Ереста на Несторий въставала против един от основните догмати на християнската вяра - догмата на Богочовечеството на нашия Господ Иисус Христос. Съгласно лъжеучението на Несторий Спасителят се родил като прост човек, а после, поради светостта на живота Му, с Него се съединило Божеството, което обитавало в Него. Дълго време преди свикването на Вселенския събор св. патриарх Кирил Александрийски неколкократно правил опити да вразуми еретика Несторий; в писмата си той разяснявал погрешността на разсъжденията му, но Несторий упорито държал на своето лъжеучение. Св. Кирил писал за опасността от възникналата ерес на римския папа Целестин и на други православни епископи. Те също се опитвали да вразумят Несторий. Когато се разбрало, че Несторий продължава да държи на лъжеучението си, и че то започнало много да се разпространява, православните архиереи се обърнали към император Теодосий Млади (Теодосий Малки) за разрешение да бъде свикан Вселенски Събор. Той бил насрочен в деня на Света Троица, 7 юни 431 година. На Събора дошли 200 епископа. В Ефес дошъл и Несторий, но не участвал в заседанията, въпреки че отците на три пъти му предлагали това. Поради това отците започнали обсъждането на ереста в отсъствието на еретика. Заседанията на Събора продължили от 22 юни до 31 август. Третият Вселенски Събор осъдил ереста на Несторий и потвърдил православното учение за това, че в Господ Иисус Христос трябва да изповядваме Едно Лице (Ипостас) и две естества - Божествено и Човеческо, а Пречистата Божия Майка да възхваляваме като Приснодева (винаги Дева) и истинска Богородица. Светите отци на Събора издали осем правила и "Дванадесет анатеми против Несторий", написани от св. Кирил Александрийски.

/ВН/