- Г-н- Драганов, какво се очаква в туризма през 2012 г.?
- Туризмът трябва да преодолее управленската и концептуална криза, която съществува в последните години. Надявам се това да стане чрез новия закон за туризма, който се очаква да бъде приет през тази година и да направи реформата в сектора. Под реформа разбирам да бъде дадена дефиниция на термина „туристическа атракция“, защото една голяма част от оперативните програми на Европейския съюз боравят с този термин. Туристическата атракция трябва да бъде призната за туристически обект и това да води до неговото развитие. Това е основата на бъдещото развитие на туризма. Очаквам да се направят организациите за маркетинг на дестинации, които да могат да започнат да представят различните възможности за туризъм в България, Европа и света.
Следващото важно нещо, което трябва да се направи, е тази несвойствена за държавата дейност, наречена „категоризация“ на местата за настаняване, на заведенията за хранене и развлечение, регистрацията на туроператорите и туристическите агенции, да се извършва от браншовите организации и да се контролира от тях. Все повече става актуален въпросът за създаването на достатъчно гаранции за българските туристи, които пътуват в чужбина чрез български туроператори. Става дума за гаранция, че те ще бъдат върнати обратно в случай на неплатежоспособност, или фалит на фирмата. Така могат да се избегнат ситуации, подобни на случая „Алма тур“. Той тежи и до ден-днешен, защото над 1400 души все още не са си получили застраховките. Законодателят или тези, които са вносителите на проекта за закон, не са предвидили създаването на достатъчно гаранции в това отношение.
В новия закон е предвиден текст, че всеки българин, който пътува с български туроператор, трябва да има достатъчна сума в себе си, за да може да се върне обратно, ако това се наложи, след което тя ще му бъде евентуално изплатена от застрахователя. Това обаче все още не е гаранция за сигурността на пътуванията на българите в чужбина. Нормативите в момента поставят равнопоставено всички фирми, които работят с вътрешен туризъм с тези, които работят с външен чартърен туризъм. Това не е справедливо и е финансово неправилно, защото излишно натоварва с допълнителни разходи българите, които пътуват в България, да се застраховат за нещо, което никога няма да се случи, или поне не би се случило в размерите и по начина, по който се случва тогава, когато има чартърен полет в чужбина.

- До какво трябва да доведе реформата в сектора?
- Като цяло реформата трябва да доведе до две основни неща - първото е създаването на повече работни места от туристическите атракции и от туристическата индустрия като цяло и на второ място е подобряването на местните икономики - увеличаване на приходите от туризъм чрез увеличаване на средната заетост на легловата база. В първото шестмесечие на миналата година ние сме имали средна заетост под 25 %, а тази година, по начина, по който тръгна, ние ще продължим да имаме изключително ниска средна заетост на легловата база. За първото шестмесечие на настоящата година се очакват същите резултати, което е катастрофа за които и да е инвеститори в туристическия сектор.

- Това ли се очертава като основен проблем ?
- Поради продължаващата криза в управлението на туристическите атракции - публична собственост, и невъзможността да се разкриват нови работни места чрез тях в туризма, България ще продължи и през тази година да се движи към последно място по показателя за средна заетост на легловата база. Средният приход от продадена стая ще продължи да бъде изключително нисък като коефициент, защото той се получава от умножението на средната заетост по средната цена. У нас средната цена пада поради свръхпредлагането на туристически продукти и поради липсата на регулации. Една от причините за падането на цените например в зимните курорти е, че се появиха много апарт-хотели, които работят, като отдават апартаменти под наем, а не отдават къщи за гости, дори не действат по системата на частните квартири, защото и законът не позволява това. По този начин се дава възможност на чуждестранни туроператори от близки държави да продават на изключително ниска цена нощувки в България. Това генерира естествен дъмпинг на цените на всички, които са регистрирани по българския закон като хотелиери, като къщи за гости и частни квартири. Всички са ощетени от законодателния вакуум, който продължава толкова много години.

