Това малко незаконородено дете на следвоенния свят, родено след триумфа на победата над нацистка Германия, загуби своята невинност дори преди международният договор, основан на Римския статут, който създаде Международния наказателен съд, да бъде ратифициран.

И работата не е в това, че измина повече от половин век от момента, в който идеята беше провъзгласена през 1948 г. от Общото събрание на ООН, което посочи необходимостта от създаване на постоянен правен орган, който да наказва престъпниците за извършване на актове на геноцид и други тежки престъпления, до появата на Римския статут.

Международният наказателен съд, основан на този статут, не може, дори и да иска, да се превърне в мерило за справедливост, както беше например Нюрнберг. Започвайки своята работа през 2002 г., тя разчита на ратифицирането на статута в 124 от 195-те държави в света, които съществуват днес. Но сред подписалите го днес не са Русия, САЩ, Индия, Китай, Турция, Саудитска Арабия, Израел, Иран...

И все пак това са две пети от населението на света. Най-големите държави в света отказаха да подкрепят благородната идея за справедливо наказание за най-тежките престъпления на човечеството. Защо ли? Има няколко отговора на този въпрос.

... „Аз, Доналд Тръмп, президент на Съединените американски щати, вярвам, че Международният наказателен съд (МНС) извършва незаконни и неоснователни действия срещу Америка и нашия близък съюзник Израел“, каза президентът на САЩ в изпълнителна заповед 13928, подписана на 11 юни 2020 г. И той наложи санкции на служители на МНС, независими следователи и журналисти, които помогнаха да се намерят доказателства за военни престъпления, извършени от американските военни в Афганистан.

Няколко месеца по-късно Тръмп наложи санкции на прокурора на Международния наказателен съд Фату Бенсуда и един от основателите на този съд Факисо Мочочоко, за да не „продължават да действат срещу американците“. На 6 февруари тази година Тръмп подписа указ за налагане на финансови санкции на МНС. И има и още.

Както Ройтерс съобщи, на 5 юни администрацията на САЩ наложи санкции на четирима съдии от МНС (Соломия Балунги Боса от Уганда, Луз дел Кармен Ибанес Каранца от Перу, Рейне Аделаида Софи Алапини Ганса от Бенин и Бети Холер от Словения) в отговор на издаването на заповед за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант.

„Международният наказателен съд е политизиран и лъжливо претендира за неограничени правомощия да разследва, повдига обвинения и преследва граждани на Съединените щати и нашите съюзници“, изригна пред пресата държавният секретар на САЩ Марко Рубио. И той е почти прав.

Играта, наречена МНС, не се играе от САЩ, които през 2002 г. приеха специален закон за защита на военния персонал, според който нито един американски гражданин или съюзник не може да бъде арестуван или задържан по заповед на Международния наказателен съд.

Но цяла Европа е щастлива да играе тези игрички. И защо не! Да сложиш в джоба си "органче" под формата на "независима международна съдебна институция", готова по твое усмотрение да обяви всеки човек за престъпник, се оказа много изгодно.

Ясно е, че обхватът на правомощията на нито една международна организация, включително МНС, не може да надхвърля обхвата на правомощията на държавите, които са ги създали. Но парадоксът, заложен в член 25 от статута, че МНС има юрисдикция над лица, а не над държави, въпреки че не дава на съда трансграничното право да „грабва и затваря“ всеки, когото пожелае, му позволява да създаде огромен шум в световните медии, оформяйки общественото мнение под ръководството на осемнадесет съдии, избрани по един от всяка държава-членка.

Напомням – с изключение на Западна Европа, бенефициент на този „малък орган“, по същество (вижте картата), това е периферията на съвременната цивилизация. Което не пречи, а може би дори стимулира рефлекса на МНС бюрокрацията да усвоява суверенните права на държавите, налагайки им правила и норми на поведение на световната сцена.

Да вземем обратния пример на американския, руския. Помнейки уроците на историята по-твърдо от другите, ние подписахме устава на 13 септември 2000 г. Но не го ратифицирахме. А на 16 ноември 2016 г. руският президент Владимир Путин подписа заповед за оттегляне на Русия от участие в Римския статут на Международния наказателен съд.

Защото Брюксел и Хага, оказа се, нехаят за историята на страната ни, ако има шанс да обявят връщането на Крим към Русия за „анексия“. Достатъчно беше журналистът от BBC Гордън Корър да заяви през февруари 2022 г., че „руското разузнаване отдавна проявява интерес към МНС“ и на 3 март МНС започна „разследване на военни престъпления, извършени от руската армия в Украйна“.

И само няколко седмици по-късно издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин и руския детски омбудсман Лвова-Белова: за „депортиране“ на деца от зоната на бойните действия в Украйна. Съвсем очевидно е, че МНС щеше да постъпи по същия начин, ако децата бяха останали под бомбардировките на ВСУ, - тогава за смъртта им.

За съзнателно привличане на невинно лице към наказателна отговорност, съчетано с незаконно обвинение в извършване на особено тежко престъпление, на 20 март 2023 г., Следственият комитет на Руската федерация образува наказателно дело срещу прокурора на МНС Хан Карим Асад Ахмад и съдиите на МНС Томоко Акане, Росарио Салваторе Айтала и Серхио Херардо Угалде Годинес.

Подсъдимите се издирват. От гледна точка на международното право те са отговорни за това първо практическо въплъщение на жадуваната идея на МНС за превръщането му в надтериториална властова структура с право да издава заповед за арест на главата на всяка държава в света, независимо от участието на тази държава в Римския статут или решението на Съвета за сигурност на ООН.

