Разговор с Йохан Бертлинг, басист на шведското авангардно пауър джаз трио Fire!, преди първия им концерт в България
Fire! (триото на Матс Густафсон – саксофони и флейти, Йохан Бертлинг – електрически бас, и Андреас Верлийн – барабани) се появи за първи път на предела между предишното и по-предишното десетилетие. Като супергрупа на по-неконвенционалната джаз сцена – от онези, които заживяват собствен живот и не попадат под сянката на по-известното име на някой от своите членове. Като The Thing, като Sonore, като Atomic, като Last Exit или Full Blast – нещо характерно за съвременния т.нар. „алтернативен джаз“, в който структурата е по-хоризонтална, звукът – предизвикателен по един по-рокендрол начин, а егото и суетността, къде преднамерена, къде не толкова, в имената на съставите (без особен прилив на въображение наричани на името на лидера на съответната формация + добавката „трио“, „квартет“, „квинтет“ и т.н.) отдавна са отживелица.
Командата „Огън!“, която дава името на този състав, е запазена марка на шведския тромпетист Магнус Брю (Atomic, 4 Corners, Angles, свирил през 90-те и с тримата музиканти от E.S.T. във формацията Jazz Furniture). Близък приятел на Матс Густафсон, Йохан Берлинг и Андреас Верлийн, той се превръща и в неволен кръстник на триото. А по-късно свири и в някои от версиите на по-разширената формация Fire! Orchestra, наброяваща понякога над 30 музиканти, сред които през последното десетилетие Мете Расмусен, Дрор Файлер, Кристер Ботийн, Дан Берглунд, Сусана Сантуш Силва, Горан Кайфеш, Мартин Кюшен и други любимци от последните три поколения в европейската импровизирана музика.
През 2010 г., когато се запознах с най-младия член на Fire!, барабаниста Андреас Верлийн, на фестивала Sziget в Будапеща, той сподели относно тогавашната си група Wildbirds & Peacedrums (дуо със съпругата му Мариам Валентин) следното: „Ние започнахме като реакция срещу шведската джаз сцена, която е доста контролирана и зависима от шведската попмузика – сама по себе си нещо хубаво, но не ни е много интересно да сме част от нея“. Тези думи биха могли да важат в пълна степен и за Fire! – трио, създадено през 2009 г., което продължава да ни радва, изненадва, разтриса, шокира и кара да настръхваме.
A през 2011 г. на Скопския джаз фестивал, малко след излизането на втория албум на Fire! – Unreleased? („Непубликуван?“) в квартет с живеещия в Япония американски мултиинструменталист Джим О’Рурк – саксофонистът Матс Густафсон даде ето тази кратка дефиниция на музиката, която тримата създават заедно: „Тя си е естествена част от това, което сме като личности, и от начина, по който взаимодействаме тримата. Всичко се ражда на сцената в процеса на импровизация, нямаме предварително подготвен материал и музиката може да поеме в тази или в онази посока. Единственото нещо, което сме уговорили помежду си, преди да излезем на сцената, е тази музика да е като slow food, да има време да отлежи в нас, да навлезем надълбоко в нея и да изследваме всичките ѝ елементи, наслаждавайки ѝ се – никакви бързи смени на темпото, ритъма, мелодията“.
Така е и до днес, 16 години след създаването на Fire!, когато най-накрая дойде времето и тази група да свири за първи път у нас. Винаги отнема време нещо да стигне до България, особено ако говорим за изкуство, което в основата си е антипод на фаст фууд културата и носи привкуса на времената отпреди интернет, когато човек е трябвало да положи усилие, за да открие любимата си музика. С басиста Йохан Бертлинг се срещнахме по средата на няколко турнета (включително и това на Fire!, което стига до нас в петък вечер, на 14 ноември). Поговорихме си в Националната опера на Северна Македония след концерта на формацията Tropiques на Горан Кайфеш, където Йохан свири на контрабас.
Да започнем от това, че веднага след този концерт на Tropiques продължаваш с Fire! в съвсем друга част на Европа. Как балансираш между няколко активни групи, които са толкова различни една от друга?
То е като превключване между различни светове. В Tropiques живеем в една звукова вселена – минималистична, ритуална, родена от един театрален пърформанс навремето, а във Fire! – в съвсем друго. Fire! съществува вече 16 години и тримата се познаваме достатъчно добре, за да знаем какво да правим заедно, дори без да се налага да го обсъждаме. Но да, винаги е вълнуващо да свириш в повече и различни групи и да пребиваваш в техните светове… С Fire! оголваме звука все повече и повече с всеки следващ албум. Актуалният (Testament от 2024 г., б.а.) е добър пример за това – записахме го през февруари миналата година при Стив Албини и е един от последните албуми, по които той работи в края на живота си. В този албум сведохме инструментариума до баритон саксофон, барабани и електрически бас и в такъв звуков формат пътувахме цяла година, ограничавайки себе си до една по-сурова основа.
Тук няма как да не попитам какво ви даде работата със Стив Албини?
Матс вече беше работил с него веднъж или два пъти в миналото и така се свързахме. Какво да кажа, той е един от героите ми в звукозаписа. Толкова много любими албуми имам, които звучат така, както звучат, именно благодарение на неговата работа. Като Surfer Rosa на Pixies от 1988 г… Той беше майстор на „улавянето на момента“, на духа на това, което става точно тук и сега, без никакви добавки. И това научихме от него… Имахме желание да звучим точно така, както звучим в албума. И той едновременно ни подтикна към това, което сами искахме, и документира всичко по наистина величествен начин. Да го гледаш как практикува занаята си с всички тези аналогови пултове в студиото му, как реже лентите на ръка… беше наистина удивително.