- Какви механизми в развитието на отрасъла още трябва да се променят, за да се види „светлина в тунела“?
- След като през последните години бяха направени огромни инвестиции в строителството на хотели, съвсем нормално е да бъде обърнато по-голямо внимание на културните и природните забележителности и нематериално културно наследство. Това не може да стане, при положение че ние нямаме дефиниция на термина „туристическа атракция“- публична собственост, и нямаме регистър за тях. В същото време няма и управление на туристическите атракции, което включва освен мениджмънта, и маркетинга и рекламата. Това може да стане само чрез фирмите за маркетинг на дестинацията, които все още не са създадени в България. Има неща, които не засягат само закона за туризма. Браншът може да бъде подпомогнат и чрез създаването например на ваучерна система за нощувки на българските граждани в местата за подслон у нас. Съществуват такива ваучери за храна и много фирми ги раздават на своите работници и служители, които после те използват в търговските обекти. По този начин самото предприятие спестява данъци, защото ваучерът представлява подпомагане на работниците и върху него не се начисляват данъци по начина, по който те тежат върху заплатата на работника. Ваучерите не тежат на работодателите, а в същото време ще даде възможност на работниците да почиват ефективно. От трета страна това ще съдейства за увеличаване средната заетост на хотелската база навсякъде в страната.

- Как може да бъде реализирана подобна идея ?
- Това може да стане чрез наредба, издадена от министъра на финансите. Ако подобен нормативен акт бъде приет, това означава, че още това лято ние ще можем да разчитаме на поне още 2-3 % увеличаване на заетостта на леглата в българските курорти и по този начи нашите сънародници ще останат да почиват в България.

- Какви според вас са новите тенденции в туризма?
- Вече се предлагат хибридни модели, които съчетават в една почивка различни видове туризъм. Досегашната концепция, която беше изградена изцяло на опорите на летен, зимен, културен, селски, кулинарен и поклонически туризъм, вече се променя. Все повече се говори за хибридни продукти, при които имаме комбинация между всички тези видове туризъм, които влизат по време на ваканцията или пътуването на който и да е българин или чужденец на територията на страната. Така се съчетават отдихът и рекреацията, с кулинарията, поклоничеството и културата. В по-развитите туристически центрове има услуги, които се консумират от така наречените нови българи. Ние виждаме, че освен пълното компютърно обслужване още от масата, сервитьорът може да поръчва по менюто заявка от клиента, която моментално започва да се изпълнява в кухнята, с което се съкращава времето за сервиране. Вече можем да видим и баркодове, които са на масите, което позволява да бъде направен коментар на храната в ресторанта със „смартфон“ незабавно. Освен това може да бъде закупена бутилка вино на цената в магазина и тя да бъде консумирана на масата с минимално доплащане. Новите форми както по отношение на обслужването, така и по отношение на качеството на изработване на храните и увереността на клиента, че той плаща точните пари на точния човек и не плаща нещо, което е над това, което се дължи, тази сигурност именно води до повече туристи.

- Как според вас следва да се популяризират отличните т.нар. ЕДЕН-дестинации?
- Тук основният ключов въпрос е свързан с маркетинга и доброто управление на тези дестинации. То може да се постигне чрез доброто взаимодействие между туристическите информационни центрове, собствениците на атракции, на хотелиери, ресторантьори и транспортните фирми.

- Какво е състоянието на информационната и резервационната система за туризъм у нас?
- И в сега действащия закон от 2002 г. има цял раздел, където е записано, че държавата би трябвало да изгради информационна система в туризма, каквато не е изработена за последните десет години. Продажбите по интернет нараснаха много, търсачките, които предлагат хотелски резервации и самолетни билети и рент-а-кар, се развиха изключително много. В момента ние не можем да говорим за отсъствие на информация от гледна точка на прекия път и контакт, по които потребителят може да стигне до информацията. Проблемът, който имаме в България, и това е нашата концептуална и управленска криза, е, че ние не знаем кои са нашите туристически атракции, нямаме регистър за тях, не ги управляваме и фактически те не съществуват в информационното пространство. Проблемът в момента не е дали да има информационна и резервационна система, а кое да влезе в тази система.