Ако депозирането на спестявания в банките в началото на криза означава сигурност, то в края й това вече е мързел. Така разсъждава министър-председателят Бойко Борисов по повод на информацията, че банковите депозити на домакинствата през 2011 г. са нараснали с 4 млрд. лв., като безработицата макар и с бавен темп на ръст е достигнала почти 11,4 %. Извън емоцията на подобно изказване обаче извличането на съждения въз основа на финансови показатели е практика широко използвана в мениджмънта.
Традиционните финансови показатели показват ефекта, който се получава вследствие на едно или друго управленско действие. Те са много подходящи за сравнения във времето и пространството. За изчисляването им се използват количествени данни от счетоводството и статистиката. Но извън финансовите отчети остава цялата информация, задавана словесно. Не намират място в тези отчети например измерваните с качество факти – за политическата обстановка, данъчната среда, квалификацията на безработните и т. н. Ето защо е логично ръстът на домакинските спестявания някои да преценяват като мързел, други – като благоденствие. А накрая се оказва, че не грешат нито едните, нито другите, просто зависи как четат цифрите. А това изисква и интелигентност, т. е. способността на хората да разсъждават при ограниченост на информация. Средство за интелигентен прочит на отчетите са размитите финансови показатели и размитата финансова логика.

Що е то?

Размитите финансови показатели са икономическите индикатори със словесно съдържание. Те въплъщават главните принципи на теорията за размитите множества (fuzzy sets), която Лотфи Аскер Заде обосновава през 60-те години на XX век. За образуване на размити финансови показатели трябва класическите, точни и еднозначни икономически измерители да се обогатят с експертно съдържание и подходящ за тях смисъл. Така всяка счетоводна, статистическа или друга информация се “видоизменя” в съответствие с човешкото знание. Чрез съдържанието на размитите финансови показатели субективните представи намират математическо описание. Всеки размит финансов показател се описва с два параметъра: първо, точна оценка (в абсолютна сума или относителна стойност), и второ, степен на принадлежност.
Установеното нарастване на домакинските спестявания например е безспорно положително явление за хората. То показва, че семействата успяват да заделят част от своите доходи и се отказват от днешното потребление в полза на бъдещото. Хората са богати, коментира премиерът, и преценява като оптимистичен знак няколкото млрд. лв. в повече. Следователно точната сума 4 млрд. лв. към размития показател “богатство” се отнася с висока принадлежност. Аналогично процентите леко растяща безработица са знак за подем по мнението на Бойко Борисов. Те се тълкуват като край на кризата и към размития показател “криза” са с малка принадлежност. В този смисъл е и препоръката: всяка фирма да наеме по един безработен.

Мнението на гражданите обаче съвсем не е същото

За тях увеличаването на процента на незаетите означава проблеми и продължаваща криза. Следователно онези 11,4% към показателя “Криза” имат голяма принадлежност. Тогава предпазливи или мързеливи са хората?
Размитата логика (fuzzy logic) е начин за разсъждаване върху размити зависимости. Тя се използва, когато между предпоставките и следствието няма точно определена (количествена) обвързаност. В анализа на финансовата информация чрез възможностите на размитата логика се засилва субективността и се моделира човешкото мислене.
При ръст на домакинските спестявания 4 млрд. лв., който принадлежи във висока степен към размития показател “Богатство”, и при ниво на безработица 11,4%, което е с малка принадлежност към показателя “Криза”, у хората е силно желанието да инвестират. Те проявяват силна инвестиционна активност и очакват благоприятно развитие на икономиката. Затова и много домакинства се лишават от сигурността (и ниската доходност) на депозитите в банките. При нарастване на домакинските спестявания 4 млрд. лв., принадлежащо във висока степен към размития показател “Богатство”, и при ниво на безработицата 11,4% с принадлежност много към показателя “Криза”, у семействата надделява песимизмът. Те имат понижена инвеститорска активност и предпочитат да спестяват.
Ето как от една и съща финансова информация премиерът и хората достигат до различни изводи. Те окачествяват еднакво онези допълнителни 4 млрд. лв. в банките. По идентичен начин осмислят и връзката спестявания – заетост. За дела на безработните обаче Борисов и гражданите са крайно инакомислещи. Това придава двузначност на преценките им за кризата. Различието в мисленето между властта и гражданите тласка едните към желание за инвестиране, а другите – към спестяване.