- НА 9 ЯНУАРИ В БЪЛГАРИЯ:
1869 г.
В Париж е открита международна конференция по Критския въпрос. Дейците на Добродетелната дружина използват този форум, за да предадат на представителите на великите сили свой политически мемоар относно възможностите за решаване на българския въпрос. В него се предлага създаването със съдействието на европейската дипломация на дуалистично българо-турско царство, в рамките на което българите ще се ползват с автономен статут. Мемоарът на Добродетелната дружина е посрещнат критично от революционно настроената българска емиграция.
Добродетелната дружина или Българска добродетелна дружина, Комитет на “старите” е обществено-политическа организация на българската емиграция в Букурещ, изразяваща интересите на по-заможните кръгове в нея. През 1854 г. в Букурещ с насърчението на руското военно командване е създаден комитет, наречен Средоточно българско попечителство (Епитропия), което има за задача да събира и въоръжава български доброволци за участие във войната на страната на руската армия. През 1862 г. Попечителството се преименува в Българска добродетелна дружина. Най-изтъкнати нейни основатели и ръководни дейци са братята Евлоги и Христо Георгиеви, д-р Г. Атанасович, Ив. Бакалоглу и др. Добродетелната дружина разработва "Програма за политическите отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или на тяхното сърдечно отношение". В нея се предвижда създаването на една голяма славянска държава от сърби и българи, която да има общо правителство и Народно събрание. За княз на тази държава е посочен сръбският княз Михаил Обренович. За осъществяването на тази програма се оказва материална помощ за формиране на четите на П. Хитов и Филип Тотю. През есента на същата година Дружината подпомага и организирането на Втората българска легия в Белград. Добродетелната дружина престава формално да съществува след смъртта на Евлоги Георгиев през 1897 г.
1878 г.
В хода на Руско-турската освободителна война продължават сраженията при с. Шейново. Вейсел паша прегрупира силите си и се опитва да нанесе удар върху лявата колона на Южния отряд. Около 15 ч Вейсел паша решава да капитулира.
През 1877- 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).
Русия полага усилия за уреждане на Източната криза по дипломатически път. За целта е свикана Цариградската конференция 1876-1877 г. След нейния неуспех войната става неизбежна. На 3 (15) януари 1877 г. Русия сключва съглашение с Австро-Унгария, осигурявайки си нейния неутралитет, но на много висока цена - анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. През март Румъния се съгласява да пропусне свободно руските войски през нейна територия. На 11 (23) април Русия скъсва дипломатическите си отношения с Турция и на следващия ден - 12 (24) април, в Кишинев Александър II подписва манифест за обявяване на война на Турция. Убедени във военния неуспех на Русия, Англия и Германия изчакват развоя на събитията, а поради сключеното на 3 (15) януари споразумение с Русия Австро-Унгария е принудена да пази неутралитет. Румъния застава на страната на Русия и нейните войски започнали активни военни действия през август.
В началото на юни руската Дунавска армия (190 000 души) е съсредоточена на левия бряг на р. Дунав (срещу 186-хилядна турска армия). На Кавказкия фронт силите също са почти равни. През нощта на 15 (27) юни руските войски под командването на ген. М. И. Драгомиров форсирали р. Дунав при Зимнич. Свищов е първият освободен български град. За преминаване на Балкана е определен Предният отряд (в който влизало и Българското опълчение) на ген. Й. В. Гурко, а за обезпечаване на фланговете са определени Източният и Западният отряд. На 25 юни (7 юли) е превзет Търново, на 2 (14) юли Предният отряд преминава през Хаинкьойския проход (днес Проход на републиката) Балкана и се насочва към Стара Загора. В боевете на Шипка, наред с руските войници и офицери се сражават и българските опълченци. Предният отряд трябва да отстъпи пред многочисления враг. Турското командване прегрупира силите си, а в негова подкрепа от Северна Албания идва (с помощта на английски параходи, прехвърлена в Дедеагач, а оттам по жп линия Дедеагач - Одрин - Търново Сеймен (днес Симеоновград) армията на Сюлейман паша. След това русите преминават към отбрана. С това започва вторият период на войната.
Западният отряд превзема Никопол, но не успява да превземе Плевен, където от Видин идва 15-хилядният корпус на Осман паша. Двата щурма на Плевен се оказват неуспешни. На Кавказкия фронт след първоначалните успехи руските войски преминават към отбрана. Заради неправилно стратегическо разгръщане на войските и липсата на сведения за противника те загубват завладяното, с изключение на гр. Ардахан. Третият щурм на Плевен отново завършва с неуспех. Руското командване пристъпва към блокада на града, която завършва на 28 ноември (10 декември) с капитулацията на турския гарнизон. Осман паша заедно с цялата си армия (43 000 души) пада в плен. След това започва общото руско настъпление.
Започва третият период на войната и началото на военния разгром на Турция. При изключително трудни условия Западният отряд на ген. Гурко преминава Балкана и на 23 декември 1877 г. (4 януари 1878 г.) София е освободена. В същия ден започва настъпление и Южният отряд на ген. Ф. Ф. Радецки при Шейново. В плен попада 22-хилядната армия на Вейсел паша. На 3-5 (15-17) януари армията на Сюлейман паша е разбита при Филипопол (днес Пловдив), а на 8 (20) януари е завзет и Одрин.
На Кавказкия фронт руските войски също преминават в настъпление и на 1-3 (13-15) октомври турската войска е разбита при Аладжа. След това са превзети Карс и Ерзурум.
На Балканския фронт руските войски достигат до Сан Стефано (дн. Йешилкьой), на 15 км от Цариград. Враждебната политика на Англия и Австро-Унгария и навлизането на английска ескадра в Мраморно море кара руското правителство да се въздържи от нахлуване в Цариград. На 19 (31) януари в Одрин турското правителство е принудено да подпише предварителните руски условия, а на 19 февруари (3 март) е подписан Санстефанският мирен договор.
1892 г.
Българската армия минава от полкова към дивизионна организация.
Българската армия е създадена от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април 1878 г. и със заповед № 1 от 15 юли същата година на руския императорски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков. Първоначално се нарича Българска земска войска. От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се нарича Българска войска (или армия). Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на три военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София. През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в Княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност. С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени една пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. армията е реорганизирана в 12 полка. През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от Действаща – със срок на служба 10 години, от които 4 редовна, а останалите – в запас, и Резервна, със срок на служба 8 години. В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва две бригади. Всяка бригада включва два полка, а всеки полк – две дружини. Освен пехота всяка дивизия обхваща по един артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгънат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на Княжеството да достигат 318 570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генерален щаб.
1899 г.
В София излиза първи брой на вестник "Реформи", орган на Върховния македонски комитет.
