва в такъв случай? Израел – в трудна ситуация поради вътрешните протести и опитите на съюзниците да спрат операцията в Газа. Но и Иран живее в състояние на постоянен риск от вътрешна дестабилизация в условията на сложен баланс на интереси с външни сили, повечето от които са враждебни към него.
Хибридното положение е неизбежно без голяма война
САЩ и Израел, все по-разделени от операцията в Газа, все пак координират усилията си срещу Иран. Евентуална иранска атака беше основната тема на обсъждане по време на телефонния разговор между президента на САЩ Джо Байдън и израелския министър-председател Бенямин Нетаняху миналия четвъртък. Силите и агенциите на САЩ в региона са в повишена готовност за инциденти.
САЩ и Израел, ако се съди по изявленията на официални лица, все още смятат, че отговорът на Иран на поредното елиминиране на лидери на КСИР ще бъде неизбежен, значителен и вероятно тази седмица. Иран може да предприеме действия срещу израелските и американските интереси в региона. Нападение на ниво война срещу Израел се разглежда като най-лошия сценарий, но все още е хипотетична възможност.
САЩ заявиха, че са получили съобщение от Иран, в което са обвинени за нападението в Дамаск. В отговор САЩ информираха иранското ръководство, че нямат никакво отношение към смъртните случаи в Иран, и предупредиха Техеран да не използва израелския удар в Дамаск като повод за нападение срещу американски персонал и съоръжения. Високопоставен служител на администрацията в контакт със CNN описа предупреждението на САЩ към Иран така: „Не си и помисляйте да ни нападате“.
Иран на свой ред заяви правото си на ответен удар, но по никакъв начин не уточни от какво естество ще бъде той. През седмицата след израелския удар по иранската сграда в Дамаск Иран не излезе извън рамките на риторичните заплахи и обвинения, т.е. държеше се сдържано.
Международният мейнстрийм на загриженост и призиви за сдържаност имаше различен тон. САЩ и съюзниците им говореха повече за правото на Израел на самозащита, докато Руската федерация и някои арабски държави разглеждаха ударите на Израел като агресия срещу суверенна Сирия. Но в международните коалиции не се получи дълбоко разцепление.
Същата сложност на интересите и целите, която създава постоянно напрежение, може би е това, което предпазва Близкия изток от голяма война. Когато през 90-те години на миналия век Корпусът на морската пехота на САЩ разработва концепция за операции в хибридна среда, се имаше предвид именно Близкият изток. Там, освен същинските държави, често се срещат и хибридни общества с военно-политически признаци на държавност, но без международен статут. Законите и обичаите на войната, стратегиите и бойните устави имат своите особености в такава среда.
Иран е изградил система от хибридни проксита в Близкия изток – „Хизбула“ в Ливан, „Хутите“ в Йемен, влияние в шиитската част на Ирак и дори сунитската „Хамас“ на палестинска територия. Но срещу Иран работят и други мощни хибридни сили в региона, които не са свързани с признати държави – ИДИЛ и талибаните. Всички тези образувания са врагове на Израел. Но Иран не може дори теоретично да ги консолидира. В случай на иранско нападение срещу Израел броят на тези, които биха искали да ударят Иран, не би бил по-малък от броя на тези, които биха се стремили да навредят на Израел.
Арабският свят има свои собствени болезнени точки в израелско-иранската конфронтация – Палестина, която не може да се превърне в друга арабска държава заради съпротивата на Израел, и иранските проксита, които, наред с другото, възпрепятстват движението на арабски петрол през Червено море (иранският петрол след Персийския залив отива в обратна посока – към Китай). Но докато протестното антиизраелско недоволство се пренесе от Близкия изток в политическите кабинети на Европа и САЩ и докато ОПЕК+ „пресушава“ световния петролен пазар, арабският свят по-скоро ще наблюдава с интерес размяната на удари между Иран и Израел и какво ще направят Западът, Китай и Русия в такава ситуация. Без арабско участие войната няма да се превърне в регионална.
Руската федерация в най-добрите времена на своя авантюризъм в областта на сигурността може би щеше да се опита да разпали война в Близкия изток, за да „преобърне шахматната дъска“, на която губи войната си със Запада. Но не и сега. Въвличането на Иран в голяма регионална война би лишило Руската федерация от голяма част от оръжията, от които се нуждае за войната си срещу Украйна. Избирането на страната на Израел в близкоизточна война е невъзможно за РФ. Но обявяването на съюз с Иран би означавало опасно недоразумение с талибаните и нови удари от страна на ИДИЛ, за които Украйна и Западът няма как да бъдат обвинени, дори и за руската публика.
За САЩ израелско-иранската война е ужасен сън, който значително и неудобно ще се отрази на изборните перспективи на сегашната администрация. Затова САЩ ще направят всичко възможно тази война да не се случи.
Това означава, че вероятността от голяма война в Близкия изток е малка. Това е вярно, докато умората от иранските проксита е голяма, ИДИЛ е неконтролируема, ОПЕК+ намалява износа на петрол, Русия се нуждае от помощта на Иран във войната си срещу Украйна, а САЩ са склонни да връзват Гордиевия възел в региона, вместо да го разрязват. И така ще бъде поне до изборите в САЩ през ноември.
Известен ограничен ирански отговор е неизбежен. Но за Израел елиминирането на командирите на КСИР в Дамаск си струва. Израел вероятно е изчислил добре всичко в тази голяма рискована игра.
