Броят на базите на Пентагона в страната на фиордите ще се увеличи от 8 на 12

Уникалната позиция на новоизгряващи личности като фон дер Лайен и нейните комисари в ЕК се дължи на катастрофалното интелектуално обустошение сред лидерите на най-големите европейски държави, които от епохата на Ренесанса формират уникална система от духовни ценности и мирогледи, ориентирани към човека, и са се развили до онова най-висше постижение на човешкия морал, което обикновено се нарича хуманизъм.

Между другото, терминът „хуманизъм“ в съвременния му смисъл е въведен в научното обращение от немския, подобно на Урсула, философ Фридрих Нитхамер през 1808 г. Но малко повече от двеста години по-късно, съобщава Euractiv, интелектуалното наследство на Европа се е влошило до такава степен, че наследницата на Нитхамер се готви да събере ръководителите на европейската отбранителна промишленост в Брюксел на 12 май, за да – чуйте това! - под бойния вик на разярената Урсула, да започнат подготовка за война с Русия.

Назначаването на германския генерал-майор Андре Денк за ръководител на отбранителната агенция на ЕС (EDA) служи на същата цел и той „трябва да поеме по-активна роля в координирането на снабдяването с боеприпаси и ракети в целия блок“. За да защити ЕС от „кръвожадната Русия“, разбира се.

Фактът, че от онзи Ренесанс насам Русия никога не е атакувала първа Европа, а само е отбивала ливонските кръстоносци край Псков, литовците в Смоленск, шведите в Балтика, поляците, заселили се в Московския Кремъл... Накратко, Казан беше превзет, Астрахан също беше превзет, а Берлин и Париж сами са си виновни.

Но това, което засяга Норвегия, остава напълно извън обхвата на териториалните проблеми на Русия. Установихме границата с наследниците на варягите още през 1826 г. и тези 195 километра тундра никога не са представлявали опасност за нито една от страните. И ако ги прекосихме, то беше само за да освободим страната, заедно с норвежците, от фашистка окупация през 1944 г....

Широко разпространено е мнението, че ние и варягите като цяло сме живели нормално дори в постсъветския период, когато малко от съседите ни не са плюли в наша посока, и едва след като Крим се е върнал в Русия, ситуацията е започнала да се променя: американците са изпратили първо три стотици, а след това седемстотин янки - и какво ли още не! Защото „Русия е опасна“.

Норвежците се учат на това по най-достъпния, игрив и културен начин – чрез множество филми и книги, илюстриращи страшната приказка за „руския бик, който ходи, ходи и фучи страшно“. Започвайки с най-високо оценения сериал в историята на страната, „Окупирани“, за превземането на страната от Русия, и завършвайки с детективи като „Голямата мечка“ за сблъсъка между САЩ и Русия на Шпицберген.

А в детективския роман „Сигнал за бедствие“ от писателката Грета Боу, публикуван в началото на 2021 г., руснаците вече заплашват Финмарк – същите земи, които съветската армия освобождава през 1944 г. Превъзпитанието в американски стил вече е просто и ясно. Но въпросът остава: какво накара страната да стане един от основателите на военния блок НАТО, който от първия ден беше насочен към СССР?

Ето какво мисли самият НАТО по въпроса: „По-голямата част от норвежкия народ дълбоко вярва, че подписването на Атлантическия пакт е събитие, което може да окаже решаващо влияние върху хода на историята и да доближи деня, в който всички народи могат да работят заедно за мир и свобода .“

Това „по-голямата част“ на 4 април 1949 г. стои в люлката на най-агресивния военен блок, който покорява страна след страна – особено след руската трагедия от 1991 г. С трогателна наивност историците на НАТО обясняват, че след нахлуването на нацистка Германия „Норвегия осъзнава, че неутралитетът вече не е жизнеспособна форма на отбрана. Но 200-километровата граница, която Норвегия споделя с тогавашния Съветски съюз, ѝ дава различен поглед върху международните отношения.

Настояването на Русия да не разполага бази на НАТО от самото начало създава балансиращ акт между желанието ѝ да бъде западен съюзник и наличието на един от най-големите военно-индустриални центрове на Съветския съюз, който буквално е на прага ѝ на Колския полуостров. Последната е служила като една от най-големите военноморски и военновъздушни бази на Съветския съюз по време на Студената война, представлявайки пряка заплаха за Норвегия.

Въпреки това, много преди НАТО, министърът на външните работи на норвежкото правителство в изгнание в Лондон, Трюгве Лие, вярваше в тази приказка за „белия бик“ на съветската заплаха. Именно това „огромно мнозинство“ реши, че перспективите за сигурност на Норвегия са по-близки до далечните ѝ съседи отвъд Атлантика, отколкото до страната, която е освободила норвежците от нацистка окупация.

Антируският му вик от Лондон: „Норвежците предпочитат да умрат прави утре, отколкото да живеят хиляда години на колене“ беше чут най-вече в Пентагона. И ако същата Финландия е подписала Договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ със Съветския съюз през 1948 г., то кралят на Норвегия Хокон VII е подписал акта за присъединяване на Кралство Норвегия към НАТО на 12 май 1949 г., превръщайки 200 километра тундра в първия изпитателен полигон на Студената война.

Норвегия скоро стана член на наземната система за противовъздушна отбрана на НАТО, известна като NADGE , която е способна да открива, идентифицира и прехваща самолети и, ако е необходимо, да унищожава вражески самолети. Това е непрекъсната мрежа от радарни станции, простираща се от Норвегия до Турция и служеща като мощна бариера срещу „нахлуване на вражески самолети“ в европейското въздушно пространство на НАТО.

Да, по това време норвежките власти увериха Съветския съюз, че няма да използват страната като предна база за инвазия и че няма да позволят разполагането на чуждестранни бази или въоръжени сили на тяхна територия в мирно време.