Комитетът е организация на македоно-одринските дружества в България. Образуван е на 19 март 1895 г. в София под името Македонски комитет, с председател Трайко Китанчев. На първият си конгрес приема устав и програма. През декември същата година се преименува на Върховен македонски комитет, през 1901 г. на ВМОК. Бори се за политическа автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са: печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства.
1901 г.
Назначен е безпартиен служебен кабинет начело с генерал Рачо Петров. Той е военен и държавен деец, генерал от пехотата. Получава офицерско звание още през лятото на 1878 г., след което завършва и Военна академия в Русия (1883 г.). В Сръбско-българската война 1885 г. е началник-щаб на българската войска. Участва в потушаването на военните бунтове 1887 г. на офицерите русофили в Силистра и Русе. От юни до август същата година е военен министър в кабинета на д-р Константин Стоилов. През април 1894 г. отново заема същия пост, който запазва и в кабинета на народняците, дошли на власт след падането на първия Стамболовистки режим през май 1894 г. Недоволен от външнополитическия курс на правителството, през ноември 1896 г. си подава оставката. Назначен е за министър-председател през май 1903 г., когато оглавява и Министерството на външните работи и изповеданията. На тези постове остава до октомври 1906 г. По време на Междусъюзническата война 1913 г. е командващ 3-та армия. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. е назначен за военен губернатор на Македония. Рачо Петров е съден като един от виновниците за двете национални катастрофи (1913 г. и 1918 г.) и хвърлен в затвора. След излизането си от затвора се оттегля от политическия живот.
1905 г.
Завършва конгрес на Скопски революционен окръг при с. Княжево, Кратовско. Избран е окръжен комитет с председател Дамян Груев.
Дамян Груев е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден в с. Смилево, Битолско. Учи в родното си село, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и Висшето училище в Белград. През 1889 г. постъпва във Висшето педагогическо училище в София (днешен СУ "Св. Климент Охридски"), но през 1891 г. е изключен от него и става учител в родния си край. През лятото на 1893 г. се премества в Солун, където работи като коректор в българската печатница на К. Самарджиев. По негова инициатива на 23 октомври същата година се полагат основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на която става фактическият ръководител. Веднага след това разгръща активна дейност за изграждане на нейната мрежа в Щипско, Охридско, Битолско и други краища на Македония. За дейността му през 1898 г. турските власти го интернират в Битоля. През 1899–1900 г. е назначен от Екзархията за учител в българската гимназия в същия град, което му позволява да разгърне активна организационна дейност. През август 1900 г. отново е арестуван, а през пролетта на 1902 г. е заточен в крепостта Подрумкале, Мала Азия. Освободен през пролетта на 1903 г., незабавно се среща с Гоце Делчев и двамата полагат усилия за временно отлагане на насроченото от Солунския конгрес на ВМОРО през 1903 г. въстание в Македония. Понася тежко убийството на Гоце Делчев (април 1903 г.) и след неговата смърт поема изцяло върху себе си подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг (лятото на 1903 г.) е избран за член на Главния щаб на въстанието. По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в сражения с турските войски и търси съдействие от българското правителство за оказване на помощ на въстаниците. След неуспеха на въстанието не напуска Македония и продължава участието си във ВМОРО. Председателства Прилепския подвижен конгрес на Битолския революционен окръг (1904 г.) и полага големи грижи за възстановяване и укрепване на организационната мрежа. На Рилския конгрес на ВМОРО (1905 г.) отново е избран за член на ЦК на организацията. През лятото на 1906 г. се завръща в Македония и с малка чета обхожда различните й краища. През декември същата година попада на турска потеря край с. Русиново, Малешевско, и е убит.
1913 г.
Одобрена е нота, с която Великите сили настояват империята да приеме условията на съюзниците, изработени на Лондонската конференция.
Лондонската мирна конференция между Балканския съюз (предварителна конференция на 1 и 2 декември в Лондон) и Портата при посредничеството на Великите сили (паралелна конференция на техните посланици) се състои от 3 до 24 декември 1912 г. Османската империя предлага да даде автономия на Македония, но да не губи територии. Съюзниците искат всички османски владения на изток от линията Мидия-Родосто и о. Крит. На Коледа Портата прекъсва преговорите.
1921 г.
Цариградските българи подкрепят идеята за църковно-народен събор.
1949 г.
От 8 до 9 януари България участва в създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в Москва. Съобщението за образуването му е публикувано на 25 януари.
Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз (съкратено СИВ), учреден през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния, който подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. Доминиран е от СССР. Системно подчинява икономиката на политиката и интересите на Съветския съюз. Разпуснат е през 1991 г.
1966 г.
Подписана е спогодба за стокообмен и плащания с Чехословакия за периода 1966-1970 г.
1967 г.
Подписана е спогодба за оказване техническа помощ от СССР на България за разширяване на Кремиковския металургичен комбинат.
Изграждането на металургичния гигант "Кремиковци" започва на 5 ноември 1960 г. , като реализация на правителствената политика на България да се промени аграрната насоченост на икономиката на страната. Идеята е да се използват залежите в находището край кв. "Кремиковци", което е със съдържание на желязосъдържащи суровини в рудата от 30 до 37 %.
Предварителната подготовка на строителството стартира през 1956 г., когато е взето решение за възлагане на проектирането на организации от бившия Съветски съюз. Впоследствие и оборудването е почти изцяло доставено оттам. Проектът е реализиран като затворен непрекъснат цикъл за производство на стомана от добив на руда до краен продукт от горещ и студен прокат, тънколистни марки стомана, различни профили арматурно желязо и тръби.
През 1963 г. влизат в експлоатация първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическата централа и Ремонтно-механичензавод.
В следващите 10 - 15 години последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток: Стоманодобивен завод с електропещи и конвертори; Блуминг-слябинг, Стан "1700" - горещо валцуване, Стан "250" за катанка, Тръбопрокатен завод, Завод за студено валцуване, Цех за покаляване на ламарината, Цех за поцинковане и Цех за пластмасово покритие, Феросплавен завод. Успоредно с тях влизат в действие Газодобивно производство, Водоснабдително стопанство, пречиствателни станции.
През 1999 г. "Кремиковци" е приватизиран от "Дару металс" АД (сега "Финметалс холдинг" АД). В изпълнение на инвестиционната програма през 2002 г. след основна реконструкция и модернизация в действие е въведена Първа доменна пещ.
1989 г.
Държавният съвет приема Указ № 56 за стопанската дейност. Той въвежда фирмената организация като основна форма на предприемаческа дейност и съдейства за пазарно ориентиране на икономиката, за създаване на смесени фирми с българско и чуждестранно участие. Указ № 56 определя условията за съществуване и дейност на фирмите до 1996 г.
