Изоставени мини в Румъния изпускат в реките води, замърсени с тежки метали. Унгарски химичен завод произвежда повече от 100 000 тона токсини годишно. Почвата в Източна Словакия е замърсена с канцерогенни полихлорирани бифеноли (PCB), пише AP, цитирана от Profit.bg.
Токсичното замърсяване в Унгария е само един от екологичните ужаси, скрити в Източна Европа 20 години след падането на Желязната завеса, които напомнят, че регионът е осеян с много опасности за екологични катастрофи и в бъдеще.
По-голяма част от Източна Европа е избавена от голяма част от екологичните си грехове с помощта на средствата на Запада и условията, наложени на Унгария, Румъния, България, Словакия и Чехия в замяна на членство в ЕС.
Токсичният разлив в Унгария обаче насочи вниманието към по-малко видимите опасности, които са оцелели при различните разчиствания в региона.
Разливът, който е най-голямата екологична катастрофа в Унгария, също така повдигна въпроса дали инвеститорите, които придобиха заводите от ерата на Съветския съюз от държавата преди 20 години, не са виновни за това, че не са похарчили достатъчно средства за безопасността. Осем души загиват на 4 октомври при разлива на токсична червена кал от хранилище, в което е съхраняван вторичният продукт от производство на алуминий.
Еколози предупреждават за други евентуални катастрофи от седем хранилища на около 100 км северозападно от Будапеща, в които се съхраняват 12 млн. тона утайка, натрупана от 1945 г. насам. Количеството е повече от 10 пъти по-голямо в сравнение с разлива от миналата седмица.
"Ако там стане пробив, по-голяма част от питейната вода на Унгария ще бъде застрашена", според Мартин Гайгер от Световния фонд за дивата природа (WWF).
Други обекти като завода на Borsodchem в Североизточна Унгария представляват подобни рискове за подпочвените води. Този завод бълва 100 000 тона от токсина toxin PVC, който съдържа диоксин, същото отровно вещество, изпуснато във въздуха при експлозия в завод в Севезо, Италия, преди 34 години. Тогава бяха убити стотици животни и обезлюдена голяма част от града.
Словакия, северният съсед на Унгария, има свои собствени токсични проблеми, в това число огромна област в източната част на страната, която все още е заразена с полихлорирани бифеноли от комунистическо време.
След разлива в Унгария правителството на България разпореди проверка на няколко хранилища за подобни отпадъци.
Най-сериозният подобен инцидент в България е през май 1966 г., когато се срива хвостохранилището на мината за добив на цинк и олово над село Згориград, близо до Враца. Стихията убива близо 500 души в Згориград и Враца и оставя голяма част от района в непосредствена близост необитаема.
Екоактивисти твърдят, че по-малките течове не са нещо необичайно. Екологът Даниел Попов припомня, че през миналата година токсични вещества от хвостохранилище изтичат в река Тополница в Централна България.
Според доклад на WWF особени притеснения поражда хранилище близо до Чипровци, тъй като то се намира на река Огоста, която е един от големите притоци на Дунав.
Огромно подобно хранилище като на това в Унгария има и в румънския дунавски град Тулча.
Ако подобен разлив се случи в завода в Тулча, той би унищожил множество езера и блатни местности при вливането на Дунав в Черно море. Районът е определен от ЮНЕСКО за обект на световно природно наследство. Там живеят повече от 300 вида птици и 45 вида сладководни риби.
Спомените за екологична катастрофа преди десетилетие в Румъния породиха спешни мерки по безопасността в Тулча и други обекти. През януари 2000 г. в златна мина в град Бая Маре се къса стена на хвостохранилище с токсични отпадъци и вода с високо съдържание на цианид се влива в местни реки.
Румънският министър на екологията Ласло Борбели заяви в петък, че страната му ускорява плановете за почистване на 1000 замърсени обекта.
Токсичните замърсявания на Дунав са факт и преди разлива в Унгария.
Един от най-големите инциденти става преди 11 години по време на бомбардировките на НАТО на Сърбия, когато самолетите на алианса обстрелват заводи за производство на торове и винилхлорид и петролна рафинерия в Панчево, близо до Белград, които изпускат меркурий, диоксини и други смъртоносни вещества в реката.
Също близо до Белград, мина в Обреновац, която е в непосредствена близост до река Сава, вливаща се в Дунав, съдържа милиони тонове въглищна пепел от топлоелектрическата централа „Никола Тесла“. Замърсяването във въздуха е над допустимите нива през около една трета от годината. Пръскачките, които имат за цел да попречат на пепелта да се разнася във въздуха, не са особено ефективни във ветровити дни.
Хърватия упоменава девет обекта, където опасни отпадъци са били депозирани десетилетия наред, припомня AP.
Завод за производство на азбест във Вранич, близо до Сплит, е затворен преди няколко години, но токсичните отпадъци от него все още не са напълно изчистени. Преди две години концентрацията на азбест във въздуха във Вранич е била три пъти по-голяма от допустимото.


В България има 12 действащи хвостохранилища

---

Към момента всички 12 действащи хвостохранилища в България са в процес на привеждане в съответствие с евроизискванията, крайният срок за това е май 2012 г., съобщиха за „Класа“ от
Министерството на околната среда и водите. Сред тях са „Кърджали“ към „Горубсо-Кърджали“, „Бенковски 2“ към „Елаците-Мед“, „Рудозем - 2” към „Горубсо РОФ”АД, „Ерма река” към „Минстрой Холдинг”АД, „Лъки 2” към „Горубсо Лъки”АД , „Люляковица” към „Асарел Медет”АД, „Челопеч” към „Челопеч Майнинг”АД ,„Одърци” към “Евроманган” АД, „Медет” към МБС АД, „Сеново”, „Вятово”, „Каолиново” – към „Каолин”АД. В страната има и 21 хранилища, които са спрени от експлоатация. От тях десет са рекултивирани. Еколози се съмняват обаче в ефективността на контрола както в действащите, така и във вече затворените и рекултивираните. Частните фирми плащат глоби, без да подобряват дейността си и продължават по същия начин, а постоянните малки разливи са също толкова опасни, смятат експертите.