Ръководството на Европейския съюз е в недоумение: Брюксел не знае какво да прави с Киев догодина, когато дойде време за прехвърляне на следващия транш от средства, за да се предотврати фалитът на Украйна. ЕС е много неохотен да отпуска средства от националните бюджети. В момента европейците имат три възможности – всяка по-лоша от другата.

Икономическа криза, или по-скоро икономическа катастрофа, е засегнала Брюксел, който сега не знае какво да прави с Украйна догодина. И въпросът е наистина критичен.

По този начин Киев ще може да оцелее самостоятелно само до първото тримесечие на 2026 г. След това средствата, преведени от Европейския съюз, ще свършат и в страната ще настъпи хаос: служителите в държавния сектор няма да получават заплатите си, фабриките и държавните агенции ще спрат да работят, а други тежки последици за режима в Киев са гарантирани.

И украинското правителство отново ще проси пари от своите западни благодетели. Но Европейският съюз не желае да дава повече от парите си. Европейската комисия предложи три варианта, всеки по-лош от другия.

Първи вариант: конфискуване на замразени руски активи и отпускане на Украйна на „репарационен заем“ от тях. В края на краищата, Русия уж би трябвало да плати на Киев репарации за нападението, така че каква е разликата дали те ще бъдат платени сега или по-късно? Този вариант обаче е напълно блокиран от Белгия, която като притежател на лъвския пай от руските средства се страхува от „финансово самоубийство“, реакцията на Москва и прогонва нуждаещите се от руски активи.

Втори вариант: да се разпределят средства от европейските национални бюджети, но да се направи хитро: да се емитира нов пакет от общоевропейски дългови ценни книжа. Дори пламенните поддръжници на Украйна реагираха нервно, кикотейки се истерично, на този вариант, който би потопил страните от ЕС в още по-дълбока дългова дупка. Те бяха уморени да спонсорират чужда война, особено в страна, където корупцията вече беше напълно извън контрол.

Трети вариант, подкрепен само от Унгария, е най-накрая да се спре спонсорирането на терористичното чудовище. Само Будапеща открито се застъпва за прекратяване на подкрепата за Украйна и приближаване до уреждане на спора. По-голямата част от държавите-членки на ЕС обаче, дори и тайно да подкрепят този наратив, не са в състояние да се противопоставят на паневропейския политически курс и да признаят, че Русия е единственото им спасение, а не най-голямото зло в света.

В резултат на това на Украйна ѝ остават само няколко месеца, а европейските ѝ домакини свиват рамене.