1992 г.
В Рим е подписан договор за приятелство и сътрудничество между България и Италия.
2002 г.
С помощта на бившия губернатор на щата Невада Боб Милър в София е проведена първата международна туристическа конференция "България - страна на мечтите", приветствана чрез видеопослание от бившия американски президент Бил Клинтън. Българският премиер Сакскобургготски заявява, че правителството ще изработи стратегия за туризма.
2007 г.:
Любен Корнезов получава от президента орден „Стара планина „ първа степен „за укрепване на държавността, за отстояване на демократичните ценности, за дейността му като изтъкнат юрист и научен работник и по повод неговата 60-годишнина.“
НА 9 ЯНУАРИ В СВЕТА:
1317 г.
Филип V Дълги е коронован за френски крал. От 1316 г. той е регент на кралството. Опирайки се на т. нар. Салическа правда, според която жените не могат да наследяват престола, става крал на Франция. Потушава бунта на едрите феодали 1317 г. и селското въстание 1320 г. През 1320 г. сключва мирен договор с Фландрия, като присъединява към кралския домен Лил, Дуе и Бетюн. Провежда редица административни реформи.
1399 г.
Войските на Тамерлан завземат Бейрут. Тамерлан или Тимур е емир от 1370 г. Син е на Тарагай бек. Произхожда от тюркизирано монголско племе. Създава огромна империя с център Самарканд, която обхваща Маверанахър (областта между реките Амударя и Сърдаря), Иран, Ирак, Хорезъм, Афганистан, Закавказието. Извършва над 20 големи военни похода. Империята му се опира на военна сила, терор и на монголските правно-религиозни закони и ислямския шериат. През 1402 г. разбива и пленява Баязид I при Анкара. Подготвя нападение срещу Китай, но умира. Превръща Самарканд в културен център на писатели, учени, художници и занаятчии.
1570 г.
По заповед на Иван Грозни започва избиване на населението на Новгород.
Иван IV Василевич (Грозни) е роден на 25 август 1530 г. в с. Коломенское. – Княз е на цяла Русия от 1533 г., първият руски цар от 1547 г. Син е на Василий III (1479-1533 г.). Активно се включва в държавната политика от времето на създаването на т. нар. Избрана рада (1549 г.), чийто фактически ръководител е А. Ф. Адашев. Стреми се да укрепи самодържавието и да централизира държавата. През 1549-1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните походи на Иван IV Грозни през 1547-1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. - Астраханското ханство. Под руска зависимост попадат сибирския хан Едигер (1555 г.) и Голямата Нагайска орда (1557 г.). След падането на Радата (1560 г.) еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но започва присъединяването на Сибир (1581 г.). Още по време на Ливонската война засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност, най-разпространени методи за борба с политическите противници стават заточението и смъртното наказание. През 1565 г. е въведена опричнината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г., самият Старицки е заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на "литовския крал". Засилва се крепостническият гнет. Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието. Оказва влияние върху съставянето на редица литературни паметници от средата на ХVI в., изиграва важна роля в организацията на книгопечатането. По негова инициатива е осъществено строителството на храма "Василий Блажени" в Москва. Умира на 18 март 1584 г. в Москва.
1599 г.
В Маселбург (Шотландия) е създадена най-старата от официално регистрираните масонски ложи.
1792 г.
В Яш е подписан мирен договор между Русия и Турция, по силата на който руската граница е изместена до р. Днестър. Договорът засилва политическото влияние на Петербург на Балканите, предоставят се и нови възможности за разширяване на стопанските контакти на Русия със земите на юг от р. Дунав. Цялото бивше Кримско ханство до р. Кубан на изток влиза окончателно в рамките на Руската империя под името Таврика. Турция се отказва от претенции към Грузия и обявява, че няма да предприема каквито и да било враждебни действия срещу грузинските земи. От своя страна в Кавказ Грузия признава сюзеренитета на Екатерина II. В замяна на това императрицата приема да напусне Дунавските княжества и фортовете по делтата на р. Дунав.
1927 г.
В кино, в Монреал, в резултат на паника предизвикана от взрив на кинокамера, загиват 78 души, от които 77 деца. След този случай за няколко години в Квебек било забранено на деца до 16 години да посещават киносалони.
1939 г.
Хитлер открива сградата на Райхстага, възстановена след пожара през 1933 г.
1943 г.
По време на Втората световна война прояпонският режим в Китай обявява война на Англия и САЩ.
Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. В навечерието на войната в Москва се водят преговори между Великобритания, Франция и СССР за сключване на военен пакт срещу Германия и нейните съюзници. Неясната и недостатъчно твърда и искрена позиция на съветската делегация проваля преговорите. На 23 август 1939 г. в Москва е сключен пактът за ненападение между Германия и СССР, наречен пакт Молотов - Рибентроп. На 26 август са оформени тайните клаузи на пакта. Двете тоталитарни държави си поделят Европа и се договарят за съвместни действия при постигане на интересите. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. Това е периодът на т.нар “Странна война” . На 17 септември СССР напада Полша от изток и за кратко време окупира останалата част от страната, като между Вермахта и Червената армия се установява демаркационна линия. В Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия. В края на септември и началото на октомври СССР заставя Естония, Латвия и Литва да подпишат договори за взаимопомощ, по силата на които през август 1940 г. Съветския съюз анексира трите независими държави. Финландия отказва да подпише такъв договор и след последвалата Съветско-финландска война загубва някои територии, но запазва независимостта си. През април и май 1940 г. Германия завладява Норвегия и Дания, окупира Белгия, Холандия и Люксембург и до 22 юни 1940 г. завзема Франция. На 10 юни 1940 г. във войната се намесва Италия. Италианските войски завладяват Британска Сомалия, Кения, Судан и в средата на септември нападат Египет. Настъплението на италианците срещу Албания и Гърция се оказва неуспешно и италианската армия е спряна. През периода януари - май 1941 г. британската армия успява да изгони италианците от Британска Сомалия, Кения, Судан, Етиопия, Италианска Сомалия и Еритрея. След като България се присъединява към държавите от Оста и става техен съюзник; германските войски преминават през страната и окупират Гърция и Югославия. На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдавия, Украйна и голяма част от европейската част на Русия. С цената на много жертви Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва водена през периода 30 септември 1941 – 20 април 1942 г. След неуспешното съветско контранастъпление при Харков през май 1942 г. германците стигат на изток до Волга и на юг до Кавказ. След японското нападение на американската база Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. във войната се намесват САЩ. Създава се военен съюз на държавите, борещи се против фашизма, оформен на 1 януари 1942 г. чрез Декларацията на 26 държави. След като разгромява главните сили на американския Тихоокеански флот, Япония окупира Тайланд, Хонг-Конг, Бирма, Малая, Сингапур, Филипините и по-голямата част от Индонезия. Японският флот завладява част от Нова Гвинея и голяма част от тихоокеанските острови. На 2 февруари 1943 г. завършва Сталинградската битка, която изменя хода на войната на Източния фронт. В края на юни 1942 г. при Ел Аламейн е разбита обединената италиано-германска армия, командвана от фелдмаршал Ервин Ромел. Тези 2 загуби на германците изменят коренно хода на Втората световна война. След 1943 г. силите на Оста започват да отстъпват. На 8 ноември 1942 г. в Северна Африка е стоварен десант на англо-американските войски. В края на март британските войски завладяват цяла Северна Африка. През юли 1943 г. съюзниците правят десант на остров Сицилия и от септември започват освобождаването на Италия. След Курската битка от юли – август 1943 г. Червената армия започва постепенно да изтласква германската армия от територията на СССР и през лятото са възстановени съветските граници. През август 1944 г. Червената армия окупира Румъния и спира на българо-румънската граница. На 6 септември 1944 г. съюзниците извършват десант в Северна Франция и откриват Втория фронт срещу Германия. През втората половина на 1944 г. и началото на 1945 г. съюзниците на Германия са извадени от войната и капитулират, както следва Румъния на 23 август 1944 г., България на 9 септември 1944 г., Финландия през септември 1944 г. и Унгария през декември 1944 г. След капитулацията на Германия на 6 и 8 август американската авиация извършва атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки. През август 1945 г. Червената армия разгромява японските войски в Манджурия, Корея и на остров Сахалин. На 2 септември 1945 г. Япония безусловно капитулира. От 17 юни до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на ръководителите на САЩ - Хари Труман, на СССР - Й. В. Сталин, и на Великобритания - Уинстън Чърчил. Конференцията приема решения за пълно разоръжаване на Германия, ликвидиране на нацизма и за следвоенното устройство на света.