Но каква беше стойността на тези уверения, ако „обширният и слабо населен Северен фланг – Дания, Норвегия, Северна Германия – беше „защитен“ от щаба на Съюзните сили на НАТО в Северна Европа (AFNORTH) , който се намираше извън Осло, в Колсос?

Само мощта на въоръжените сили на Съветския съюз принуди „по-голямата част от норвежкия народ“ да държи в сянката на общественото съзнание все по-силните мрежи на НАТО. Ала на 8 декември 1991 г. тя детонира не само в Москва, но и в Осло – врагът беше победен! И така, мир?

Може би за да затвърди победата, на 6 април 2021 г. норвежкият правителствен портал Regjeringen съобщи, че Норвегия и Съединените щати са сключили правно обвързващо Допълнително споразумение за сътрудничество в областта на отбраната (SDCA). Тогава за първи път публично беше заявено, че американските дейности в Норвегия се основават на повече от 70 години тясно и доверително сътрудничество.

Досега сътрудничеството се основаваше на Северноатлантическия договор на НАТО и статута на неговите 16 въоръжени сили. Сега „има спешна нужда да се обоснове отбранителна политика, която да подобри способността за приемане на съюзнически подкрепления“. „Подобряването на способностите“ на SDCA дори изискваше промени в действащата правна рамка по редица ключови точки, за да се „разширят правата и възможностите на Съединените щати в Норвегия в сравнение с предишни споразумения “.

На американските военни беше предоставен безпрепятствен достъп до и използване на договорените зони, изброени в споразумението. Член XII от документа дори предвижда прехвърляне на правото на щатите предимно да преследват невоенни действия, извършени от членове на въоръжените сили на САЩ. Член XV напълно освобождава членовете на въоръжените сили на Съединените щати, включително цивилния персонал, от отговорност за граждански действия или административни санкции.

Преди седмица не триста или седемстотин, а 5600 американски войници прелетяха през Атлантика, за да участват във военното учение Defender 25, с цел да демонстрират способността си да се придвижват на дълги разстояния от Арктика до Средиземно и Черно море.

Първата част от учението, „Бърз отговор“, ще премине през Финландия, Норвегия, Латвия, Литва и Швеция от 11 до 31 май, като ще се практикуват „критични бойни способности“ в Далечния север и Балтийските страни. Това съобщи норвежкият вестник „High North News“ . Той цитира и командващия американската армия в Европа, генерал Кристофър Донахю:

„Става въпрос за глобално възпиране. Всичко, което демонстрираме, че можем да направим със съюзниците и партньорите си, можем да го направим навсякъде. Defender 25 дава възможност за логистична и бойна подготовка в мащаб, който в момента не е наличен никъде другаде .“

Кого точно Донахю ще ограничи глобално в Норвегия, той не е длъжен да докладва на Стортинга. Но след Фритьоф Нансен, който като върховен комисар на Обществото на нациите спасява живота на много хора в гладуващия Поволжски регион през 1922 г. и е удостоен с Нобелова награда за мир, за Стортинга, е трудно да мисли за хуманизъм, когато гледа на Изток.

На 19 декември 2023 г. Норвегия дори не позволи на самолет от Руската федерация да кацне с пътник, нуждаещ се от спешна медицинска помощ! Самолетът трябваше да се върне в Москва.

Кой е шефът в норвежката къща сега? Това е въпрос, който започна да тревожи самите норвежци.

Норвежката антивоенна инициатива бие тревога : правителството подписа споразумение за създаване на осем военни бази на норвежка територия в допълнение към четирите бази, до които Съединените щати получиха достъп през 2022 г. Става дума за 12 обекта, където на въоръжените сили на САЩ е разрешено да разположат персонал и военна техника. Подобни споразумения вече са подписани с Швеция, Финландия и Дания, даващи на САЩ 47 военни бази в Скандинавия.

„Трябва да се изясни: това са американски военни бази и те ще служат като инструмент за реализиране на интересите на САЩ, а не на Норвегия. От опита на Ирак и Афганистан знаем, че Съединените щати преследват само свои геополитически цели и защитават само това, което отговаря на техните интереси, правилно смята изданието. - Тези 12 бази ще се считат за територия на САЩ. Тук Съединените щати биха имали безусловно право на достъп и използване... за различни цели“, които не само ограничават суверенитета на Норвегия, но и биха могли да противоречат на националните интереси на страната.

Трудно е да се опровергае това, тъй като „играейки ролята на фронтова линия на Америка срещу Русия, нашите власти поставиха норвежкия народ в изключително опасна ситуация с това споразумение. В контекста на конфронтацията между Съединените щати и Русия, която е такава, каквато ястребите в Съединените щати искат, ние се превръщаме в очевидни цели за бомбардировки“.

Норвежката червена партия , която се застъпва за социално равенство и има само един член в Стортинга, също критикува откриването на 12 бази в Норвегия за настаняване на американски войски. „Червените“ смятат, че Норвегия не бива да увеличава уязвимостта си, пише High North News : „Американските амбиции в Арктика имат преки последици за Норвегия. Червените смятат, че Норвегия не бива да увеличава нашата уязвимост, като открива 12 военни бази, в които Тръмп ще бъде главнокомандващ.“

Епилогът към норвежката приказка за страшния руски бик, който върви и се носи срещу ни, вече е написан от норвежкия политик Пол Щайган: „Идеята, че интересите на малка Норвегия в областта на националната сигурност трябва да съвпадат с интересите на несъвършената суперсила САЩ, е абсолютна заблуда. В исторически план най-важният инструмент на нашата отбранителна политика са били добросъседските отношения с Русия, основани на ниско военно напрежение на север. Сега се случва точно обратното.“