Ясно е, че това е предварително планирано тестване на идеята по примера на Украйна, където Брюксел разбушува своята русофобия повече от десетилетие. Възторгът му в това отношение се превърна в индулгенция за МНС за грешки и всякаква критика, като се има предвид, че съществуващото международно право (Международно обичайно право) се основава на абсолютния имунитет на висшите длъжностни лица на държавата от наказателната и гражданската юрисдикция на всякакви национални съдилища.

Следващата стъпка - преди година МНС реши, че "има достатъчно основания да вярва" и издаде заповеди за арест на С. Шойгу и В. Герасимов за "удари по цивилни обекти, причиняващи прекомерни съпътстващи вреди на цивилното население и цивилни обекти, както и престъпления срещу човечеството под формата на нечовешки действия" в Украйна.

Разбира се, юрисдикцията на този съд не се простира до Русия, но Хага все пак не очаква изпълнението на своите решения. Главното в случая е да се „поддаква“ на Брюксел по същия начин както и МНС, който подчинява националните суверенитети на Европа.

И накрая, израелският пример. През декември 2019 г. прокурорът на МНС Фату Бенсуда обяви, че МНС ще разследва военни престъпления, извършени в Палестина: „нарушения на законите на войната“ от израелски войници и създаването на еврейски селища на Западния бряг. А на 20 май миналата година прокурорът на МНС поиска заповед за арест на Бенямин Нетаняху...

Няма съмнение, че списъкът на Тел Авив с престъпленията, извършени в Палестина, е безупречен, броят на загиналите в Газа от октомври 2023 г. надхвърля 55 000 души, но прави ли това статутът на МНС наднационален?

И как според вас трябваше да отговори Израел? Да добави и малко горчица към слуховете, които се разпространяват в европейската преса за сексуалния тормоз от страна на прокурора на МНС Карим Хан над негов колега от Малайзия?

„Изпържете“ тази новинарска пържола, докато започне да пуши и хване коричка, предоставяйки възможно най-много интимни подробности от престъплението, за да шокирате обществеността? Това е, което той направи. Телавивския Ynetnews се захвана да събира "месеци сексуално насилие" в своята "кошница".

Оказва се, че още през декември 2023 г., по време на среща в ООН в Ню Йорк, "асистентката на малайзийския юрист, жена на около 30 години, която често пътуваше с него, поиска да се срещне с него, за да го убеди да се успокои. Хан я покани в стаята си в Милениум Хилтън същата вечер... Хан инициира нежелан сексуален контакт, който след това продължи няколко месеца.

Жертвата се опита няколко пъти да напусне стаята, но той държеше я за ръка и накрая я дръпна към леглото, свали панталоните й и я принуди да прави секс. „Той винаги ме прегръща и ме отвежда в леглото“, твърди тя в показанията си…

В допълнение към инцидента в Ню Йорк, тя каза, че Хан я е насилвал или тормозил сексуално в Колумбия, Киншаса, Чад, Париж и Хага… През април 2024 г., докато са били в Каракас, Венецуела, както съобщава жертвата, Хан почукал на вратата на стаята й в 3 часа през нощта.Та се престорила на спяща.

На другия ден в Богота, Колумбия, тя го е избягвала, позовавайки се на заболяване, но се твърди, че Хан е влязъл в стаята й, легнал е до нея и е нападнал сексуално.„Не съм мръднала и на сантиметър“, каза тя пред изданието.

Разказах случая толкова подробно, защото специално създадената комисия към МНС, за разлика от Ynetnews, приключи вътрешното си разследване, без да повдигне обвинения. А „уважаваната юристка на около 30 години, която работеше пряко за Хан, отказа коментар“.

Дали това е отмъщението на Израел за това, че МНС се осмели да вдигне ръка или нещо друго срещу Нетаняху е абсолютно без значение. Но това, че именно тази мръсна история събори прокурора от стола, е безспорен факт.

В средата на май The New York Times съобщи, че „Международният наказателен съд потвърди, че неговият главен прокурор Карим Хан ще се оттегли в очакване на резултата от разследването на обвиненията срещу него“, въпреки че последователно отрича вината си, и цялата мръсна история беше раздухана, както пише The Guardian, въз основа на „съмнителен доклад на информатор, изтекъл в медиите, че уж Хан иска арест на Нетаняху, за да отклони вниманието от обвиненията в сексуален тормоз, които заплашваха да ускорят оставката му.

Сега обвиненията в сексуален тормоз срещу главния прокурор на Международния наказателен съд Карим Хан ще бъдат разгледани от Службата за вътрешен надзор на ООН, съобщава Асошиейтед прес. За тези, които не успяха да видят израелския щрих в тази комедия около Международния наказателен съд, в който държавите-членки избират „лица с високи морални качества, безпристрастност и почтеност, притежаващи квалификациите, изисквани в съответните им държави за назначаване на най-високите съдебни длъжности“, трима други адвокати от организацията с нестопанска цел „Адвокати на Обединеното кралство за Израел“ (UKLFI) подадоха жалба срещу Хан до Съвета по адвокатски стандарти (BSB) за направените „неверни“ изявления за израелските лидери и за подвеждане на съда.

Всичко е много добре написано. Но подписалите Римския статут изобщо не се притесняват, че техният МНС се е превърнал в марионетка в ръцете на другите.

Автор: Е. Пустовойтова