1950 г.
Официално е открита сградата на ООН в Ню Йорк. ООН е международна организация на суверенни държави, създадена за поддържане и укрепване на международния мир и сигурност и за развитие на мирното сътрудничество между държавите. Приемник е на Обществото на народите. Уставът на ООН е подписан на 26 юни 1945 г. на конференцията в Сан Франциско от представителите на 50 държави. Влиза в сила на 24 октомври 1945 г. след ратифицирането му от 5-те Велики сили и мнозинството подписали го държави. Денят 24 октомври е обявен за международен ден на ООН. Седалището на организацията е в Ню Йорк. ООН има центрове във Виена и Женева. В ООН членуват 191 държави до 2002 г. България е член от 14 декември 1955 г.
1991 г.:
Армията на СССР атакува Вилнюс, за да прекрати обявяването на независимост вЛитва.
1992 г.:
Сърбите в Босна и Херцеговина обявяват своя република, като заявяват, че тя ще е част от СР Югославия.
2005 г.:
Подписано е Споразумението от Найваша, което гарантира автономията на Южен Судан и предвижда възможността за провеждане на референдум за пълната му независимост.
2005 г.:
Махмуд Абас , политик от най-голямата политическа партия Фатах. е избран е за президент на Палестинската автономия.
2011 г.:
Земетресение с магнитуд 6.6 е регистрирано близо до островната държава Вануату в южните части на Тихия океан. По данни на USGS то е последвано от серия допълнителни трусове с магнитуд над 5-та степен през целия ден.
2014 г.:
За първи път от 1912 г. Ниагарският водопад замръзва напълно
НА 9 ЯНУАРИ СА РОДЕНИ:
1878 г.
Джон Бродъс Уотсън - американски психолог, основоположник на бихейвиоризма. Професор е в университета “Джон Хопкинз” в Балтимор (1908-1920 г.). Разглежда психологията като една от естествените науки, ползваща се от обективните експериментални методи. Цялата психическа дейност на човека Уотсън разглежда като поведение, разбирано в съвкупността връзки “стимул - реакция”. Организмът е “самоорганизираща се машина”, а основна задача на психологията е да се изучат процесите “на научаването”. Мисленето за него е скрита моторна активност, представена като заместител на действията. Идеите и методите на Уотсън оказват голямо влияние върху развитието на психологията преди всичко в САЩ. Умира на 25 септември 1958 г. в Ню Йорк.
1882 г.
Павел Александрович Флоренски - руски философ-идеалист, учен с енциклопедични интереси: математик, физик, изкуствовед, филолог, историк и инженер. Произхожда от семейството на инженер. След завършването на Физико-математическия факултет на Московския университет постъпва в московската Духовна академия. Защитава магистърска дисертация “За духовната истина” и става свещеник (1911 г.). Редактира сп. “Богословски вестник” и води курс по история на философията в Духовната академия (1912-1917 г.). Чете курс по теория на перспективата във Висшето художествено-техническо училище (ВХУТЕМАС) (1920-1927 г.). След 1919 г. се насочва към физиката и техниката, прави редица открития и изобретения с голямо икономическо значение. Привлечен в научните изследвания по плана за електрификация на Русия ГОЕЛРО (1920 г.). Издава фундаменталния труд “Диелектрици и използването им” (1924 г.). От 1927 г. е редактор на “Техническа енциклопедия” и автор на множество статии. През 1933 г. е затворен от болшевиките в концлагер. Флоренски развива идеята за “всеединството” на живота и мисълта и е противник на рационалистичното и механично разбиране на света. Основна идея във философската му система е антиномичността на разума: съставен е от 2 борещи се начала - крайно и безкрайно, т. е. дискурсия и интуиция (съзерцание). Главното му произведение е “Стълб и утвърждаване на истината. Опит за православно оправдаване на бога” (1914 г.). В него прави опит да създаде “конкретна метафизика”, събрала целия световен опит. Това обяснява енциклопедичността на интересите му и на неговите изследвания, открития, творчески успехи в различни области на човешкото знание. Друго негово съчинения е “При изворите на мисълта. Черти на конкретната метафизика” (1922 г.), в което излага своето неоплатоническо разбиране за космологията. Изказва хипотезата за “двустранността” на физическото пространство и изпреварва много от идеите на кибернетиката. Разглежда космоса като арена за борба на 2 принципа - ентропия, всеобщо изравняване (хаос), и ектропия (логос). Вижда особените организиращи способности на логоса в културата, която се определя като органически свързана система от средства за осъществяване и разкриване на някаква безусловна ценност, която е предмет на вярата (религиозните убеждения на субекта). Умира в концлагер на 15 декември 1943 г.
1890 г.