Като си говорим за документиране, има ли моменти в концертната ви история с Fire! (тъй като голяма част от музиката ви се ражда в процеса на колективната импровизация), които си почувствал, че трябва да бъдат документирани, но после те са отминали и са се изгубили безвъзвратно?
Става непрекъснато. Свирим много заедно, така че на концерти имаме немалко точно такива моменти на сцепление, в които наистина сме едно. Към това и се стремим – да открием тези моменти, в които магията сработва и тримата ставаме един организъм… По време на звукозаписни сесии е същото, не само на концерти.
Турнето, на което сте в момента и което завършва ден след софийския концерт – в Загреб, е едно от по-дългите ви. Как се получава до този момент?
Не е чак изтощително, но си е голямо – над 40 концерта, като специално за него Матс добави към баритон саксофона и флейта…
Да, преди четири години при една наша среща, когато представяше две други свои групи, Матс спомена, че се завръща към първия си инструмент от детските години – флейтата (сп. „Култура“, брой 9, ноември 2021 г.). А по различен начин ли взаимодействаш ти например със звука на баритон саксофона и с този на флейтата, макар на двата инструмента да свири един и същи човек?
Много различно и едновременно същото – сигурно поради изключително личното отношение на Матс към всеки от инструментите. Като свиря с него, винаги имам усещането, че свиря именно с Матс, дори когато вземе флейтата.
А на теб самия, тъй като във Fire! свириш основно на електрически бас, понякога липсва ли ти контрабасът, когато пътуваш с това конкретно трио?
Ако на сцената е много шумно, контрабасът не е най-подходящият инструмент. Друг път, защото често свиря на контрабас, който са ми намерили на място, се случва инструментът да не е много добър и тогава копнея да се върна към електрическия бас… А във Fire! също понякога използвам контрабас – взимам и двата инструмента в студиото и на място решаваме кой да използваме в зависимост от динамиката на това, което свирим. Но на живо обикновено сме си с електрическия бас.
Когато каните гост да се присъедини към триото, както е със Стивън О’Мали от Sun))) или с Джим О’Рурк, какъв огън трябва да е припламнал между вас и госта ви предварително?
Обикновено такива записи и съвместни проекти имат за основа дългогодишно приятелство. Матс и Джим са свирили много заедно, и то от най-ранна възраст. Срещнахме Джим в Япония, направихме няколко концерта заедно и от тях излязоха добри записи за албум. Също така няколко пъти към нас се е присъединявала и Мариам Валенин. И с Орен Амбарчи имаме малък реюниън този месец, толкова години след като записахме албум с него като гост – това е специален прoект на фестивала Music Unlimited във Велс, Австрия… Но за момента, след като през годините сме въвличали толкова много и различни хора в нашия свят, сякаш се концентрираме повече върху звука на триото само по себе си.
А какво става с по-голямата ви формация – Fire! Orchestra?
Fire! Orchestra се роди от Fire!, но постепенно се превърна в отделна цялост, отделно същество. А и музиката там е малко по-различна – има гласове, например. В последно време Андреас малко се оттегли и само двамата с Матс ръководим оркестъра, в който участват различни барабанисти и други музиканти. На всеки албум отделяме по две години – каним нови хора, записваме с тях и пътуваме на турне около две години с този материал. Естествено, има и музиканти, които са в групата по-отдавна или участват по-често, но по принцип Fie! Orchestra залага на аморфното звучене и ние самите го поддържаме в състояние на постоянна промяна.
Предстои ли нещо ново около триото Arashi(„Буря“ на японски)? Виждам, че сте доста активни напоследък около 80-ата годишнина на Акира Саката…
Групата, която имаме с Акира Саката – Arashi, вече е на 12 години и мисля, че там сме развили някакъв наш си език – тримата: Саката, Паал (Нилсен-Лов, б.а.) и аз. И всяка следваща среща ни носи радост. Сега, през декември, ще имаме кратко турне от десет концерта в Япония…
Само десет? Вярвам, че Саката-сан би искал поне двайсет…
Да, хаха, такъв е той – истински звяр! С безкрайна енергия. Но мисля, че десет концерта са достатъчно до края на годината.
Какво ти дава работата с тези велики музиканти на възраст 80+ като Саката-сан и Кристер Ботийн?
И двамата са удивителни. Кристер навърши 84! Свирихме заедно в Стокхолм миналия месец и той е фантастичен – чак да не ти се вярва, че е на 84: толкова свежо е свиренето му – и на баскларинета, и на африканската арфа („донсо нгони“, традиционен инструмент от Западна Африка, на който Кристер Ботийн записа цял албум тази година, б.а.). На тази възраст той все още търси новите ситуации, в които да трябва да прави нови неща. Това е най-вдъхновяващото, ако погледнем тези по-възрастни днес музиканти – че продължават. Те са прокарали пътища в тая музика за нас през десетилетията, но продължават да растат музикално и се надявам един ден и аз да съм като тях.
Концертът на Fire! е заключителен за „Сезон 2025“ на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ и ще се проведе в Клуб „Паве“ под Столична библиотека на 14 ноември (петък). Вратите отварят от 20 часа със Soundtracks to the slow apocalypse – DJ-сет на Георги Койнов, стъпил върху суровото аналогово синт звучене и студения дръм-машинен бийт. В 20.45 на сцената ще излезе snakeatsnake със своя повлиян от бункерите и лабиринтите от скрити пространства под града индстриъл/пост-пънк/EBM пърформанс. Fire! ще започнат точно в 21.30. Билети има в EpayGo и на касите на EasyPay.
Цветан Цветанов