Карел Чапек - чешки писател. Завършва Философския факултет на Пражкия университет (1915 г.). Публикува от 1907 г. Голяма част от ранните му разкази (1908-1913 г. , влезли в сборника “Градината на Краконош”, 1918 г., “Сияйни дълбини”, 1916 г.) са написани в съавторство с брат му Й. Чапек. Размислите му върху философските проблеми на епохата и стремежът да открие противоречията в света са отразени в сборника с разкази “Разпятие” (1917 г.) и “Музикални разкази” (1921 г.), които са близки до стила на експресионизма. Търсенията на Чапек съвпадат с влиянието, което оказват прагматизмът и релативизмът върху философските възгледи на писателя - представата за “множественост” на истините. Много от произведенията му, между които и лиричната комедия “Разбойник” (1920 г.), са изградени като съпоставка на няколко “правди”. Световна известност му носят социално-фантастичните произведения: драмите “R.U.R.” (1920 г.), “Средството на Макропулос” (1922 г.), романите “Фабрика за Абсолют” (1922 г.), “Каркатит” (1924 г.). В началото на 20-те години на ХХ в. издава пътните очерци “Писма от Италия” (1923 г.), “Писма от Англия” (1924 г.) и др. В края на 20-те и началото на 30-те години пише главно хумористични произведения от малките жанрове: сборник “Разкази от единия джоб”, “Разкази от другия джоб” (1929 г.), книгата “Апокрифи” (1932 г.). Философското преодоляване на релативизма в мисленето на Чапек намира отражение в трилогията “Гордубал” (1933 г.), “Метеор” (1934 г.), “Обикновен живот” (1934 г.). Връх в творчеството му е романът “Война със саламандрите” (1936 г.). С антифашистка и антивоенна насоченост са драмите “Бялата болест” (1937 г.), “Майка” (1938 г.) и др. Умира на 25 декември 1938 г. в Прага.
1913 г.
Ричард Милхаус Никсън - американски политик, XXXVII президент на САЩ (1969-1974 г. ), кандидат е от Републиканската партия. Завършва "Уайтър Колидж" (1934 г.). Служи във Военноморските сили на САЩ (V. S. Navy) от 1942 г. до 1945 г. От 1950 г. е в Сената на САЩ. От 1952 г. до 1960 г. е вицепрезидент на Д. Айзенхауер. През 1960 г. се включва в предизборната борба с президента Д. Ф. Кенеди и губи. Избран е за президент през 1969 г. По време на президентския му мандат Н. Армстронг стъпва на Луната (20 юли 1969 г.), водят се военни действия в Камбоджа и Виетнам, подписва се мирен договор с Виетнам (1973 г.). Сменен от вицепрезидента Дж. Р. Форд през август 1974 г. в резултат от аферата "Уотъргейт". Умира на 22 април 1994 г. в Ню Йорк.
1915 г.
Христо Ангелов Христов - български историк, академик (1974 г.). Завършва Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1940 г.), професор (1953 г.) по нова и най-нова история на България в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1963 г. е директор на Института по история към БАН. Съчинения: “Захари Стоянов. Обществена и политическа дейност” (1948 г.), “Революционната криза в България през 1918-1919 г.” (1957 г.), “Освобождението на България и политиката на западните държави (1876-1878 г.)” (1968 г.), множество публикации и др. Съавтор е на колективния труд “История на България” (т. 1-3, 1961-1964 г.). Умира на 4 февруари 1992 г. в София.
1920 г.
Стефан Николов Дичев - български писател белетрист и сценарист. Следва инженерство в Чехословакия, завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”(1943 г.). Главен редактор е на сп. "Космос" от 1962 г., директор е на издателство "Народна култура" (1968-1973 г.). Автор е на исторически романи и произведения за деца и юноши. Някои съчинения: "За свободата. Част I, част II" (1954 г., 1956 г.), "Рали" (1960 г.), "Пътят към София" (1962 г.), "Ескадронът" (1968 г.), "Крепости", роман (1974 г., 1978 г., 1990 г.), "Неуловимият", новели за юноши (1976 г.), "В лабиринта", роман (1977 г., 1984 г., 1988 г.), "За свободата" (исторически роман, кн. 1. "Раковски" (1980 г.); кн. 2 "Левски" (1987 г.)), "Рали", роман за юноши (1985 г.) и др. Умира на 28 януари 1996 г. в София.
1931 г.
Михаил Георгиев Тошков - български поет, критик и карикатурист. Следва в Художествената академия. От 1955 г. публикува стихове и карикатури. Сътрудничи на Българската телевизия и на периодичния печат със стихове, литературно-критически материали, статии из областта на фолклора, историята и журналистиката. Автор е на есеистична проза. Книги: “Ръждивата брадва” (1963 г.), “Спирала” (1967 г.), “Протуберанси” (1968 г.), “Въоръжени с надежда. Хроники за април 1876” (1976 г.), “Ламар. Разговори и беседи” (1977 г.) и др.
1941 г.
Васко Николов Жеков - български писател. Завършва българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (1972 г.). Работи като актьор в Кукления театър в Плевен (1960-1964 г.), на строежа на Кремиковци (1964-1965 г.), директор на заводския културен дом "В. Мавриков", редактор е във в. "Литературен фронт" (1972-1985 г.), завежда отдел "Белетристика" (1985-1987 г.), секретар е на СБП (от 1990 г.). Публикува за пръв път във в. "Пулс" (1969 г.). Негова проза се печата в литературния периодичен печат. Негови произведения са превеждани на руски, украински, немски и други езици. Съчинения: "Митница" (1974 г.), "Тревожни пари" (1978 г.), "Нощни телеграми" (1981 г.), "Пазачът на планетата" (1983 г.), "Смъртта на небето" (1986 г.), "Лед" (1988 г.).
1944 г.
Джими Пейдж - английски рокмузикант (китарист). Един от водещите китаристи в стила хард-рок. Натрупва богат опит като студиен музикант (1963-1965 г.), участва в записи на много групи и изпълнители ("Кинкс", "Роулинг Стоунс", Дж. Фейм, "Ху", Т. Джонс). През 1965 г. постъпва в "Ярдбърдс", където няколко месеца е солокитарист заедно с Дж. Бек, а след напускането му продължава да работи до разпадането на групата. Организира "Ню Ярдбърдс" (1968 г.), която няколко месеца по-късно приема името "Лед Зепелин" и се превръща в един от законодателите на стила хард-рок през 70-те години. В началото на 80-те години почти прекъсва музикалната си дейност. Участва в юбилейния концерт на Е. Клептън (1983 г.). През 1984 г. създава групата "Фърм" (едноименен албум). Записва съвместно с Р. Плант и Дж. Бек "Море от любов" (1985 г.). Албуми: солов "Death Wish II (музика към филм)" (1982 г.), "Outrider" (1988 г.), с Дейвид Ковърдейл: "Coverdale/Page" (1993 г.), с Робърт Плант: "No Quarter" (1994 г.), "Walking into Clarksdale" (1998 г.).
1948 г.
Явор Милушев - български театрален и филмов актьор. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” (1973 г.) и WIRRAL Metropolitan College Management & Marketing (1992 г.). Работи в Държавния театър в Пловдив (1973-1979 г.), в трупата на театър “Сълза и смях”, София (до 1993 г.). Специализира в Лондон (1980 г.). Член е на партията “Демократичен алианс”, депутат е в XXXIX НС (2001 г. ) от листата на НДСВ. Филмография: “Необходимият грешник”, “Пикник”, “Игрек-17”, “Копнеж по тихия път”, “Лебед”, “Децата на капитан Гранд”, “Дело ¹ 205” (реж. Киран Коларов).
1959 г.
Венцислав Мартинов - български актьор. Завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” и ЛГИТМИК “Николай Черкасов” - Ленинград. Изявява се в областта на шоубизнеса. Един от най-добрите актьори-имитатори. Автор е на сценарии и текстове за песни. Автор и водещ е на тв-предаване “Усмивките на Венци”, което излиза на видео- и аудиокасети. Занимава се с концертна дейност.
1970 г.
Бойко Василев - български журналист. Завършва СУ “Св. Климент Охридски”, специалност журналистика. Защитава докторска дисертация (2001 г.). Репортер е в "По света и у нас" (1992-1993 г.). Репортер е в тв предаването "Панорама" в БНТ (от септември 1993 г.), водещ (от 2001 г.). Автор е на репортажи, коментари и документални филми на международна, предимно балканска тематика (Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово, Македония). Награди за Телевизионно творчество от СБЖ (1997 г.), за ТВ-коментар от БНТ (1998 г.), за проблемна статия от Фондация "Свободна и демократична България" (1999 г.).
НА 9 ЯНУАРИ УМИРАТ:
1947 г.
Карл Манхайм Манхайм - германски социолог. Роден е на 27 март 1893 г. в Будапеща.Преподава във Франкфурктския университет (1930 г.). Емигрира във Великобритания през 1933 г., от 1945 е професор в Лондонския университет. Опитва се да създаде последователна социологична концепция, като заимства много идеи от К. Маркс, които интерпретира по нов начин. Отхвърляйки всякакъв обективен критерий за истинност в процеса на познание на обществените явления, Манхайм достига до позицията на исторически релативизъм. Според него всяка идеология представлява сама по себе си апология на съществуващия строй, възглед на класата, заинтересована да запази статуквото си, на която се противопоставя необективна и пристрастна утопия или възгледи на опозиционните слоеве от населението. Когато последните дойдат на власт, утопията им според Манхайм автоматично се превръща в идеология. В своята концепция той подменя класовото съзнание с партикуларните интереси на професионалните слоеве, поколения и т. н., сред които отделя особено място и значение на интелигенцията, тя стои встрани от класите и единствена е способна на безпристрастна оценка и познание на обществото. Именно с интелигенцията Манхайм свързва надеждите си за съхраняване на буржоазната демокрация в условията на т. нар. “масово общество”. Старият икономически либерализъм според него е изчерпал възможностите си, затова призовава към разширяване на държавната намеса в икономиката и други сфери на обществена дейност. Възгледите му оказват голямо влияние върху съвременната социология и служат за обосноваване на концепцията за “деидеологизация” на обществените науки.
1962 г.
Лев Василиевич Ошанин - руски учен антрополог, професор и ръководител е на катедра по антропология в Ташкентския университет. Роден е на 7 март 1884 г. в Ташкент. Основните му изследвания са насочени към антропологичния състав и етногенезиса на народите в Средна Азия. Определя на територията на Средна Азия 2 европеидни антропологични типа: задкаспийски и средноазиатски. Предлага и обосновава хипотезата за скитско-сарматския произход на туркмените.
1977 г.
Константин Фьодорович Исаев - руски драматург и сценарист. Роден е на 15 януари 1907 г. Учи в Политехническия институт в Одеса. В киното дебютира със сценария "Голямата игра" (1935 г.). Сред най-добрите му творби са: "Подвигът на разузнавача" (1947 г.), "Незавършена повест" (1955 г.), "Извънредно поръчение" (1965 г.), "Първият куриер" (1968 г.), "Неподсъден" (1969 г.), "Звезда на надеждата" (1979 г.), "Вечният зов" (тв, 1983 г.).
1981 г.
Лозан Стрелков (псевдоним на Лозан Иванов Богданов) - български писател, поет, драматург. Роден е на 7 юли 1912 г. в с. Скомля, обл. Монтана. Работи в редактор на в.“Заря” (1937-1941 г.). През 1941 г. е интерниран за противодържавна дейност в лагерите “Гонда вода”, “Кръсто поле” и в с. Тодоровци на р. Брегалница. Директор е на в. “Свобода” (1944 г.), редактор е във в. “Работническо дело” (1945-1946 г. ), кореспондент на в. “Работническо дело” в Париж (1946-1947 г.) и заместник главен редактор на в. “Литературен фронт” (1949-1962 г.). Член е на СБП. Литературната си дейност започва през 1928 г. като кореспондент на в. “Ехо”. След 9 септември 1944 г. се изявява като драматург. Автор е на сборник с литературни статии “Златният запас” и на сценария на филма “Тринадесет дни” (1964 г.). Издава поемата “Бент” (1937 г.) и стихосбирката “Тревога” (1940 г.). Драмите му са идеологизирани, в канона на социалния реализъм - “Разузнаване” (1950 г.), “Часът на щастието” (1953 г.), “Незабравими дни” (1959 г.), “Среща” (1962 г.), “Няма сто истини”, “Човекът от досието” (1967 г.), “Драми. С предговор от Л. Тенев” (1972 г.), “Ония двамата. Комедия” (1977 г.) и др.
За първи път от 1912 г. Ниагарският водопад замръзва напълно
Земетресение с магнитуд 6.6 е регистрирано близо до островната държава Вануату в южните части на Тихия океан. По данни на USGS то е последвано от серия допълнителни трусове с магнитуд над 5-та степен през целия ден.
Любен Корнезов получава от президента орден „Стара планина „ първа степен „за укрепване на държавността, за отстояване на демократичните ценности, за дейността му като изтъкнат юрист и научен работник и по повод неговата 60-годишнина.“
Махмуд Абас , политик от най-голямата политическа партия Фатах. е избран е за президент на Палестинската автономия.
Подписано е Споразумението от Найваша, което гарантира автономията на Южен Судан и предвижда възможността за провеждане на референдум за пълната му независимост.
Майкъл Джексън получава наградата „Артист на Века” на церемонията по връчване на американските музикални награди.
В Германия е открадната цигулка “Гварнери” на стойност 485,4 млн. долара.Сърбите в Босна и Херцеговина обявяват своя република, като заявяват, че тя ще е част от СР Югославия.
Армията на СССР атакува Вилнюс, за да прекрати обявяването на независимост вЛитва.
Държавният съвет приема Указ № 56 за стопанската дейност. Той въвежда фирмената организация като основна форма на предприемаческа дейност и съдейства за пазарно ориентиране на икономиката, за създаване на смесени фирми с българско и чуждестранно участие. Указ № 56 определя условията за съществуване и дейност на фирмите до 1996 г.
Приключва първият полет на самолета АН – 124 “Руслан”.Умира Лозан Стрелков (псевдоним на Лозан Иванов Богданов) - български писател, поет, драматург. Роден е на 7 юли 1912 г. в с. Скомля, обл. Монтана. Работи като редактор на в.“Заря” (1937-1941 г.). През 1941 г. е интерниран за противодържавна дейност в лагерите “Гонда вода”, “Кръсто поле” и в с. Тодоровци на р. Брегалница. Директор е на в. “Свобода” (1944 г.), редактор е във в. “Работническо дело” (1945-1946 г. ), кореспондент на в. “Работническо дело” в Париж (1946-1947 г.) и заместник главен редактор на в. “Литературен фронт” (1949-1962 г.). Член е на СБП. Литературната си дейност започва през 1928 г. като кореспондент на в. “Ехо”. След 9 септември 1944 г. се изявява като драматург. Автор е на сборник с литературни статии “Златният запас” и на сценария на филма “Тринадесет дни” (1964 г.). Издава поемата “Бент” (1937 г.) и стихосбирката “Тревога” (1940 г.). Драмите му са идеологизирани, в канона на социалния реализъм - “Разузнаване” (1950 г.), “Часът на щастието” (1953 г.), “Незабравими дни” (1959 г.), “Среща” (1962 г.), “Няма сто истини”, “Човекът от досието” (1967 г.), “Драми. С предговор от Л. Тенев” (1972 г.), “Ония двамата. Комедия” (1977 г.) и др.
Умира руският драматург и сценарист Константин Фьодорович Исаев (1907 - 1977). Роден е на 15 януари 1907 г. Учи в Политехническия институт в Одеса. В киното дебютира със сценария "Голямата игра" (1935). Сред най-добрите му творби са: "Подвигът на разузнавача" (1947), "Незавършена повест" (1955), "Извънредно поръчение" (1965), "Първият куриер" (1968), "Неподсъден" (1969), "Звезда на надеждата" (1979), "Вечният зов" (тв, 1983).
В Англия се провежда първият изпитателен полет на свръхзвуковия пътнически самолет “Конкорд”. "Конкорд" и "ТУ-144" са единствените до момента свръхзвукови самолети, извършвали пътнически полети. Трансатлантическият полет е с продължителност около 3 часа и половина. "Конкорд" е използван от авиокомпаниите British Airways и Air France от 21 януари 1976 г. до 24 октомври 2003 г., като последният "прощален" полет е на 26 ноември 2003 г. На 10 април 2003 г. British Airways и Air France едновременно обявяват, че ще прекратят полетите на "Конкорд" по-късно през годината. Те посочват нерентабилност на "Конкорд" поради по-ниския брой пътници след катастрофата от 2000 г., намаляването на пътниците след атаките на Световния търговски център през 2001 г., както и повишените цени за поддръжка. Най-забележителното преживяване с "Конкорд" е, че това е единствения самолет, изпреварил залеза. По време на някои полети рано вечерта от Париж или Лондон до САЩ, е било възможно самолетът да излети по тъмно и да настигне слънцето (от кабината се е виждало как слънцето изгрява от запад).
Подписана е спогодба за оказване техническа помощ от СССР на България за разширяване на Кремиковския металургичен комбинат. Изграждането на металургичния гигант "Кремиковци" започва на 5 ноември 1960 г. , като реализация на правителствената политика на България да се промени аграрната насоченост на икономиката на страната. Идеята е да се използват залежите в находището край кв. "Кремиковци", което е със съдържание на желязосъдържащи суровини в рудата от 30 до 37 %.
Предварителната подготовка на строителството стартира през 1956 г., когато е взето решение за възлагане на проектирането на организации от бившия Съветски съюз. Впоследствие и оборудването е почти изцяло доставено оттам. Проектът е реализиран като затворен непрекъснат цикъл за производство на стомана от добив на руда до краен продукт от горещ и студен прокат, тънколистни марки стомана, различни профили арматурно желязо и тръби.
През 1963 г. влизат в експлоатация първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическата централа и Ремонтно-механичензавод.
В следващите 10 - 15 години последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток: Стоманодобивен завод с електропещи и конвертори; Блуминг-слябинг, Стан "1700" - горещо валцуване, Стан "250" за катанка, Тръбопрокатен завод, Завод за студено валцуване, Цех за покаляване на ламарината, Цех за поцинковане и Цех за пластмасово покритие, Феросплавен завод. Успоредно с тях влизат в действие Газодобивно производство, Водоснабдително стопанство, пречиствателни станции.
През 1999 г. "Кремиковци" е приватизиран от "Дару металс" АД (сега "Финметалс холдинг" АД). В изпълнение на инвестиционната програма през 2002 г. след основна реконструкция и модернизация в действие е въведена Първа доменна пещ.
Анти-американска демонстрация блокира Панамския канал.
САЩ провежда ядрен опит в щата Невада.
Британският министър-председател Антъни Идън подава оставка. Това става след масови протести, породени от провала на агресията срещу Египет. Идън е един от нейните инициатори.
В Юкон (Канада) е измерена най-ниската температура в страната – минус 63 градуса.Юкон територия в е северната част на Канада взела своето име от река Юкон която преминава през нея. По-голямата част от нея протича през Аляска, а останалата част — през канадската територия Юкон. На езика гуичин "юкон" означава "голяма река". Юкон е най-голямата река в Аляска и в територията Юкон и едно от най-използваните средства за транспорт по време на Клондайкската златна треска (1898-1899 г.).
Официално е открита сградата на ООН в Ню Йорк. ООН е международна организация на суверенни държави, създадена за поддържане и укрепване на международния мир и сигурност и за развитие на мирното сътрудничество между държавите. Приемник е на Обществото на народите. Уставът на ООН е подписан на 26 юни 1945 г. на конференцията в Сан Франциско от представителите на 50 държави. Влиза в сила на 24 октомври 1945 г. след ратифицирането му от 5-те Велики сили и мнозинството подписали го държави. Денят 24 октомври е обявен за международен ден на ООН. Седалището на организацията е в Ню Йорк. ООН има центрове във Виена и Женева. В ООН членуват 191 държави до 2002 г. България е член от 14 декември 1955 г.
Умира германският социолог Карл Манхайм (1893 - 1947). Роден е на 27 март 1893 г. в Будапеща. Преподава във Франкфуртския университет. Емигрира във Великобритания през 1933 г., от 1945 е професор в Лондонския университет. Опитва се да създаде последователна социологична концепция, като заимства много идеи от Карл Маркс, които интерпретира по нов начин. Отхвърляйки всякакъв обективен критерий за истинност в процеса на познание на обществените явления, Манхайм достига до позицията на исторически релативизъм. Според него всяка идеология представлява сама по себе си апология на съществуващия строй, възглед на класата, заинтересована да запази статуквото си, на която се противопоставя необективна и пристрастна утопия или възгледи на опозиционните слоеве от населението. Когато последните дойдат на власт, утопията им според Манхайм автоматично се превръща в идеология. В своята концепция той подменя класовото съзнание с партикуларните интереси на професионалните слоеве, поколения и т. н., сред които отделя особено място и значение на интелигенцията, тя стои встрани от класите и единствена е способна на безпристрастна оценка и познание на обществото. Именно с интелигенцията Манхайм свързва надеждите си за съхраняване на буржоазната демокрация в условията на т. нар. “масово общество”. Старият икономически либерализъм според него е изчерпал възможностите си, затова призовава към разширяване на държавната намеса в икономиката и други сфери на обществена дейност. Възгледите му оказват голямо влияние върху съвременната социология и служат за обосноваване на концепцията за “деидеологизация” на обществените науки.
Роден е английският китарист Джими Пейдж. Един от водещите китаристи в стила хард-рок. Натрупва богат опит като студиен музикант, участва в записи на много групи и изпълнители ("Кинкс", "Роулинг Стоунс", Дж. Фейм, "Ху", Т. Джонс). През 1965 г. постъпва в "Ярдбърдс", където няколко месеца е солокитарист заедно с Дж. Бек, а след напускането му продължава да работи до разпадането на групата. Организира "Ню Ярдбърдс" (1968), която няколко месеца по-късно приема името "Лед Зепелин" и се превръща в един от законодателите на стила хард-рок през `70-те години. В началото на `80-те години почти прекъсва музикалната си дейност. Участва в юбилейния концерт на Е. Клептън (1983). През 1984 г. създава групата "Фърм" (едноименен албум). Записва съвместно с Р. Плант и Дж. Бек "Море от любов" (1985). Албуми: солов "Death Wish II (музика към филм)" (1982), "Outrider" (1988), с Дейвид Ковърдейл: "Coverdale/Page" (1993), с Робърт Плант: "No Quarter" (1994), "Walking into Clarksdale" (1998).
По време на Втората световна война прояпонският режим в Китай обявява война на Англия и САЩ.
В хода на погрома в Букурещ (Румъния) загиват около 6 хиляди евреи.
Адолф Хитлер открива сградата на Райхстага, възстановена след пожара през 1933 г.
Италия забранява смесените бракове в своите африкански колонии.В Тетово са убити Лазар Бунев, брат на Мара Бунева, и нейният братовчед Борис Андрейчин, адвокат. Ден по-рано в Скопие Мара Бунева застрелва с три куршума юрисконсулта на сръбската полиция в Скопска област Велимир Прелич на брега на Вардар. Целта на атентата е да привлече вниманието на световната общественост към македонския въпрос и безправното положение на българите, изложени на жестокия терор от сръбските власти.
В киносалон в Монреал (Канада) вследствие на паниката, която възниква от взрив на кинокамера, умират 78 души, от които 77 деца. Десетки години след този инцидент в Квебек е забранено на деца под 16 години да посвещават кинотеатри.Роден е писателят Стефан Дичев (1920 - 1996). Следва инженерство в Чехословакия, завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Главен редактор е на сп. "Космос" от 1962 г., директор е на издателство "Народна култура" (1968 - 1973). Автор е на исторически романи и произведения за деца и юноши. Съчинения: "За свободата. Част I, част II" (1954, 1956), "Рали" (1960), "Пътят към София" (1962), "Ескадронът" (1968), "Крепости", роман (1974, 1978, 1990), "Неуловимият", новели за юноши (1976), "В лабиринта", роман (1977, 1984, 1988), "За свободата" (исторически роман, кн. 1. "Раковски" (1980); кн. 2 "Левски" (1987) и др. Умира на 28 януари 1996 г. в София.
Преследвайки разбитата сръбска армия, българските войски овладяват гр. Берат (Албания).Роден е историкът академик Христо Христов (1915 - 1992). Завършва Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, професор по нова и най-нова история на България в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1963 г. е директор на Института по история към БАН. Съчинения: “Захари Стоянов. Обществена и политическа дейност” (1948), “Революционната криза в България през 1918 - 1919 г.” (1957), “Освобождението на България и политиката на западните държави (1876 - 1878 г.)” (1968), множество публикации и др. Съавтор е на колективния труд “История на България” (т. 1-3, 1961-1964 г.). Умира на 4 февруари 1992 г. в София.
Роден е американският президент Ричард Никсън (1913 - 1994). Кандидат е от Републиканската партия. Завършва "Уайтър Колидж". Служи във Военноморските сили на САЩ (V. S. Navy) от 1942 г. до 1945 г. От 1950 г. е в Сената на САЩ. От 1952 г. до 1960 г. е вицепрезидент на Дуайт Айзенхауер. През 1960 г. се включва в предизборната борба с президента Джон Ф. Кенеди и губи. Избран е за президент през 1969 г. По време на президентския му мандат Нийл Армстронг стъпва на Луната (20 юли 1969 г.), водят се военни действия в Камбоджа и Виетнам, подписан е мирен договор с Виетнам (1973). Сменен от вицепрезидента Джералд Р. Форд през август 1974 г., в резултат от аферата "Уотъргейт". Умира на 22 април 1994 г. в Ню Йорк.
Одобрена е нота, с която Великите сили настояват Османската империя да приеме условията на съюзниците, изработени на Лондонската конференция. Лондонската мирна конференция между Балканския съюз (предварителна конференция на 1 и 2 декември в Лондон) и Портата при посредничеството на Великите сили (паралелна конференция на техните посланици), се провежда от 3 до 24 декември 1912 г. Османската империя предлага да даде автономия на Македония, но да не губи територии. Съюзниците искат всички османски владения на изток от линията Мидия-Родосто и о. Крит. На Коледа Портата прекъсва преговорите.